Онлайн-училище за родители-осиновители

  • 109 166
  • 63
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 533
Много се радвам, че лекцията ви е харесала и ви е била полезна.

Руми, Фуси, Чандра, мама Ира, Кудкудяка, Д_Ива, Розмариня - благодаря за думите ви! Трогнате ме... Няма по-голямо щастие на един терапевт да знае, че това, което прави, стига до сърцата на хората...

Много пъти съм казвала тук, че вие, майките-осиновителки сте ми най-важният коректив...  Hug  Hug  Hug

През големи колебания минах дали да говоря по тази тема или не, тъй като е изключително деликатна и болезнена. НО... майките-осиновителки, с които общувам, ме насърчиха колко полезно би било за всички бъдещи осиновители да знаят всички тези неща, и да не минават през тревогите - самообвинявайки се и затваряйки се в себе си. Благодаря ви, момичета  newsm51

Давам актуалният линк към "Емоционалният свят на родителите-осиновители. Чувствата, за които никой не говори", защото първият линк, който Фуси е пуснала горе - е към текущата лекция и се сменя всеки вторник и четвъртък. Ето това е директният линк към лекцията:

http://www.youtube.com/watch?v=FgRUdkDQR70

Качеството на картината е много лошо, но поне звукът е ОК.

Следващата лекция ще бъде за ПРИВЪРЗАНОСТТА ПРИ ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА - доста актуална и важна тема, отново приветствана от много майки. Затова и реших, тя да е третата.

Прави ми впечатление, че активността във форума е много ниска - за разлика от преди години.

Отново ви насърчавам да пишете тук нещата, които ви вълнуват по конкретната тема (или съоветно, ако имате коментари по вече изминала лекция, която е породила определени размисли у вас). С удоволствие ще отговарям на въпросите ви Simple Smile




Последна редакция: пт, 25 яну 2013, 19:54 от Tea_

# 16
  • Мнения: 11 870

Прави ми впечатление, че активността във форума е много ниска - за разлика от преди години.



При отчитане на фактора, че нищо не разбирам от психология, но тъй като и аз съм се учила от форума, а и за щастие  тук създадох едни от най-ценните си приятелства- ще споделя моята теория:

Има типични, повтарящи се реакции, изживявания, ситуации, развития.
Но емоционалните закони не са като математическите, нито дори като природните, нямат само и единствено едно проявление.

И дори и някакъв вид реакция, изживяване ,нагласа да се повтори в 1000 случая, ако не се повтори в 1001-я, изживяващият не се припознава като част от цялото.Нещо повече- той е уязвим, щото е застрашен от реакцията "Ама как ,не може да не изживяваш нещо подобно, това е правилото, ти или не го усещаш или не си признаваш!"И този вид неразбиране отблъсква и демотивира.

Това е причината да не върви дискусията тук, според мен.И мисля, че би било изключително ценно да се акцентира върху изключенията.





# 17
  • на път
  • Мнения: 2 804
Мила Теа, това с намаляване активността във форума е напълно естествено и ми се струва добър знак. Преди години в този форум, обмяната на опит, знания, проблеми, беше единственото място за взаимопомощ. Колко съм ви благодарна момичета за всичко!
Днес за радост темата не е табу, осиновителите не са извънземни, не са анонимни, не крият процеса на осиновяване от близки и околни. Информацията иде отвсякъде - радио, телевизия, обучения. лекции Wink, статии, книги и ръководства. Хората намират каквото им е необходимо и продължават напред. Ние гадаехме, чудехме се в движение как да постъпим (и още го правим). Липсата на достатъчно информация ни сплотяваше.
Треперехме как да кажем истината на децата си - стягаше ни се гърлото при всеки опит (моите тази тема я споменават като добър ден и въобще не ги впечатлява, а за биото не им пука на този етап).
Всеки от нас освен осиновител е и човек живеещ със своите и на близките си проблеми и е нормално да не сме толкова активни. Ще си правим онлайн седянки като се пенсионираме Wink ... или пак няма да имаме време щото ще тичаме живот и здраве подир внуци.

