Няма как за по обед за по малко. Те искат за повече, за вечеря, баща ми очаква като си ходя и да преспивам, следователно няма как да ида после и при майка ми. 3часа ми е път до града, ако трябва да ходя до село още час, наобратно е същото.
Нали предния път обясних на баща ми, че не мога всеки път да отскачам при всеки, за това единия път ще ида при единия родител, другия път при другия. Уж да няма сърдити. Ама в момента, в който заговорихме за празниците и гледай ко става.
Общо взето за празниците сме свободни три дни, трите дни ще сме при трите семейства.
Не се напрягам от самото обикаляне толкова колкото от мрънкането и изтъкването кой какъв родител е. Баща ми преди не говореше така грубо за майка ми чак, не ме е спирал да се виждам с нея и не ми е натяквал ако се видим.
От известно време е така.
Мен ме плаши повече как ще е в бъдеще за събития, на които няма как да поканя само единия родител, много ясно, че трябва да са двамата.
Помня на бала ми как беше, грозна гледка.