Не, не я обичат. Страх ги е. И смятат, че като и се подмазват, ще им се размине. Но едва ли.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2025, 16:59 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Да, то постоянно някой се шегува, че всички (за други хора, екипи) ги е страх. Много странно, тя не е шеф, а просто една грозна злобна селянка, която скоро няма да има и работни задължения, ако не ѝ измислят.
Наистина не мога да разбера подобен "страх", ако е това. Какво толкова може да стане.
Наистина не мога да разбера подобен "страх", ако е това. Какво толкова може да стане.
Е, всички сте наясно, че може да ви спретне разни номера, до степен да остане човек без повишение или дори без работа. А и много хора, гледат да се плъзгат по повърхността и да не си създават проблеми. За съжаление, окомо такива, това не работи и в някакъв момент всеки се оказва в центъра на вниманието на такъв. И тогава следва вой.
КАЧЪР, ако си мислиш, че ще разобличиш невъзможния човек пред колегите си - откажи се, няма да стане.
Някои хора нямат опитът са разпознаят подобен човек, други имат опитът и знаят да не се замесват с подобни хора, особено пък за няма нищо, като да подкрепиш колежка.
Добре е и ти самата в един момент да се научиш да си избираш битките.
С невъзможния единственият начин да излезеш победител е да направиш така, че да не си покрай него.
Всичко друго са губещи тактики.
Някои хора нямат опитът са разпознаят подобен човек, други имат опитът и знаят да не се замесват с подобни хора, особено пък за няма нищо, като да подкрепиш колежка.
Добре е и ти самата в един момент да се научиш да си избираш битките.
С невъзможния единственият начин да излезеш победител е да направиш така, че да не си покрай него.
Всичко друго са губещи тактики.
Така е. Но не ми допада идеята, че са всемогъщи и винаги печелят. Потиска ме ужасно. Не е рядкост човек да срещне в големи групи от хора невъзможни.
А и въпросната има репутация точнона токсична личност в предната си работа.
Лейка, не ми е важно тя да ме мисли за мила. Просто вече бях повдигала въпроса за токсичното ѝ поведение и изведнъж както се прокрадваха оплаквания и коментари, се оказва, че всички я хвалят колко е добра (а тя е чудовище, за Бога). И излизам лудата параноичка. Да, не ми е приятно. Както и да е.
А и въпросната има репутация точнона токсична личност в предната си работа.
Лейка, не ми е важно тя да ме мисли за мила. Просто вече бях повдигала въпроса за токсичното ѝ поведение и изведнъж както се прокрадваха оплаквания и коментари, се оказва, че всички я хвалят колко е добра (а тя е чудовище, за Бога). И излизам лудата параноичка. Да, не ми е приятно. Както и да е.
Вместо да се доказваш се отдръпни, какво целиш? Аз имам опит с няколко невъзможни. Едната дива простакеса, подозирам и психически проблем комуникирах по имейл, плюс копие до шефовете, моята работа беше свършена, оставаше тя да си свърши нейната, и понеже ме разиграваше, комуникацията мина на друго ниво, другата и тя ниско ниво, но с "гръб" я изгониха я, защото всичко има начало и край. Няма такова нещо "всемогъщи и винаги печелят", ако така ги виждаш, значи в твоето съзнание са такива, за мен са жалки, като стоиш настрана не влизаш в такива капани.
Ние имахме една лелка кобра. Първия месец събира информация, втория започва да кълве. В един момент вдигнах въпроса нагоре и мен ме преместиха. Другите в екипа - да седят, да ги брули...
Една такава се погрижи да си изгубя предишната работа. Всички се страхуваха от нея.
Радвам се, че вече не съм там - да си работи сама.
Заместник още нямам.
Кеч, твърде много си се фокусирала върху този човек. Почваш да ставаш и ти токсична с фиксацията си в нея.
Избор имаш!
Избор имаш!
Почваш да ставаш и ти токсична с фиксацията си в нея.
Не се бъзикам. Имах нужда да го чуя. Подозирах го, но щом дори на писание из форуми личи, лошо.
Винаги се фиксирам, когато някой ме газлайтва. А и по принцип се фиксирам. И за хубави неща.
За дърпане, се дръпнах. Сега е много щастлива, защото тя царства, а аз съм встрани. Постоянно праща сърчица и просто си личи приповдигнатостта от "победата"
Почваш да ставаш и ти токсична с фиксацията си в нея.
Не се бъзикам. Имах нужда да го чуя. Подозирах го, но щом дори на писание из форуми личи, лошо.
Винаги се фиксирам, когато някой ме газлайтва. А и по принцип се фиксирам. И за хубави неща.
За дърпане, се дръпнах. Сега е много щастлива, защото тя царства, а аз съм встрани. Постоянно праща сърчица и просто си личи приповдигнатостта от "победата"
Сменяй работата и ходи на терапевт, малко те друса параноя с натрапливости, но ще ги канализираш другаде.
Ама тя е невъзможна, аз го знам за себе си. Надуших я още докато беше се насочила към други. Но аз трудно си мълча и се стовари върху мен.
Просто споделих, че когато дори потърпевшите се врътнат и кажат "ох, ми тя много миличка", вече говорим за по- мащабен газлайтинг, който не ми се нрави. За тях си е, аз и с нея, и без нея нямам какво да спечеля.
Не мисля, че имам патологична параноя. Нека не се диагностицираме, както се поощряваме да не диагностицираме и да спазваме човешките права на на нарциси и всякаква измет.
Просто споделих, че когато дори потърпевшите се врътнат и кажат "ох, ми тя много миличка", вече говорим за по- мащабен газлайтинг, който не ми се нрави. За тях си е, аз и с нея, и без нея нямам какво да спечеля.
Не мисля, че имам патологична параноя. Нека не се диагностицираме, както се поощряваме да не диагностицираме и да спазваме човешките права на на нарциси и всякаква измет.
Ама тя е невъзможна, аз го знам за себе си. Надуших я още докато беше се насочила към други. Но аз трудно си мълча и се стовари върху мен.
Просто споделих, че когато дори потърпевшите се врътнат и кажат "ох, ми тя много миличка", вече говорим за по- мащабен газлайтинг, който не ми се нрави. За тях си е, аз и с нея, и без нея нямам какво да спечеля.
Не мисля, че имам патологична параноя. Нека не се диагностицираме, както се поощряваме да не диагностицираме и да спазваме човешките права на на нарциси и всякаква измет.
Просто споделих, че когато дори потърпевшите се врътнат и кажат "ох, ми тя много миличка", вече говорим за по- мащабен газлайтинг, който не ми се нрави. За тях си е, аз и с нея, и без нея нямам какво да спечеля.
Не мисля, че имам патологична параноя. Нека не се диагностицираме, както се поощряваме да не диагностицираме и да спазваме човешките права на на нарциси и всякаква измет.
Другите и при далеч по-очевидни ситуации винаги симпатизират на невъзможния, невъзможните винаги изглеждат повече като хора, повече будят и жалост, и симпатии, това им е невъзможното. Най-често и жертвите им симпатизират, обичат ги и им помагат.
Та това не е мащабен газлайтинг, а нормалния живот. Освен всичко останало, на никой не му се занимава със сложни отношения в работата точно. И правилно. Потърси друга работа, не всеки офис е превзет от невъзможен. Този като е превзет се вкарваш в битка, която никога няма да спечелиш и виж, че си се фиксирала и сега и другите колеги са ти неприятни. Също нормално, но излишно.