Проблем с приятелите

Така, ще се опитам да отговоря на всички въпроси които засегнахте ако съм пропуснала някой извинете ме. Първо профила е лично мой, майка ми и леля ми не обичат да пишат във форуми, Относно цитата от темата за третокласници, да пишеш постоянно братовчед ми, братовчед ми, братовчед ми може да се спести, нали? Ако бяхте прегледали темата 'Да се запознаем' щяхте да видите на колко години съм аз, той и роднинската ни връзка. 
За крещенето в семейна среда, моля ви, не си представяйте, че някой ме бутне и аз веднага почвам да бълвам огън и жупел. Имам в предвид, че не съм мълчалива, изразявам се открито, понякога да, това включва и крещене.
По мненията които прочетох мисля, че tonkabonka ме разбира най - добре, въпреки че ситуациите ни имат и разлики. Ще прозвучи детски, но ме е страх от физическа саморазправа, защото не мога да се защитя. Нямам нито умението, нито силата да се бия.
Chanel, още по - гадно можеш ли да се изразиш? Даже и в момента ще си премълча това, което си мисля да кажа.
I ♥, ако започна да ѝ казвам това, ще се скараме, а аз не искам това, защото държа на нея. Не мисля, че "титлата" ѝ най - добра приятелка е напълно заслужена, защото имам примери, в които не се е държала по този начин.
buttinsky, аз не искам да се набутвам в ничия компания. Прекрасно знам, че няма да ми е приятно там заради тоталното различие в интереси и мислене. Предпочитам да имам моя, разбира се да не сме клонинги един на друг, а да имаме и някакви различния, но просто явно това не ми се отдава. Отделно около мен има хора, които решиха да унищожат индивидуалността си, да се правят на различни само и само да бъдат вписани. А аз искам да запазя себе си, защото харесвам интересите си.

Точно заради това няма какво да страдаш.
Приятелства не се изграждат толкова лесно.
Спокойно, ще си намериш твоя среда.

Harukaze, а с кой си заедно от 7м. и 20д.?

С приятеля ми /не и харесва думата 'гадже'/ Но защо?

След като имаш проблем с общуването в обществото с него как се случиха нещата? Все пак се предполага, че се събирате в компания и ти какво, мълчиш си?

Не, бе, кажи си всичко. Все пак, аз за какво съм се хабила да ти пиша?

С него нещата бяха сложни и не мисля, че е нужно да го правя достояние на форума. Обикновено гледаме да излизаме сами, но когато сме в компания ако е неговата не говоря много, защото нямам много допирни точки с тях.
Викаш да проявя уважение към това, че си си направила труда да пишеш след като ти не проявяваш уважение към мен като човек и ме сравняваш с мишка?

Шанел, що така гризеш момичето? С нищо не е провокирала подобно отношение.....А и зъбенето тук също може да се приеме като сигнал за слабост в реала...нали така...

Защо ако си затворен човек трябва да се променяш зорлем? Затворените хора са умозрителни, забелязват повече, по- аналитични са и прочее, всеки тип темперамент си има предимства. С времето, ако и доколкото се налага ще промениш каквото трябва, но тоталната промяна предполага залитане в другата крайност, което не вярвам да понесеш или да харесаш, пък не е нужно. Щом си ученичка още си малка, с времето ще се научиш да се приемаш каквато си и да не настояваш да си душата на компанията или да крещиш пред други освен пред най- близките.

Мълчанието е злато 
Защо трябва да бъдеш като другите ?

Бoяна, права си за качествата, които каза. Не искам някаква рязка промяна от сорта да пропуша и пропия, та да стана "най - якото" същество, което е виждала Земята. Просто искам да стана по - открита, да не съм безгласна буква, да имам нови запознанства. Но това няма да стане с писане по форуми пределно ми е ясно. Интересно ми е да чуя мненията на хората, които са имали подобен живот, успели ли са да се променят и ако да как. Разбира се, темата не е само за тях.

greendream, останала съм с впечатление /слава Богу не лично/, че мълчанието е злато за хора, които обичат да тормозят и да се възползват от хората, за съжаление. Къде къде по - лесно е да си бълваш комплекси върху някой, който си мълчи или да вземеш нещо назаем и да знаеш, че ще си мълчи и ще се надява ти да се сетиш.

