- Публикувана: 5 ноем. 2012, 10:28 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2012, 10:28 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 162
Фатмагюл беше твърде тежко бреме за мен. Твърде тежко…
Скрит текст:
Керим и Емре пристигат в къщата на Асу, но Фатмагюл си е тръгнала. Можеш да си на дъното, може да живееш в калта и мръсотията на живота, но ако си човек, съвестта ти ще заговори, съвестта ти даже ще крещи...Асу им разказказва какво се е случило:
Асу - Мустафа не ми е казал нищо. Не би го направил. Дори не иска да споменава името й. Бях любопитна за жената, която е накарала Мустафа да страда.
Керим – Ти работиш за този човек!
Асу – Ти не ме слушаш! Той дори не знае за това! Добре, в началото му обещах да я открия, но…След това не исках да го карам да страда повече. Не можах да причиня това на Мустафа. Излъгах го! Казах му, че не съм я открила. От любопитство исках да опозная Фатмагюл. Извинявай, че бях нечестна с теб, но станалото-станало. Като видях болката му исках да разбера как това момиче го е наранило.
Керим – За това ли е било всичко? Приехме те като приятел без да знаем за това. Фатмагюл дори те съжаляваше.
Асу – Не съм искала да я огорчавам. Теб също, Емре. Беше опасно за Фатмагюл да бъда близко до вас. За това се отдръпнах сама. Как да предположа, че Фатмагюл ще ми се обади и ще иска помощ! Беше отчаяна…Самотна…Беше много наранена. Нямаше къде да отиде. Не можах да я оставя на улицата. Поканих я. Приех я в къщи, но това място не е безопасно за нея. Снощи, докато ме нямаше, Мустафа е идвал тук.
Керим – Тук ли?
Асу – Не са се видели. Звънял е на вратата, но Фатмагюл не е отворила вратата. След това си е тръгнал. Но какво щеше да стане, ако се бяха видели? Тази възможност ме накара да се стресна! За това ти се обадих веднага. Исках да отведеш Фатмагюл далеч от тук.
Емре – И тя го направи! Направи ни услуга, но трябваше да я задържиш докато пристигнем.
Керим – Остави я да излезе, въпреки че знаеше че идваме!
Асу – Нне можех да я държа тук насила. Фатмагюл беше твърде тежко бреме за мен. Твърде тежко…Напомни ми много неща, много неща ми разказа. Скромността й ме върна в детството ми…Невинността й ме порази. Неопетненото й сърце ме накара да се чувствам още по-мръсна отвътре. Но ти се кълна, че не съм й казала да си ходи. Тръгна си, когато разбра как си изкарвам прехраната. Видя как ме пребиха. Уплаши се. Не можех да я задържа на сила.
Керим – Не каза ли нещо преди да си тръгне? Не спомена ли къде може да е отишла?
Асу – Нямаше представа какво ще прави. Искаше само да намери безопасно място.
Керим – Оффф, отново сме в изходна позиция. Нямаме никаква следа! Няма къде да отиде. Боже, ще полудея!
Емре – Нека я потърсим наоколо. Може онзи мъж да е някъде наоколо, ако я намери преди нас…
Асу – Той работи, няма да дойде по това време. Обикновено идва вечер, но не и преди да ми се обади. Снощи беше случайност. Не съм казала на Мустафа нищо. И няма да го направя. Кълна се.
Асу - Мустафа не ми е казал нищо. Не би го направил. Дори не иска да споменава името й. Бях любопитна за жената, която е накарала Мустафа да страда.
Керим – Ти работиш за този човек!
Асу – Ти не ме слушаш! Той дори не знае за това! Добре, в началото му обещах да я открия, но…След това не исках да го карам да страда повече. Не можах да причиня това на Мустафа. Излъгах го! Казах му, че не съм я открила. От любопитство исках да опозная Фатмагюл. Извинявай, че бях нечестна с теб, но станалото-станало. Като видях болката му исках да разбера как това момиче го е наранило.
