Скрит текст: 
Новото гадже на Киво
според Haber ToDay 
Новото гадже на Киво
според Haber ToDay .............И хич не прилича на Азра
- Публикувана: 7 ноем. 2012, 00:08 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2013, 14:50 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 88
Скрит текст: 
Новото гадже на Киво според Haber ToDay
Новото гадже на Киво
според Haber ToDay .............И хич не прилича на Азра
Ей,изловили са ме! Аз толкоз се скътавах,че да не му разваля идилията с Азра,а и той ме помоли,ама ей го на-разбрали са ни!
Скрит текст: 
А това е тайния му дар за Нова Година
Какъв незабравим празник ще има само наш Къванч
и за капак курабийките на майка му ,за наше успокоение
Скрит текст: 
И как се казва на жена която бие мъжа си?.........курабийка
И как се казва на жена която бие мъжа си?.........курабийка
Дени
,много дургун си джанъм...с Къванч /нищо,че малко се даврандиса след пеперуденото превъплащение/ на ребро и бедрена кост ли свирите нощно време 
Днес ни напусна Големият Георги Калоянчев ! Поклон !!! Много ми е мъчно ...осиротяваме...
Ръцете ми миришат на ванилия,
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по декемврийски свит в дома си свят.
Бароковото бюстие на зимата
бродира по стъклата хлад,
и каталясал вятърът от климата,
спи при бисквитките ми с шоколад.
Навил си е опашката и като смок,
по реотаните примрял,
спирално вее електрическия ток,
разтапящ шоколада черно-бял.
А времето е скрипнало и с вълчи зъб
оголва сивото до сняг -
спиралата да отрече и в плосък кръг
да ме държи като константен знак.
Замесих сивото, пека бисквитите -
досущ са мънички слънца.
Не вярвам да е някакво откритие -
сив ден и двата вида шоколад.
Ръцете ми миришат на ванилия.
Кръгът - в спирала върнат пак.
И сякаш…по не е във сиво сивият,
по декемврийски свит в дома си свят.
автор Радост Даскалова
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по декемврийски свит в дома си свят.
Бароковото бюстие на зимата
бродира по стъклата хлад,
и каталясал вятърът от климата,
спи при бисквитките ми с шоколад.
Навил си е опашката и като смок,
по реотаните примрял,
спирално вее електрическия ток,
разтапящ шоколада черно-бял.
А времето е скрипнало и с вълчи зъб
оголва сивото до сняг -
спиралата да отрече и в плосък кръг
да ме държи като константен знак.
Замесих сивото, пека бисквитите -
досущ са мънички слънца.
Не вярвам да е някакво откритие -
сив ден и двата вида шоколад.
Ръцете ми миришат на ванилия.
Кръгът - в спирала върнат пак.
И сякаш…по не е във сиво сивият,
по декемврийски свит в дома си свят.
автор Радост Даскалова
Във тиха нощ
Във тиха нощ сърцето си последвай –
то знае „накъде”, „кога”, „защо”...
Душата крие пътища неведоми.
И винаги са твои. За добро...
А всичките снежинки са вълшебства,
които ще се сбъдват ред по ред.
Съвсем е бяло. Също като в детството.
И пътят ще е винаги напред...
Ще има утре, и ще има вчера.
Ще има за какво да съжаляваш.
Все нещо ще поискаш да намериш.
Все нещо през сълзи ще си прощаваш...
Но тръгнеш ли във своя снежен път,
една мечта през мрака ще те води,
ще видиш чудесата да искрят,
и себе си до края ще пребродиш...
Във тиха нощ. Безкрайно много тиха.
Когато даже мислите мълчат.
Тогава със сърцето се усмихваш.
И бъдеще, и минало, валят.
irini
Във тиха нощ сърцето си последвай –
то знае „накъде”, „кога”, „защо”...
Душата крие пътища неведоми.
И винаги са твои. За добро...
А всичките снежинки са вълшебства,
които ще се сбъдват ред по ред.
Съвсем е бяло. Също като в детството.
И пътят ще е винаги напред...
Ще има утре, и ще има вчера.
Ще има за какво да съжаляваш.
Все нещо ще поискаш да намериш.
Все нещо през сълзи ще си прощаваш...
Но тръгнеш ли във своя снежен път,
една мечта през мрака ще те води,
ще видиш чудесата да искрят,
и себе си до края ще пребродиш...
Във тиха нощ. Безкрайно много тиха.
Когато даже мислите мълчат.
Тогава със сърцето се усмихваш.
И бъдеще, и минало, валят.
irini
Усещам как внезапно се стопявам.
Няма ме. Не чувам нито звук.
От много вричане приличам на жарава,
която старателно с очи разравяш.
И не знам коя съм. Нямам спомен.
Навярно си живея в своя свят.
Но не и в твоя. Не и в твоя.
(Огромна пропаст има между нас.)
И навярно съм се свила в някой ъгъл
на сърцето си,
защото знам, че само дишам. Не живея!
От тъга прилича днес лицето ми,
на тъжна, бледа орхидея.
А така ми се разцъфва. В теб!
И да знаеш искам аз, че съществувам.
И със цялата си нежност,
да дойда и да те целуна...
Десислава Наумова
Няма ме. Не чувам нито звук.
От много вричане приличам на жарава,
която старателно с очи разравяш.
И не знам коя съм. Нямам спомен.
Навярно си живея в своя свят.
Но не и в твоя. Не и в твоя.
(Огромна пропаст има между нас.)
И навярно съм се свила в някой ъгъл
на сърцето си,
защото знам, че само дишам. Не живея!
От тъга прилича днес лицето ми,
на тъжна, бледа орхидея.
А така ми се разцъфва. В теб!
И да знаеш искам аз, че съществувам.
И със цялата си нежност,
да дойда и да те целуна...
Десислава Наумова
За Госпожата!
Хвани ръката ми, не се страхувай
Душата знае какво е да съм без теб!
Не искам да изгарям като малка нощна пеперуда
всеки път, щом друга те докосва, щом друга гледа в твоите очи!
Кажи ми само, че не си забравил,
кажи "Обичам те до лудост"
и ще вляза в огъня за теб!
Не затваряй сърцето си за моята обич,
пази ме, аз сляпа съм без твоя глас
не ще видя пътеката напреде,
ще се предам за миг,
ако нищо не остане от нас!
Kralitsata
Душата знае какво е да съм без теб!
Не искам да изгарям като малка нощна пеперуда
всеки път, щом друга те докосва, щом друга гледа в твоите очи!
Кажи ми само, че не си забравил,
кажи "Обичам те до лудост"
и ще вляза в огъня за теб!
Не затваряй сърцето си за моята обич,
пази ме, аз сляпа съм без твоя глас
не ще видя пътеката напреде,
ще се предам за миг,
ако нищо не остане от нас!
Kralitsata
Здравейте! В момента гледам Слави.Не спирам да хлипам.Обожавах Калоянчев и се възхищавах на духа,който имаше! Подарявам ви любимият ми му монолог! Дано да почива в мир! 
Дано да почива в мир! И аз това гледам ! Много, много ми е мъчно, загубихме един велик актьор и голям човек !
Лагуниии,
страхотен колаж ! Благодаря ти ! 
Кралицата,
за стиха !