Някои хора минаха набързо през форума и щастливо си гледат дечицата. На мен ми е мъчно за тези които се изправиха пред нови проблеми и си мисля за тях често - мами които бореха болести, такива които се разделиха с половинките си и останаха сами ... Стискам им палци от все сърце да са добре.

# 18
  • на път
  • Мнения: 2 804
По отношение на следващата тема се боя, че е моята.
С второто ми детенце не успяхме по редица причини да изградим онази привързаност която ми се иска и имам с голямото детенце. Дърпа се като я гушкам. Идва само като види, че батко и го прави. Тази привързаност изгради с нея баща и. Вече е на 5 и половина. От 1 месец е в добър период след 3 месечен срив, но все още има зеещи дупки. Преодоля агресията, започна да признава авторитета на педагозите. Работим с психолози, педагози. специалисти. Слава богу нещата се наместват постепенно, но има още много за наваксване.
Тези дни баща и я научи да чете прости думички в една книжка, обича да рисува, да ходи на балет и на немски, да кара ски и кънки. Има приятели само момчета, любим цвят и е черният. Не обича приказки - само една, за трите прасенца. Всяка вечер я четем и разиграваме с малки куклички.
Не обича промените, прави с лекота нови запознанства, често досажда на хората, губи ни без притеснение (на плажа няма спокойствие). Не позволява да говорим по темата за осиновяването - приема я, но я претупва и поминава. По улиците не върви - тича и подскача. Живеем в стрес и хаос покрай притесненията покрай нея .... все по-малък напоследък, но още наличен.
Много ми е мъчно за нея.

# 19
  • София
  • Мнения: 9 517
Мда, изключенията - изключенията са много важни, странно защо когато всички говорят, как техните бебета имат колики, майката на бебе без колики не се чуди, къде бърка... както и когато всички говорят, че техните деца още не са проходили, майката на проходилото дете не се чувства непълноценна... това им е хубавото на изключенията, когато се говори за проблеми, че всъщност изключенията са изключение от проблемите... и защо тогава е нужно да се влиза в изключението? 1000 човека казват, че са имали следосиновителна депресия, а пък 1001 не е имал - значи е щастливец, какво трябва да се каже за него? Много си щастлив, добре - много е щастлив. И в лекциите се казва, че тези чувства или преживявания не са задължителни за всички - много пъти се казва, но изключенията са голяма работа, Ша знаИш  Peace

Теди се опитва да направи нещо полезно, ама на - не се е сетила за изключенията - напротив, сетила се е, ама май трябва отделна лекция - за изключенията, щото изключенията са най-важните... ами и аз нямам проблеми със знанието на сина ми, че е осиновен, ама не ми пречи първата лекция, нищо  че съм от изключенията.

Та такива ми ти работи  Wink

# 20
  • Мнения: 1 669
Теа, благодаря за положения труд!

# 21
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
А според мен именно хората с тежка следосиновителна депресия са изключение, а не обратното. И именно поради тази причина са изклюяително полезни лекциите на Теа.

Всъщност, всеки от нас, станалите родители чрез осиновяване, и всяко едно от нашите деца има уникална предистория, която предопределя уникален начин на създаване на връзка помежду ни. Проблемите, за които говори Теа, не е задължително да възникнат накуп, достатъчно е част от някой да да се прояви, за да се създаде дискомфорт.

# 22
  • София
  • Мнения: 9 517
А според мен именно хората с тежка следосиновителна депресия са изключение, а не обратното. И именно поради тази причина са изклюяително полезни лекциите на Теа.

Всъщност, всеки от нас, станалите родители чрез осиновяване, и всяко едно от нашите деца има уникална предистория, която предопределя уникален начин на създаване на връзка помежду ни. Проблемите, за които говори Теа, не е задължително да възникнат накуп, достатъчно е част от някой да да се прояви, за да се създаде дискомфорт.
не ми е правилен примера - това, което исках да кажа е, че когато нещата са наред и няма проблем, то тогава няма проблем и не е нужно да се говори за това, докато когато нещата не са наред е хубаво да се дадат съвети  Peace

# 23
  • София
  • Мнения: 533
Момичета, какво да кажа... изключения, не-изключения... Следосиновителната депресия е факт, както и следродилната депресия. Просто ги има, съществуват. Това не означава, че са задължително случващи се на всеки осиновител.