Керим – За това ли е било всичко? Приехме те като приятел без да знаем за това. Фатмагюл дори те съжаляваше.
Асу – Не съм искала да я огорчавам. Теб също, Емре. Беше опасно за Фатмагюл да бъда близко до вас. За това се отдръпнах сама. Как да предположа, че Фатмагюл ще ми се обади и ще иска помощ! Беше отчаяна…Самотна…Беше много наранена. Нямаше къде да отиде. Не можах да я оставя на улицата. Поканих я. Приех я в къщи, но това място не е безопасно за нея. Снощи, докато ме нямаше, Мустафа е идвал тук.
Керим – Тук ли?
Асу – Не са се видели. Звънял е на вратата, но Фатмагюл не е отворила вратата. След това си е тръгнал. Но какво щеше да стане, ако се бяха видели? Тази възможност ме накара да се стресна! За това ти се обадих веднага. Исках да отведеш Фатмагюл далеч от тук.
Емре – И тя го направи! Направи ни услуга, но трябваше да я задържиш докато пристигнем.
Керим – Остави я да излезе, въпреки че знаеше че идваме!
Асу – Нне можех да я държа тук насила. Фатмагюл беше твърде тежко бреме за мен. Твърде тежко…Напомни ми много неща, много неща ми разказа. Скромността й ме върна в детството ми…Невинността й ме порази. Неопетненото й сърце ме накара да се чувствам още по-мръсна отвътре. Но ти се кълна, че не съм й казала да си ходи. Тръгна си, когато разбра как си изкарвам прехраната. Видя как ме пребиха. Уплаши се. Не можех да я задържа на сила.
Керим – Не каза ли нещо преди да си тръгне? Не спомена ли къде може да е отишла?
Асу – Нямаше представа какво ще прави. Искаше само да намери безопасно място.
Керим – Оффф, отново сме в изходна позиция. Нямаме никаква следа! Няма къде да отиде. Боже, ще полудея!
Емре – Нека я потърсим наоколо. Може онзи мъж да е някъде наоколо, ако я намери преди нас…
Асу – Той работи, няма да дойде по това време. Обикновено идва вечер, но не и преди да ми се обади. Снощи беше случайност. Не съм казала на Мустафа нищо. И няма да го направя. Кълна се.
Асу/Асуде /Енисе - Хаджер.
Момичето "продадено и осъдено" да живее чужд живот.
Момичето принудено да слага чужда маска на лицето си.
Момичето което лъже и продава себе си - за да живее.
Момичето което е "нищото" в очите на другите.
Момичето което се е доверило на погрешните хора в своя живот.
Грешница.
Но скътала дълбоко в себе си, откъдето никой да не може да и го вземе - детския и чист спомен - за това да имаш чест и съвест.
Да имаш и да можеш да дадеш от себе си / от най-дълбокото скрито /, да можеш да помогнеш някому с нещо.
А защо и се ядосвам ли ? Защото със своето поведение успя да заблуди, да подведе и да нарани добри и честни хора, въпреки, че точно това ги осъзна и ги накара да "прогледнат" за някои неща.
Хубавото е, че при нея имаше развитие - живеейки в "мръсотията" на живота - успя запази своята вътрешна чистота.
Марианка,сигурно е така-аз не съм казала че информацията е сигурна.
Естествено.....Хубаво е да се подават линковете...Те милите отдавна снимат...Всички чакаме....както и снимките от наградата. Тежки гемии са комшиите. ПР-та на Енгин отдавна е за "разстрел"... Но те си знаят - политика.
Момичета,направо не ми се мисли какво щеше да стане с Фатмагюл,ако и този път над нея не бдеше ангел-хранителът й Керим-не знам как си е мислела,че ще се справи сама в този град-човекомелачка без образование,без пари и подслон.Нито брат й можеше да я намери,нито пък Мукадес щеше да си мръдне пръста да я търси.И тогава нейната съдба щеше да бъде по-лоша и от тази на Хаджер-щеше да стане проститутка,с тази разлика,че нямаше нейния опит да се справя с тази професия.
