Взех си две нови. Едната е Самира:
Другата е Космос:
Другата е Космос:
- Публикувана: 12 ноем. 2012, 00:20 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2013, 18:32 ч.
Новите ви книги - 12
Авлига, моля за отзив за книжката на Моъм 
Присъединявам се към питането и аз.
Авлига, а от къде се сдоби с книгата?
Авлига, моля за отзив за книжката на Моъм
Присъединявам се към питането и аз.
Авлига, а от къде се сдоби с книгата?
На мен "Часът преди зората" изобщо не ми хареса. Много се надявам Авлига да сподели положително мнение.
Ето какво съм си писала преди няколко години:
Скрит текст:
„Часът преди зората” - Самърсет Моъм – много се чудех роман за английски имения и отношения дали ще ми хареса, сигурно 20-на години не съм чела подобни. Но се отдадох на лекия стил, без скрит смисъл, без екстравагантности и оригиналности.
Видях края на типичния английски живот в богатите имения - въпреки че все още има предразсъдъци и консерватизъм, сякаш вече отслабват през 20-ти век (но отношенията все така превзети и "старинни" за мен). Една епоха си отива... Като цяло тази част с живота на богаташките фамилии не ми беше интересна. Историята с „шпионката“ също ми беше малко куха, а дори и самата любовна история…
Най-силно впечатление ми направи идиличното описание на парка Сейнт Джеймс в сърцето на Лондон (любимия ми парк!) в началото на Втората световна война. Може би такова описание на мирния живот в града, все още незасегнат от приближаващите беди, е по-силно от самото описване на ужасите на войната. Имаш един живот, с цялата красота, установеност, нормалност и изведнъж всичко се сгромолясва, независимо дали го искаш или не...
Това за мен не беше нито най-силната книга на Моъм, нито за войната, нито за любовта, нито за английската аристокрация. (2 от 5)
Видях края на типичния английски живот в богатите имения - въпреки че все още има предразсъдъци и консерватизъм, сякаш вече отслабват през 20-ти век (но отношенията все така превзети и "старинни" за мен). Една епоха си отива... Като цяло тази част с живота на богаташките фамилии не ми беше интересна. Историята с „шпионката“ също ми беше малко куха, а дори и самата любовна история…
Най-силно впечатление ми направи идиличното описание на парка Сейнт Джеймс в сърцето на Лондон (любимия ми парк!) в началото на Втората световна война. Може би такова описание на мирния живот в града, все още незасегнат от приближаващите беди, е по-силно от самото описване на ужасите на войната. Имаш един живот, с цялата красота, установеност, нормалност и изведнъж всичко се сгромолясва, независимо дали го искаш или не...
Това за мен не беше нито най-силната книга на Моъм, нито за войната, нито за любовта, нито за английската аристокрация. (2 от 5)
Взех за подарък "Злото, което не спи":
...от Джон Сол - един много любим, но за съжаление ужасно недооценен у нас автор.
...от Джон Сол - един много любим, но за съжаление ужасно недооценен у нас автор.
Взех за подарък "Злото, което не спи":
...от Джон Сол - един много любим, но за съжаление ужасно недооценен у нас автор.
...от Джон Сол - един много любим, но за съжаление ужасно недооценен у нас автор.
Много хубава книга!
Какво ви е мнението за Алберто Моравия? Аз започвам "Презрението"
От Алберто Моравия съм чела само "Римлянката" още като ученичка и много ми беше харесала.
Пиши после за тази книга!
Какво ви е мнението за Алберто Моравия? Аз започвам "Презрението"
От Алберто Моравия съм чела само "Римлянката" още като ученичка и много ми беше харесала.
Пиши после за тази книга!
Обичам го. От онези семпли автори, които владеят до съвършенство простотата.
и 
