Невъзможните хора в живота ни

  • 480 207
  • 8 317
  •   1
Отговори
# 8 280
  • София
  • Мнения: 44 388
Въобще другите са виновни. Може да убият някого, ама някой друг е виновен. Все някой друг ги кара да правят нещо друго.
Примерно аз си казвам пряко какъв ми е моят проблем и си мрънкам директно срещу проблема.
Те ще се развикат на някого за ... киселото мляко примерно, защото всъщност шефа им е казал, че няма да им вдигне парите.

Последна редакция: вт, 18 фев 2025, 21:37 от Rockstar

# 8 281
  • София
  • Мнения: 15 163
Не съм съгласна. Аз смятам, че не осъзнават. В техните предтсави те са жертвите, те са неразбрани, неоценени, всички ги саботират нарочно и пр. Те си го вярват това. Никой не вижда качествата им, никой не го е грижа, даже напротив, всички работят против тях и ги саботират. Това са някакви подсъзнателни механизми,за да си оправдаят липсата на кураж, мотивация, амбиция и пр. "Ето, вие ме саботирате, не ме мотивирате, затова сега аз ще си лежа на динава и нищо няма да правя". Е така мислят. Те са невинни жертви. Другите са виновни,нче не ги мотивират.
Науката смята, че осъзнават. Поне за тези хора е темата. Има и всякакви луди,както и хора с друга патология, те си мислят, че са прави. Всъщност повечето хора не са много наясно със себе си и много неща не осъзнават, но невъзможните доста добре си играят играта точно, защото са наясно с всичко. Единственото, което понякога им куца е мярката, та като им се разминава всичко понякога прекаляват и се прецакват, но и това е временно.
Прочетете учебник по психиатрия ако се чудите. Според разни статийки и видеа може всичко да излиза, според личните впечатления на някой замесен също, но реалността е друга при тях. Студенокръвни и зли, и най-печелившата им роля е на жертва.

# 8 282
  • София
  • Мнения: 22 243
Според мен напълно осъзнават. Сигурна съм. И пред определени хора не си показват рогата, което значи, че много добре знаят, че правят нещо лошо. Ако ме беше така, нямаше и да "се притесняват" и да говорят хубави уж неща зад гърба на човека. "Той е много кадърен, ама... [нещо кофти, прикрито кофти]"

Аз си обещах да не коментирам невъзможната и трябва да ви кажа, че се чувствам много по- добре. Тя се заяжда с други, напоследък има много злобни коментари. Преди НГ, когато писах тук, заявих, че е токсична и някои хора си затварят очите и викат на черното бяло. И повече не съм повдигала темата. Изолирах се от агитката, гледам си семейни неща и възобнових гледането на по- тежки сериали/филми. Преди просто нямах капацитет и виртуално да се натоварвам.

Но все пак реших да пиша, за да ви питам - бихте ли дали втори шанс на човек, който се е съобразявал с невъзможния за ваша сметка? Мисля, че и преди съм писала, не става дума за доносничене и летяща маймуна, по- скоро за малодушие на човек, който знае с какво си има работа и въпреки всичко не се е застъпил.
Пише ми напоследък колко хубаво си комуникираме, че иска да възобновим, но както и преди една потребителка ми каза тук - щом са ходили по свирката на невъзможния, значи не си заслужават, нали? Нямам опасения, че има комуникация с нея, нито че ще ми скрои номер, но ме разочарова на няколко пъти и аз явно съм си злопаметна.

# 8 283
  • Тра-ла-ла
  • Мнения: 21 217
Днес малодушен с един невъзможен, утре с друг.... Въпросът е дали по някакъв начин човекът те е предал, злепоставил?! Или просто не те кефи как се е държал като настъпан охлюв. Всеки се спасява по единично и всеки има право да реагира според неговите си възприятия, независимо дали ни допада или го смятане за неправилно.. Съответно всеки да си носи последствията. Стига да не ни вредят

Защо пък да си злопаметна?! Просто някой е спрял да те кефи и постоянно си имаш 1-2-3 наум за него. То пък голям "кяр" да си приятел с някой колега, ако вечно ще се съмняваш и ще дебнеш за знаци