Абе....Мълчанието не винаги е признак на интелект и кротък, затворен характер....

Ако от притеснение си прекалено некомуникативна като се научиш да се приемаш ще станеш толкова, комуникативна, колкото ти е нужно. Но важното е на теб какво ти е нужно, а не какво сочи стереотипа. човек се ражда със своя темперамент и не може от интроверт да стане нещо друго, и наистина не е нужно. Гръмогласното налагане в една среда не е единствения начин да не си безгласна буква. Мога да кажа, че е тъкмо обратното. Около мен по- затворените, по наблюдателните хора винаги са имали по- добра ориентация в събитията, по- добър контакт с другите и са стояли стабилно на своето място и професионално и приятелски. В тийн възрастта е обратното, много се цени да си модерен, да си лидер, да си пръв в съревнованието по популярност и много от интровертите развиват усещане за малоценност. С годините това ще се промени, в живота на зрелия човек се ценят съвсем други качества, умението да изслушваш, уравновесеността на емоциите и лоялността. Няма да си безгласна буква, само трябва да разбереш, че хората сме различни и ценността на всеки от нас е несъпоставима с тази на останалите. Може да е клише, но е вярно, всеки е ценен с това, което е, просто не във всяка среда и във всяка роля може да е победител или да се изяви в най- добрата си светлина. с опита ще видиш кои са твоите най- ползотворни моменти и среда и ще се ориентираш към тях.


Така е, но това е друга тема. Както и хората, които са център на внимание не винаги имат това за цел с поведението си. Някак, често се смята, че онова, което постигаш е равно на онова, което целиш, а нещата най- често са доста по- сложни.

Бoяна, много истина има в постовете ти. Преди време бях чела една статия, направих си труда да намеря един абзац, който ми направи впечатление Наистина в тийн възрастта е търси това, което си казала. Опитвала съм се да се впиша в компания с която нямах нищо общо. Уж се водехме приятелки, а винаги се чувствах по - ниско от тях, нито те ме разбираха, нито аз тях, въпреки че се опитвах. Но не бях удовлетворена от това приятелство. Другото, което се е случвало е да се познавам с момиче, което беше приятелка със всички и едновременно техен враг, който в последствие ме разочарова. Никога не бих могла да бъда толкова лицемерна, когато не харесвам един човек, това ми личи. Имам и друг случай, който ще оставя без коментар, защото предпочитам да запазя добрия тон. Твърде  ми е рано да се разочаровам от хора, но е факт, че не съм случвала винаги на приятели. Мисля, че факта, че хора , на които малко или много съм разчитала са ме предавали /колкото и малко да е било/, ме е направил още по - стеснителна. Отделно от това се е случвало хора да ме помислят за надменна, въпреки че всъщност това е била срамежливостта ми.
И да, старая се да се науча да се приемам, да се харесвам, да променям недостатъците си. Старая се да променя нагласата си от "Ох, колко гадно ще е днес" на "Направи деня си хубав". Хората ми казват, че съм лъчезарна, това е нещо, което не бях забелязала. Старая се да бъда усмихната и получавам същото в замяна от непознати. Старая се да усъвършенствам външността си и да надграждам над това, което вече съм.

Хехе, Harukaze, все едно за себе си чета. Бях абсолютно същата едно към едно в ученическите си години. В квартала в компанията не се вписвах много, уж ми бяха приятелки момичетата, но ей тъй винаги съм се чувствала някакси по-долу от тях, в училище също. И не намерих тогава допирни точки с тях. И все си мислех, че ми има нещо. След време започнах работа, запознах се с моя мъж и видях, че не съм толкова нито глупава, нито срамежлива и че всъщност, това че съм била затворена тогава ми е в голям плюс сега. Като гледам май даже сме и една зодия.  Има време, ще видиш че ще намериш средата си. Аз и сега нямам много приятелки - две са и са ми предостатъчно. Както и мъжлето. Просто трябва да има някой, който с държанието си да ти показва, че си човек, който си заслужава и ще видиш как ще преодолееш срамежливостта си. Другото, което е, наистина трябва да се научиш да виждаш само хубавото в живота и да можеш да се надсмиваш над себе си. Абе като цяло искам да ти кажа - Споко, всичко ще се нареди.