изневярата

  • 52 631
  • 965
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 2 592
Да, знам, че сега всички ще се изредят възмутено да ми разправят как никога не са изневерявали и не са им изневерявали, че даже и не са помисляли за това дори  Naughty
Но много хора си тънат в блажена заблуда  Crazy
И по-добре така де

Както и да е, не искам да "кажа" на никого нищо, просто мисля, че не всички биха си признали, че са изневерили или че им се е искало поне. И мисля, че много хора го правят, да.
Разбира се не и в бг мама  Naughty

# 271
  • Мнения: 62
Аз съм си признала, че съм от тези с рогата, мноу важну... Confused

# 272
  • Мнения: 755
Ааа чакай сега не така....общият знаменател е много подвеждащо обобщение.

Аз наистина не съм, пориви съм имала или по-сокро помисли, но не съм - факт. За това не е нужно да се реди човек на опашка, някой дори го намират за срамно. Та... да не обобщаваме предлагам. Wink

# 273
  • Мнения: 2 592
Разбира се, че обобщения за "всички" биха били пресилени  Wink
Обобщението "никой никога не е", беше по-скоро за греховните помисли  Laughing

За това уточних в следващия пост, че много хора го правят (изневеряват)

Но наистина ми е странно някой като каже, че вярва на 100% на половинката си. Аз дори на себе си не мога да вярвам на 100% (хора сме, всичко се случва), пък какво остава на някой друг да вярвам на 100%

# 274
  • Мнения: 7 947
Понякога е по-лесно да се самоуспокоиш с това взаимно 101%тово доверие. За мен това си е заравяне на главата в пясъка.
Разбира се, че тук малцина са тези, дето си признават дали са. Защото масово форумското общество си излива вътрешната неудовлетвореност и наслоена злоба именно чрез псевдо-морализъм. Дълго написано, ама факт. Жалка история...

# 275
  • Мнения: 2 592
Вилико, вземам да се притеснявам, че напоследък сме все на едно мнение  Crazy Laughing

# 276
  • Мнения: 755
Вечното съмнение е много убийствено. Да речем, че по нормално би било да не ти пука и да не мислиш по темата. Вярата е относително нещо, та що да не вярваме по наш си начин, инак другото убива. Пък и какво има да се самоуспокояваме толкова, живеем си просто и това е. Другото си е филм, в който не ми се участва.

Последна редакция: ср, 20 мар 2013, 17:58 от Fortune

# 277
  • Мнения: 2 592
Именно, не е нужно да живее човек в постоянно съмнение и да рови, не това имам предвид.
И наистина е добре да не се мисли много по темата. Но пък едно наум не е зле да си имаме, а не чак сляпо 100%-ово доверие.

# 278
  • Мнения: X
И наистина е добре да не се мисли много по темата. Но пък едно наум не е зле да си имаме, а не чак сляпо 100%-ово доверие.
Е, сори Ненче,    Laughing  , ама това е противоречие.
Няма как хем да не мисилш по темата, хем да си имаш едно наум.
Имаш ли си едно наум, значи я мислиш изневярата и още как.
Може би правилното отношение би било :
"Пука ми на шапката дали ми кръшка или не!"    Laughing  - любимото изразче на 4-годишната ми племенница.Бързо е осъзнало детето, че е къде-къде по-добре за повечето неща "хич да не ти пука на шапката!"    Grinning

# 279
  • Мнения: 7 947
Да си имаш едно на ум въобще не значи, че се отнася до изневярата само!
Идеята е в доверието. Човек не може да бъде сигурен според обстоятелствата, напрежението, непредвидеността и още куп добавки - в дадена ситуация как точно, ама точно ще реагира. Това се отнася и до партньора, не можем да знаем на 100% той как би реагирам, постъпил или решил. Ако все пак един партньор вярва толкова чак на другия партньор - е самозаблуда.
Да не мислиш по темата значи да не ровиш, да не търсиш, да не си на тръни по дифолт, но все пак при някакъв индикатор - да си наясно, че сляпото доверие не е никак добър приятел.

# 280
  • Мнения: 10 797
Аз не вярвам в моногамията - за мен това е противоестествено и не може да продължава цял живот. Дори намирам моногамията за форма на насилие върху собствената личност.
Това не означава, че подкрепям изневярата, но не я намирам за фатална, когато говорим за чисто физически акт. Ако става въпрос за емоционално обвързване с трети човек, това би означавало, че отношенията между нас са изчерпани.
Не искам да знам дали ми изневеряват - и да са, не съм разбирала, което мен ме устройва прекрасно. Аз също съм изневерявала, но не съм си "признавала", защото не съм намирала за нужно.

# 281
  • Мнения: 755
Аз не вярвам в моногамията - за мен това е противоестествено и не може да продължава цял живот. Дори намирам моногамията за форма на насилие върху собствената личност.



...чак пък...моногомията при хората като разумни същъства е избор. Изборът е личен т.е. всеки сам го прави, а това някак не ми се връзва с вид садизъм над личността. За мен лично това е поредният мит относно насилилието над човека като индивид или казано иначе, че моногомията е противоестествена. Никъде няма универсално правило, че това е противоестествено или  обратното. Мисля си, че в тази насока не може да се  определи кое е кое не е противоествествено. Възприятията ни като човеци  по темата са субективни затова и правило няма и не би могло да има. По темата същестуват само религиозни и морални догми. Те са вид насилие до толкова, до колкото изискват вяра и подчинение, но взимайки предвид съществуващият ни разум, не мога да приема, че се упражнява някакво насилие под каквото и да било форма, когато се лобира за моногамия.

# 282
  • Мнения: 7 947
Ми точно затова го приема като насилие – няма жена/мъж, без мераци, има скрупули и личен морал, които ни карат да постъпваме така или иначе  Wink
Една жена на диета - се мъчи да не яде това или онова, заради крайния резултат...има някак аналогия  Sunglasses

# 283
  • Мнения: 755
Ми точно затова го приема като насилие – няма жена/мъж, без мераци, има скрупули и личен морал, които ни карат да постъпваме така или иначе  Wink
Една жена на диета - се мъчи да не яде това или онова, заради крайния резултат...има някак аналогия  Sunglasses

Чакай сега, без мераци човек няма - да. Обаче мераци може да имаш и към един индивид, а това си е моногамия. Идеята е следната, че всеки сам прави избор дали да преоткрива един партньор/невероятно за някои, а за други избор/ или да търси нови предизвикателства постоянно. Така че мерак си има, но идеята е другаде.

# 284
  • Мнения: 62
Изискването за моногамия от партньора със сигурност е форма на насилие, винаги съм си го мислила, но не го казвах тук, тъй като...нема значка защо... Wink А изискването за моногамия към самия себе си, хм, не знам, ще помисля върху това...

Общи условия

Активация на акаунт