Коментирах твоята констатация дали съм готова да заплатя на мъж, за да е с мен. Само уточних, че да - плащала съм, макар не директно с пари, а с нерви, жертви, компромиси и дори погазване на самата мен си и тогава когато - много искаш нещо и към момента си готов всичко да направиш, за да го получиш. В тази връзка мисля, че подкрепям мнението ти, че една жена влага различни неща при връзките или изневерите си.
Това объркване на мъжкото и женското начало, за което говори Хепи - всъщност е стремежът на жената към еманципация, тоест да са наравно с мъжете. Но опитите и налагането на това мислене като другия пол - често носят много повече негативизъм на жената, защото реално тя има друго начало и това се явява насилствена промяна.
По-скоро днес жените си позволяват малко повече, защото обществото като цяло има разклатен морал, не че самите те са промемени.
Напълно съм съгласен с теб.
, но тъй като немам лични средства, призива ми е по-скоро: Дайте да дадем!
Ето и от мен песен за еволюцията.

Катарина е права - при този модел на поведение любовта куца. Аз май писах по-напред, че не вярвам в нея. Да, израснала съм в семейство, в което никога не съм се чувствала обичана, но пък не чувствам и нужда да бъда. Има си ползи все пак. А за който дълбочината на живота се изразява в чувства и то междуполови, ще кажа бляк!