" Коя си ти , че да ми кажеш какво да правя?"

Осъмна. Пише се така.

По принцип плюенето на висшестоящите е национален спорт, остатък от хепи-соца. Враг на народа и прочие.

Обаче нещата винаги имат две страни и ако си умна, ще извлечеш ползата от една такава ситуация, вместо да търсиш начин да се заобикаляш с овце.
Ако един такъв служител по твоя преценка е в състояние да те остави да осъмнеш без хора, това означава, че има качества на неформален лидер. От това, обаче следва извода, че хората го следват и слушат, което от своя страна означава, че ако възложиш малко повече правомощия, съвсем е възможно да се получи нещо много конструктивно като резултат.
Обаче това пак зависи от твоята преценка и от конкретния служител, защото понякога може да се окаже, че не е неформален лидер, а чисто и просто поредната недоволна от всичко кокошка, която просто си кудкудяка за фон и абсолютно нищо повече.

И по принцип, това е основната задача на менажирането на хора, да анализираш, да преценяваш и да извадиш възможно най-доброто от човека, отговарящо на личностните му качества, професионални умения и познания и образование.
Отделно хората са хора, а не роботи и ако си ги познаваш добре и най-важното- импонираш на личните им състояния, те ще ти се отблагодарят с ефективен труд, обороти и печалби.
Ако даден служител е кисел и крив, това не е повод за уволнение, а за анализ.
Аз отлично знам, че първата спонтанна реакция на един ръководен кадър в много от случаите е да упражни реално властта си и да раздаде уволнения като шоколадови бонбонки, обаче това е липса на професионализъм.
Освобождаването на даден служител трябва да бъде плод на задтълбочен анализ и ако има достатъчно основателни причини да се смята, че служителят и работата на са един за друг, при всички случаи е по-добре за двете страни да се разделят и всеки да търси по-доброто предложение за себе си.

Ако беше ръководител на място, щеше да уволниш управителката, че не си е свършила работата - да тушира напрежението и да осигури хора, които да запушат дупката. Пък даже и да постави подчинената си на мястото, ако наистина е проявила неуважение и наглост.
А не да тичка при по-горните шефове да доносничи и интригантства (Пък, моля, другарко, Петя ме оскуба!). 

Забрани смяната на шифтовете заради лични ангажименти и след няколко месеца тя сама ще напусне. По този начин няма да си имаш главоболия с нея. Едно уволнение само заради липса на тийм уърк, без да има нещо във файла и ми се струва пресилено. Прави те много уязвима.

Ясно е, че хората имат семейства, но от месеци не се е налагало да работят извънредно.И да, първо ще поговоря с нея, защото не се знае как ми  е пресъздаден диалога между нея и управителката.

Брей, личните ангажименти май са срамна дума в България. А кои са одобрени за нелични?

Това вече звучи по-разумно. 

Мерси за правописната корекция, неволна е
Права си, неформален лидер е, предлагала съм й развитие, отказа ми, заради детето.

Ох,това с манипулирането и извънредния труд ми е любимо.Преди 10 години редовно чувахме "Който не остане още 2 часа,от утре да не идва на работа!" от организатор-цеха,или както там се водеше.Веднъж ми писна,тръгнах си когато ми свърши работното време и питайки я "Диме,утре да идвам ли?",Димето вдигна рамене.Е,не отидох.Приключих с тях.Всяко нещо с мярка.След приключване на работното време,моите ангажименти са ми приоритет,не служебните.Естествено,понякога влизам в положение,както и те на мен.

О, Мон Дьо, аз това не го разбрах. Това са две жени, за Бога.
Естествено, че първо ще разговаряш и с двете страни, откъде знаеш, че служителката не е подложена на някаква форма на мобинг, защото някой от вашите клиенти, много готин пич, при последното му посещение в офиса е направил комплимент на служителката, а пък преди това управителката не го е треснала междувременно, а пък той след това не и се обадил?
Съжалявам за буквалистиката, обаче това са много често срещани ситуации и ти си длъжна да бъдеш справедлива и да направиш всичко възможно да бъдеш информирана за нещата, които реално се случват в екипа ти и с хората ти, макар да не си там през цялото време.
Ако трябва - покани на разговор трети човек, свидетел на ситуацията и ще разбереш.
След една две подобни случки, няма да могат да те заблудят точно какво се случва, опитват в началото, после започват да споделят с теб, в момента, в който им стане ясно, че няма да ги нападаш, а си справедлива и ще помогнеш и ще разрешиш конфликт, ако има възникнал такъв и прочие.

Обратната връзка с колегите е много важна и няма да имам реална предства какво се случва, ако тя липсва.Това е както мое задължение, така и тяхно.

Направо ще падна, ако изпусналата нервите си служителка, която в правото си е отказала да вземе извънредна смяна, загуби работата си, а с подправящия документи служител говорим на четири очи на какво се дължи негативното му отношение и си го пазим като кадър. 

Оф, Аззи, не познавам друг човек като мен.Постоянно съм при тях, пътувам, разговаряме, знаят, че ако управителя не реагира адекватно/според тяхната преценка/, могат да ми звъннат.Правили са го много пъти.Старая се всички служители да са Ок, всеки месец ги водя на тиймбилдинг, два пъти увеличение на заплатата за тази година.Ми това мога да им предложа, очевидно е, че се опитват да ми се качат на главата.

Ами нали за това си ръководител След като няма кой да поеме смяната , то тогава ти я поемаш
И в крайна сметка след като извънредното време не е задължително не разбирам за какво разчитане мрънкаш ?
Имаш късмета, че това се случва в БГ, където работодателите си мислят, че все още са в робовладелския строй
Ела да ме уволниш в Англия на база , че ти говоря така и виж какво обезщетение ще ми платиш
Земи се съвземи малко -робовладелския строй отдавна приключи...

Troy , за влизане в положение говоря, не мрънкам.Ако имаш точен брой служители и нито един в резерва, заради отсъстващия, графика се променя.Това се случва веднъж на около 6 месеца.През това време майката с детето иска честа смяна от колегите си и те не й отказват, защото са екип.Сега й се налага на нея, следващия път на друг.И за това сега не я разбирам.Може всички да се съобразяват с нея, а тя не само, че отказва извънредна смяна/за което подчертавам, че нямам нищо против/,а си позволява да нарушава етикета.
Извинете, но аз също имам шеф  и възпитанието не ми позволява да отида и да му кажа" За милионите, които получавам...."Ми като не ми харесва ще си намеря работа, която да ме удовлетворява.

Чудо,да не би тогава да си в другата крайност?Да си допуснала служителите прекалено близо и да са забравили,че ти си шеф,а не приятелка?Имам един бивш шеф,душа човек,много си го обичам.Обаче съм му казвала-той няма авторитет пред персонала,защото ги е допуснал прекалено близо и им е позволил всичко.Не е нормално да срещна вечерта една негова служителка и тя да ми каже "Отивам да оставя белжка на шефа,че утре няма да дойда на работа" (това се случва всяка седмица).Съжалих го като си представих как ще му кипне,когато сутринта без предупреждение намери обекта затворен.