Последна редакция: ср, 19 фев 2025, 00:22 от Джулая

# 8 284
  • Мнения: 787
Аз играх такъв филм. Точно третият човек ми отвори очите за токсичната до мен, след което, докато ме нямаше за дълго време поради майчинство- тяхната връзка разцъфна, естествено съм станала тема. Върнах се от майчинство и...усетих грозни неща. Лошо ги усетих и предвид моето емоционално състояние тогава.
Финално- приключих с токсичната кардинално. Третият човек се държеше като...наакана. Чудеше се а сега на къде? Опита да запазим благоприлични отношения, но нямаше как. Бях преляла. Всичко това се развива в период от много време. 2016 та беше момента, в който ми бяха отворени очите. Чудих се...забравила ли е или е сгрешила в преценките си за мен, за токсичната? Исках да я оправдая, защото ми е ценна с куп други неща, но не мога. Много ме боли. Определено за мен това е предателство. Ако ме цени, бихме имали близки възгледи за добро и лошо. Страшно много ми липсва, но доверието е счупено. Такива отношения само напрягат. Не те съветвам да отиваш в тази посока. Далеч от всичко свързано с чужд за теб и принципите ти мироглед. Всъщност мисля, че точно хората с принципи дразнят токсичните много и те се опитват винаги точно това да разклатят. Та- пази си ги! Те те правят човека, който си всъщност. Защото хич не е лесно да си ги устояваш и да водиш тези битки за справедливост.

# 8 285
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 610
Всички тези отношения и емоции на работното място ли са?
Това не е ок ако са там…

# 8 286
  • sofia
  • Мнения: 9 235
Втори шансове в семейството давам. Служебно гледам взаимоотношенията да не навлизат в личното. В момента съм в екип, който предразполага въвличане в твърде лични отношения извън работна среда и малко съм нащрек. Но повечето сме на един акъл и разбирания и няма конфликти.
Като преживяла доста служебни сътресения се понаучих да гледам малко отстрани и отгоре на разни работни тъпотии.

# 8 287
  • Мнения: 21 752
В този случай не бих дала втори шанс. Приемам, че този човек е такъв типаж, на мен не ми е ОК така, съответно няма смисъл от следващи шансове. Не горене на мостове, но една дистанция - да.

# 8 288
  • Мнения: 787
Всички тези отношения и емоции на работното място ли са?
Това не е ок ако са там…

Там са да. Там бяха! Не съм го търсила. Просто бяхме някак неусетно въвлечени. Без да се оправдавам разбира се, защото или тя е много хитра или ние с другата- тъпи. Няма среден вариант! И...понеже все пак е разкрита, очевидно е второто- ние сме тъпи, че сме го допуснали. Уроци...горчиви уроци. Като не го научих първия път се наложи да е от втория.
Е, костваше ми много време и чести дребни битки, но се радвам, че все пак "скъсахме".
Лошото е, че имаше ситуация, в която си давам сметка, че аз бях безучастния свидетел:( друг страдаше, а аз не се намесих, защото не смятах, че ми е работа да оправям чужди отношения. Сега обаче- бих! Защото от първо лице си давам сметка, колко е нужна подкрепа и отпор в такива ситуации.

ПП: сега се замислих, кого всъщност питаш. Извинете, ако се взех за център Simple Smile въпросът беше чужд, просто се изказах.

Последна редакция: ср, 19 фев 2025, 10:54 от Tirex

# 8 289
  • София
  • Мнения: 15 163
Работа се сменя, изобщо не бих се занимавала с токсична среда и колеги, безсмислено е.

# 8 290
  • Мнения: 787
Е, от много неща зависи. Не можем винаги да избираме. И като гледам- токсичните хора изобщо не са рядкост. Хубаво е, ако не зависите един от друг за нещо служебно.
Абе ..сложно е. Колкото одъртявам- все по- сложно ми става Sad не знам дали е защото виждам повече неща, някак по- осъзната съм или хората с възрастта вадят неподозирани качества от себе си. Някак падат едни задръжки с времето и съвсем забравят да се държат благоприлично и лъсват чудеса.