Е, според мен Яшараните точно на това разчитаха, пращайки ги в Истанбул - да бъдат "смлени". Ама криво си направиха сметката.
Забравиха, че Керим и Мерием не са от "тях". А малката просто е наивна, но затова пък - упорита. Можеше и да успее, ако не я беше толкова страх от всяко мъжко същество след преживяното. Тя само на Керим се репчи без страх до момента, защото си знае, че той никога няма да и навреди.
Маричка,ти наистина ли си мислиш,че тя можеше да се справи сама след като избяга-аз съм сигурна,че нямаше да може.
Аз мисля, че с травмата не би могла. Но инак щеше да стисне зъби и да оцелее въпреки всичко - много е упорита. Важното е, че сама си даде сметка, че в състоянието, в което е, няма да успее и се върна. Все се питам, защо дадоха оня камък в ръката и, когато Керим я намери? Дали е имала намерение да го хвърли във водата, за да привлече вниманието му преди да припадне?
Марианка,сигурно е така-аз не съм казала че информацията е сигурна.
Естествено.....Хубаво е да се подават линковете...Те милите отдавна снимат...Всички чакаме....както и снимките от наградата. Тежки гемии са кошиите. ПР-та на Енгин отдавна е за "разстрел"... Но те си знаят - политика.
Когато е за глупава сензация, обаче, са бързи.
Асу/Асуде /Енисе - Хаджер.
Момичето "продадено и осъдено" да живее чужд живот.
Момичето принудено да слага чужда маска на лицето си.
Момичето което лъже и продава себе си - за да живее.
Момичето което е "нищото" в очите на другите.
Момичето което се е доверило на погрешните хора в своя живот.
Грешница.
Но скътала дълбоко в себе си, откъдето никой да не може да и го вземе - детския и чист спомен - за това да имаш чест и съвест.
Да имаш и да можеш да дадеш от себе си / от най-дълбокото скрито /, да можеш да помогнеш някому с нещо.
А защо и се ядосвам ли ? Защото със своето поведение успя да заблуди, да подведе и да нарани добри и честни хора, въпреки, че точно това ги осъзна и ги накара да "прогледнат" за някои неща.
Хубавото е, че при нея имаше развитие - живеейки в "мръсотията" на живота - успя запази своята вътрешна чистота.
Е, не можеш да и се ядосваш толкова за това. Че нейният живот я е направил цинична. От къде можеше да знае, че ще срещне и чисти хора? Денят и нощта и са пълни с "мръсотия". Нали затова се влюбив Мустафа - прие, че е чист. Затова и отказа да му даде информация за Фатмагюл - увери се, че и тя е чиста. А после вече съвсем се засрами от себе си и ги извика да си я приберат, за да не попадне в лапите на сводниците. Асу е един много положителен образ въпреки калта, в която я е забил съпругът и.
Аз мисля,че това беше нейното "оръжие" за самоотбрана не само срещу Керим,но и въобще срещу всеки.Наистина големината му показваше колко е "голяма" нейната сила в този момент да се бори срещу неприятелите си.
Може пък и да си права.
Искаха да кажат нещо с този камък, ама... така и не го разбрах. 
Много интересен паралел - тук обсъждаме "началото" - а аз чакам с нетърпение да стане 20 часа и да гледам "продължението" - предстои Бодрум.
Установих, че при успоредното гледане още повече ми харесва цялостното поведение на Керим, още повече ме дразни Мука, забелязва се отдръпване на "наставничеството" на Мерием и ме "дразни" доверчивостта на Фатмагюл спрямо Мукадес / как забрави всичкото и съскане, излятата злоба, отделно предателствата и /.
Установих, че при успоредното гледане още повече ми харесва цялостното поведение на Керим, още повече ме дразни Мука, забелязва се отдръпване на "наставничеството" на Мерием и ме "дразни" доверчивостта на Фатмагюл спрямо Мукадес / как забрави всичкото и съскане, излятата злоба, отделно предателствата и /.