Както раждащите майки знаят за това, че следродилната депресия съществува като явление, така според мен е хубаво и осиновителите да знаят, че има такова нещо като следосиновителна депресия.

Както казва Дзвер, ако не се случи - чудесно.

Ако ли пък се случи - поне знаеш нещо, знаеш, че е нормално, знаеш, че не си първият и единственият, че има и други, минали през това. Че не е толкова страшно и ще мине. Както и знаеш, че има хора, с които можеш да говориш за това и ще бъдеш разбран, а не обвинен и сочен с пръст...

Да, проблемите, които описвам, рядко се случват на куп. По същия начин, както със следосиновителната депресия - има ги като явления, срещат се. Не е толкова важна статистиката - колко често се срещат, в коя възраст, и т.н. Важно е родителите да знаят, да бъдат информирани.

Мисля, че това е най-малкото, което можем и трябва да направим да направим ние, професионалистите в областта на осиновяването - да говорим, да даваме знанията си, бъдещите и настоящите родители да знаят къде, как и в какви случаи да потърсят помощ, ако някога нещо от описаното им се случи.

# 24
  • Мнения: 737
Д_Ива,

Откривам, че Мая много прилича на Анди в периода 2-3-4 годишен даже. Някои неща останаха. Но и много-много преодоляхме.

# 25
  • на път
  • Мнения: 2 804
Д_Ива,

Откривам, че Мая много прилича на Анди в периода 2-3-4 годишен даже. Някои неща останаха. Но и много-много преодоляхме.



 Hug Хубавото е, че има светлина в тунела .... не смея да се похваля, че като го направя пропадаме в черната дупка пак. Как може едно детенце 2 месеца да е "най-доброто" и прекрасно дете в градината (след 3 месеца ад) и една болест да го върне в изходна позиция. Хубавото е, че само за една седмица. Ние май много се самоанализираме и вторачваме в проблемите си. Какво правят хората дето имат същите и по- страшни проблеми без да са осиновители.

# 26
  • Мнения: 357
Надявам се да  има тема-Как да реагираме при ситуации ,в които децата ни са наранявани поради различността!

# 27
  • София
  • Мнения: 533
Пускам ви линка от вчерашната лекция "Изграждане на привързаност при осиновените деца на различните етапи от емоционалното им развитие":

http://www.youtube.com/watch?v=NGfjUljKulo

Надявам се да ви е полезна Simple Smile

# 28
  • Мнения: 14
Здравейте момичета, съвсем нова съм тук и ви моля да ме извините, ако не поствам на правилното място. В петък подадох пакета с документи по район, все още не ми е назначен социален работник, но психоложката, с която говорих и на която оставих документите ми показа някакъв списък с местата, на които се провеждат обученията за кандидат-осиновителите. Притеснява ме това,
че никъде не е съобразено с нашето работното време, а и това, че на едно от местата  се провеждат четири предварителни срещи, на които се оказва, че ще проверяват моята мотивация  #Crazy за осиновяване и ако имам достатъчна такава ще ме включат в обучението!!!!! Бихте ли ми дали координати на местата в София, на които се провеждат тези курсове и има ли вариант според вас нещата да се случат в удобно за мен и другите желаещи време?!

# 29
  • София
  • Мнения: 1 864
Здравей drama_queen, от опита който имам като кандидат осиновител, а вече и като осиновител мога да ти  кажа, че няма нищо толкова странно в това, че има 4 проучвателни срещи преди същинския курс, който се провежда все пак в събота и неделя, за да е удобно за всички. Не знам какво са ти наговорили социалните, но това са 4 срещи, в които разговаряте с психолог и за мотивацията, и за очакванията ви, за изискванията, които имате и е нещо като предварително опознаване. Знам, че в редки случаи има и отрицателни оценки от психолозите, но повярвай ми, имат основание за това. Можеш да се обадиш в няколко центъра за обучение от списъка, който са ти предложили и да избереш най-удобния за тебе вариант, но не забравяй, че на този курс е важно да получиш максимално обективна информация за това, което те очаква. Желая ти успех, а ако имаш въпроси - на разположение сме!   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт