изневярата

Явно ходим една след друга в темите, но примирение е точно обратното на бунт. А последното изречение хич не го схванах 

Да, но по значение. Реално бунтът/образно описано възставането срещу еднообразието на даден индивид/ се вдига от дълго примирявалите се. Не мислиш ли?!
п.п. това е пояснението на последното ми изречение...

Ако искаш да разбереш истината, в никакъв случай не се издавай. Ако сега кажеш нещо, ще има безкрай разговори, лъжи, нищо не се е случило, ти си параноична и т.н. Загуба на време и ще стане много предпазлив, ако има какво да крие. Ако можеш да запазиш самообладание, просто наблюдавай повече за известно време. Разликата между човек, който знае нещо и такъв, който си живее в блажено неведение е голяма. Но истината може да е болезнена, имай го предвид.

Момичета здравейте, днес попаднах на тази тема и понеже отскоро се интересувам от изневярата искам да споделя горчивия си /съвсем пресен/ опит. Нета не е безопасно място, както всички знаем. Естествено, когато човек знае какво иска от живота и е достатъчно отговорен към семейството си, опасност няма. Но говорим за мъже все пак, а е ясно, че те не винаги са това, което на нас ни се иска да бъдат. В чисто емоционален план, са много по първични защото нямат богатата женска чувствителност и са склонни към авантюри. Аз самата до преди два месеца имах довери на съпруга си някъде докъм 99%. Оказа се, че дълбоко съм грешала и истината, която открих/донякъде/ така ме разтресе, че към момента нито знам къде се намирам, нито как да продължа живота си. Във вакум съм и чувството е смазващо. Разбира се..........интернет и сайтовете за запознанства, фейсбук и още каквото се сетите. Оказа се, че докато аз се мъча да работя, да гледам децата, къщата, бюджета и т.н. човека е потъвал в нета и си е търсил дами, с които ........как да кажа: да се позабавлява. Живяла съм в заблуда и измама години наред. Защо го е правил и причините за това, така и не ми станаха известни до края, както и дали в реала е имало нещо по-така. Когато ме обзеха съмненията първата ми мисъл беше да разбера всичко до края, пък каквото ще да става. И до сега не съжалявам, защото болката от предателството може и да е ужасна, но персонално за себе си предпочитам това, пред главата на щрауса. Последиците за семейството ми са ужасни. Смазан съпруг/защото нали се сещате какво последва/, за мен-смазано доверие, любов и самочувствие. Живота оттам нататък никога вече не е същия. Как ще живея оттук нататък нямам идея просто. Съвета ми е следния. Тъй като мъжете са малоумни същества, когато почнат да мислят не с правилната глава е добре още в зародиш да им е ясно, какво биха причинили на половинките си. Най-доброто в случая е максимална откровеност, без нападки, обиди и скандали. Удари го на чувства, признай какво ти е причинило това, което си видяла. Попитай го как би се чувствал той, ако види такова писание от теб, към някой друг. Накарай го да ПОЧУВСТВА. Това е най-правилното, ако искаш да е наясно максимално с последиците, които би причинило едно такова нещо от негова страна. Това ти е шанса да се опиташ да му въздействаш по някакъв начин. Всичко друго би довело до отхвърлящо поведение от негова страна и би го подтикнало към забежки. При това ще се крие много по-добре оттук нататък. Макар че както се казва" Като се дебнем ще се хванем" не е полезно за вашето семейство да се криете един от друг и да се дебнета. Това внася напрежение и нерви, които все някой ден ще ескалират в нещо друго.  Разбира се, нищо което направиш няма да има значение, ако човека до теб не те обича, разбира и подкрепя. Желая ти успех. Тук има тема, доста широка именно за интернет забежките. Прочети я-ще намериш много гледни точки, различни разсъждения и нов поглед по тази тема.

Случайно преминаваща, нали не говориш за всички мъже?
Съжалявам за това, което ти се е случило, но нека не определяме всички като безотговорни и т.н., щото по тази логика може да вкараме и жените в едни две-три определения, които няма да се харесат.

По мои наблюдения много хора, които изобщо не са съвместими като интереси, емоционалност, разбирания за живота, създават семейства, вярвайки, че с времето ще променят другия. Особено жените имат тази склонност да превъзпитават мъжете си, а тези неща не се случват. А и с появата на децата, често неглижират съпрузите си и нормално отношенията им да се променят и в повечето случай не към добро.

Мое мнение.

Разбира се, че нямам предвид всички мъже. Съжалявам, ако съм прозвучала толкова крайно, това е може би, защото много ме боли. Естествено, когато се случи подобно нещо, винаги има много фактори и понякога вината не е само у единия партньор. Но когато се "катурне колата - оттам нататък пътища много", както се казва. Съвета ми беше насочен към това да не се чака, за да се поговори открито и честно с половинката, за да няма накрая резултати, като в моя случай. Разбира се има много варианти на това, какво ще се случи после, но аз поне винаги съм била на мнение, че в семейството всичко трябва да е открито и честно като взаимоотношения. Тайните водят до проблеми . Понякога хората просто не си дават  сметка за постъпките си навреме. Успех на всички.

Все още не съм. Но за съвет : Ако имате неопровержими доказателства, а тя/той не си признава - това автоматично ви прави на глупак/чка . Просто покажете достойнство, щом сте сигурни.

Не разбрах добре този пост,като сме сигурни,какво да си мълчим ли или да действаме???

Аз, хванах моя мъж в изневяра, която се е случила преди 4 години. Разбрах случайно, без да ровя, без да търся, дори и не подозирах, че може, да извърши нещо подобно. Но, факт!!! И точно този факт, преобърна целият ми живот. 

А би ли прекъснала отношенията си заради нещо, което е останало в миналото?
Винаги съм си мислела за себе си, че не бих. Но не ми е идвало до главата, де...

Първата ми реакция, беше, да го изгоня, исках, да го накажа, за болката, която ми е причинил.
До някъде успях, но не се почувствах по-добре. Напротив, сринах се още повече, защото разбрах, че това не може да излекува болката ми.
След време се събрахме, благодарение на него и на двете ни деца, и чак тогава проумях, нещо много важно, а именно , че неговото тегло е по- голямо от моето. Ами, ако аз изневеря!!!
НЯМА ПРЕДИ И СЕГА, еднакво гадно е.

Like_Smoke, ти като пътуваш командировка, запасяваш ли се с презервативи?
Аз все пак реших да не се издавам към момента, а да продължа да "ровя" в пряк и преносен смисъл. Намерих презервативи в сака му за командировки.....чудно за какво ли са му  Е поне да не се притеснявам, че ще ми лепне нещо. Сега ще дебна кога бройката ще намалее и ако до този момент не разполагам и с друго, това за мен ще е достатъчно доказателство, че приятелската граница е прекрачена.
Категорично съм на мнение, че бих се разделила с него!!!! Слава Богу мога да кажа, че съм сравнително независима и мисля че бих се справила и без него!

ОООо, я къде е продължението  на моята тема  
Не, не съм.  Дори поводи не съм имала с настоящата си половинка. Ама пък си има други трески - това за успокоение само  

Но ако намеря в багажа му презервативи – въобще няма да чакам да ми изневери реално или да продължавам да ровя – директно бих реагирала.

Velvet, съжалявам за откритието ти 
Кога ще е командировката на мъжа ти?

Относно въпроса ти: Аз като ходя в командировка не нося презервативи 

Имате си чудесен брак и ще се разведеш, защото мъжа ти кръшка, така ли? Или нямате чудесен брак и това съвсем прелива чашата? Кое от двете?