# 8 291
  • София
  • Мнения: 15 163
Е, от много неща зависи. Не можем винаги да избираме. И като гледам- токсичните хора изобщо не са рядкост. Хубаво е, ако не зависите един от друг за нещо служебно.
Абе ..сложно е. Колкото одъртявам- все по- сложно ми става Sad не знам дали е защото виждам повече неща, някак по- осъзната съм или хората с възрастта вадят неподозирани качества от себе си. Някак падат едни задръжки с времето и съвсем забравят да се държат благоприлично и лъсват чудеса.
Не са рядкост, но зависи какъв вид са и колко тровят средата. Един солидно токсичен човек от счетоводството може да ти фалира цяла фирма, ако оплете няколко основни служители в мрежа. Виждала съм го.
Иначе не е задължително точно в твоя отдел и зона да има психопат, може изобщо да няма. Опитват се стратегии и като нищо не работи се местиш. Иначе трябва да откачиш, няма смисъл.

# 8 292
  • Мнения: 787
Еее, то първото и най- важно нещо е да го видиш! Да знаеш! Да повярваш, че е възможно! После идват решенията. Дали си тръгваш, дали игнорираш,дали човекът си тръгва. За това е особено ценна темата ти, въпреки, че често излизаме от смисъла, който ти си искала да има. Виж какво развитие има и в колко посоки. Изключително важно е някъде да прочетеш, че не си сам и неразбран. Най- лошото нещо, което тези хора носят е да те убедят в безсмислието ти.

# 8 293
  • София
  • Мнения: 15 163
Еее, то първото и най- важно нещо е да го видиш! Да знаеш! Да повярваш, че е възможно! После идват решенията. Дали си тръгваш, дали игнорираш,дали човекът си тръгва. За това е особено ценна темата ти, въпреки, че често излизаме от смисъла, който ти си искала да има. Виж какво развитие има и в колко посоки. Изключително важно е някъде да прочетеш, че не си сам и неразбран. Най- лошото нещо, което тези хора носят е да те убедят в безсмислието ти.
Изобщо не излизаме от смисъла на темата. Просто в семейните отношения по-трудно можеш да се отстраниш, да се спасиш, а и да разбереш какъв е човека. В работата е по-лесно, но пак си трябват проби и грешки, докато се убедиш, че няма решение с този човек.
Единствено излизаме от темата, когато някой настоява с месеци и години тук за нещо, което всички сме се убедили, че не е вярно, но пък няма как да спрем хората. Даже стана модерно, особено в любовен план някой като не ти играе по свирката и да е нарцисист. Всеки развод излиза развод с двама нарцисисти. Просто всеки е невъзможен за някого в определен момент, но такъв човек не е за темата.

# 8 294
  • София
  • Мнения: 22 243
Благодаря за мненията. И аз към това клоня. Малко ми е тъпо, но какво да се прави. Точно дистанция бях наложила, но човекът е от тези, които все те питат, оборват, разглеждат, усещат тон и т.н.
А тия неща вече са изговорени, той за себе си си е прав сигурно. Но според мен можеше да балансира успешно, без да е нужно да се конфронтира.

Джу, не ме е злепоставял, но имаше ситуации, в които се почувствах предадена в това уж приятелство. Заради горния абзац може би накрая ще се стигне за съжаление до теглене на майните, защото тази добронамерена дистанция не върши работа, въртим и сучем.
Написах, че съм злопаметна, защото се е извинил, уж трябвало да постъпи по друг начин, но реално това са просто думи и надали ще има отново повод да го докаже на действия.
За мен "приятелството" изисква лоялност. Или доброто познанство, за да прерасне в приятелство също трябва да покажеш лоялност към човека, когато се налага, да му застанеш зад гърба, а не да се изсулиш като мокра връв, но суха от водата, да се снишиш и да се надяваш на човека с времето да му мине. Казвам "за съжаление", защото е чудесен събеседник, общуваме добре и споделяме без съдене и притеснения, импонира на част от ценностите ми, но тия неща някак не мога да ги забравя и като има намесени други хора и публика, се превръща в това малодушно, вечно съобразяващо се същество.
Просто си излагам мислите.

Общи условия

Активация на акаунт