Ти самата каза, че си имала мераци и към друг и написа някъде, че всеки човек ги има - кога точно, няма значение. И точно тук идва питанката - не се отдаваш, защото това е твоя морал, а морал е нещо насадено, в което вярваш, следваш. Тоест подчиняваш се на морала, не на вътрешното щение и това може да се определи като насилие над личността, защото не прави това, дето пърпвосигнално й идва. Разбира се, много повърхностно казано, но аз така разбирам идеята на Like_Smoke
- Публикувана: 7 ноем. 2012, 17:59 ч.
- Последно мнение: 14 май 2013, 16:16 ч.
изневярата
Изискването за моногамия от партньора със сигурност е форма на насилие, винаги съм си го мислила, но не го казвах тук, тъй като...нема значка защо... 
А изискването за моногамия към самия себе си, хм, не знам, ще помисля върху това...
А изискването за моногамия към самия себе си, хм, не знам, ще помисля върху това...Ама какво изискване бе хора...говорим за личен избор...изискването е друго нещо, то под каквото и да било форма е насилие - да. Друго имам предвид. Практиката показва, че и изискванията не влиаят на избора ни, така че изборът е наш, а не изискването наложено от партньора. То, ако тръгнем по тази плокост и законите в държавата са вид насилие , защото ограничават индивида и поставят граници. Друго писах аз, друго.
Има и едни друг момент...не е морала спирачката, а друго/обаче вече излизам ипо-късно ще се обоснова/.
Вилико, да написах , че съм имала моментни помисли, но какво общо имам аз с тезата която изложих? Та тези неща не са взаимосвързани, защото аз не давам себе си за пример. Разсъжденията по някаква тема не е задължително да изхождат само от личен опит - би било много ограничено... поне за мен е така.
п.п. по късно ще се включа пак, че сега имам други задачки.
Изискването за моногамия от партньора със сигурност е форма на насилие...................
Те точно тез неща се разбират още в началото на връзката.
И изискването не е към другия.А просто ти заявяваш своята позиция по въпроса.А другият има съвсем свободния избор да я приеме, ако е в съответствие с неговите разбирания, или да я отхвърли, ако му противоречи.
Или, просто казано:аз съм заявила, че не приемам и не толерирам изневярата и полигамията.
И очаквам същото от човека, който иска да живее с мен.
Ако и той е о.к., няма проблем.
Ако обаче, за него моногамията е отживелица, анахронизъм, насилие над личността му, ами...пак е о.к.Разделяме се и всеки си търси "сродно разбиране" за моно и поли-гамията.
Ха.ха, Красо...
Разбирането в началото няма нищо общо, всички бракове се сключват след клетва в обич и вярност, пък дори и тези без брак – с тая идея се събират.
Да не споменавам сега, че е напълно възможно да са ти изневерили и 20 пъти, пък ти да вярваш още в думите, изречени преди 30 години
Разбирането в началото няма нищо общо, всички бракове се сключват след клетва в обич и вярност, пък дори и тези без брак – с тая идея се събират.
Да не споменавам сега, че е напълно възможно да са ти изневерили и 20 пъти, пък ти да вярваш още в думите, изречени преди 30 години
Ти самата каза, че си имала мераци и към друг и написа някъде, че всеки човек ги има - кога точно, няма значение. И точно тук идва питанката - не се отдаваш, защото това е твоя морал, а морал е нещо насадено, в което вярваш, следваш. Тоест подчиняваш се на морала, не на вътрешното щение и това може да се определи като насилие над личността, защото не прави това, дето пърпвосигнално й идва. Разбира се, много повърхностно казано, но аз така разбирам идеята на Like_Smoke
Не мога да го кажа по-точно.
Форчън, разбира се, че моногамията е избор, но е и част от морала на обществото.
Морала в едно общество не може да задължи и не е задължил никого до сега, за да бъде моногомен. Морала и етиката са просто категории- те не ни правят моногамни или полигамни.
В този смисъл, както моногамията, така и полигамията са насилие над личността.
Така че...и в двете посоки може да се бистри , но е безпредметно, защото основен е изборът на човека според който е избрал да живее.
В този смисъл, както моногамията, така и полигамията са насилие над личността.
Така че...и в двете посоки може да се бистри , но е безпредметно, защото основен е изборът на човека според който е избрал да живее.
Напротив, нещо ги обърка нещата - в морала е включена моногамията. Досега не съм чула да наричат човек високоморален, ако е изчукам куп женици, докато собствената му жена е вкъщи.
Не е така Вилико - в тази насока нямам шанс да се объркам.
Морала е категория , която се изгражда според определени обществени нагласи. Обеществените нагласи се градят в зависимост от историята и религията на създаденото общество. Морала не определя моногамията. Моногамията е наложена в настоящото ни общество като морална такава основно от религията. Нещата са свързани като наниз. Високоморален и нискоморален няма. Това са изкуствено създадени нарицателни. Така че моногомията или липсата и` не показват никакъв морал.п.п. изчукването на куп женици не говори за никакъв морал/висок или нисък/- това е жив нагон.
Все повече имаш шанс да ти кажа.
Моралът не е в "нашето общество днес"- а от доста години назад - включва моногамията. От къде точно идва - в случая няма никаква връзка, но е факт. Дори в гражданското право има понятие морал, там също се тълкува изневярата/при развод например/.
Моралът не е в "нашето общество днес"- а от доста години назад - включва моногамията. От къде точно идва - в случая няма никаква връзка, но е факт. Дори в гражданското право има понятие морал, там също се тълкува изневярата/при развод например/.
Всъщност ти грам не разбра какво написах, нали?! Нищо де все тая. Не съм съгласна с теб - с две думи така че е безсмилесно да се пререкаваме. Ще се повторя обаче - морала не се определя от това дали си моногамен или не. Включва я Вилико, защото /ако беше вникнала в предният ми пост щеше да видиш ,че си написала това , което и аз/ в категорията морал днес са застъпени основно религиозни обосновки. Но морала сам по себе си не е моногамия. Това е. Не са взаимнозаменяеми.
Не, Форчън - можеш да си играеш на думи, но моралът задължително включва моногамията и то не от днес и без значение защо. Пиша това за 4ти път май. Та не знам кой не е разбрал...
Вилико, това не е игра на думи драга- тук опираме да елементарни позания/разграничаване на понятията като "включва" и "обяснява"/, които видно е ти не разбираш. Предполагам не погледна , че включването никой не го отрича като факт, но то не е гаранция за съществуването му/т.е. моногамията не е морал/. Пак не ме разбра , нали/знам, знам/? И не е нужно в крайна сметка. Просто не се старай толкова.
п.п. толкова ли ти е важно да си с последната дума, м? Гледам и в другата тема взе да подскачаш като ощипана...
