Обичате ли стихове? - 10

  • 111 649
  • 729
  •   1
Отговори
# 15
  • In the light side of the Moon!
  • Мнения: 5 735
Мари  Hug тъжно , но красиво и истинско  Peace и него ще си го копирам  Wink

Надежда
http://izdatel.eu/poem.php?id=43

Господи, колко е хубаво!
Да си жив! Да си здрав! Да се смееш!
И небето безоблачно-влюбено
...птичи глас да ти дава да пееш!

С тихи стъпки на утро събудено
да прегърнеш гора или цвете.
И да нямаш пътеки прокудени
от Големия път на сърцето.

С много истини всичко да правиш.
С много вяра в света да се вглеждаш.
Господи, не от кал си ни правил,
а от много частици надежда!

автор Дела Раи

# 16
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Тъжно наследство


Носталгия по дядовата къща… Посветено на отминали слънчеви дни…/МарИ/


Вървях по старата пътека.Със мама всъщност бяхме две.         
Превита, носеше тояжка.Ще питаш ти :“Е, накъде“?
Отивахме да видим къща. Отидохме да видим дом.
Там дето всеки се завръща.И сам застава мълчешком.

Вървях със нея.Да я пазя. Куража моя да и дам.
Не мислех, че и мен ще смажа. Домът стоеше грозно сам.
С избити, смъкнати прозорци.И без врати и много ням.
Животът бе умрял отдавна..И нямаше искрица, плам.

Родена тука и живяла. Eх, мама дала го на друг…
С надеждата да се запази.Да има рози и улук.
Сега го гледаме със нея. Мечтата тъжно изгоря.
Не, няма тука орхидеи и други някакви цветя.

Пристъпили във коридора…Отсреща зеят стаи две.
Върху отломки тука газим. Не може никой да ни спре.
Изсипани чинии стари напомнят за изстинал дом.
Душата нещо взе да пари. Погледнах мама мълчешком.

„Да си ги вземем рекох, мамо и нов живот да им дадем“.
И мама с мене съгласи се. При нас да си ги приберем.
Вместо таван небе белее. Комина няма го дори.
Във ъгъла бутилки стари напомнят за щастливи дни.

Видяхме не дом, а разруха.Умиращите руини.
Обърнахме се взели в скута чиниите ни сал едни.
И тръгнахме. Със  спомен тъжен по минало и по игри.
Ала с утехата едничка, че взехме спомен отпреди.


Ще ги внесем във други къщи. Ще им дадем и нов живот.
На старите чинии дето те бяха хвърлили на под.
И тука няма да се върнем. Достатъчно е, че боли.
Е, имало е нявга къща.Но вече няма я, уви…


МарИ Г.  bowuu Лично творчество bowuu

# 17
  • Мнения: 24
Марѝ, много ме развълнуваха последните два стиха!   bouquet
Да почива в мир момчето!  Praynig

# 18
  • In the light side of the Moon!
  • Мнения: 5 735
Тъжно наследство


Носталгия по дядовата къща… Посветено на отминали слънчеви дни…/МарИ/


Вървях по старата пътека.Със мама всъщност бяхме две.         
Превита, носеше тояжка.Ще питаш ти :“Е, накъде“?
Отивахме да видим къща. Отидохме да видим дом.
Там дето всеки се завръща.И сам застава мълчешком.

Вървях със нея.Да я пазя. Куража моя да и дам.
Не мислех, че и мен ще смажа. Домът стоеше грозно сам.
С избити, смъкнати прозорци.И без врати и много ням.
Животът бе умрял отдавна..И нямаше искрица, плам.

Родена тука и живяла. Eх, мама дала го на друг…
С надеждата да се запази.Да има рози и улук.
Сега го гледаме със нея. Мечтата тъжно изгоря.
Не, няма тука орхидеи и други някакви цветя.

Пристъпили във коридора…Отсреща зеят стаи две.
Върху отломки тука газим. Не може никой да ни спре.
Изсипани чинии стари напомнят за изстинал дом.
Душата нещо взе да пари. Погледнах мама мълчешком.

„Да си ги вземем рекох, мамо и нов живот да им дадем“.
И мама с мене съгласи се. При нас да си ги приберем.
Вместо таван небе белее. Комина няма го дори.
Във ъгъла бутилки стари напомнят за щастливи дни.

Видяхме не дом, а разруха.Умиращите руини.
Обърнахме се взели в скута чиниите ни сал едни.
И тръгнахме. Със  спомен тъжен по минало и по игри.
Ала с утехата едничка, че взехме спомен отпреди.


Ще ги внесем във други къщи. Ще им дадем и нов живот.
На старите чинии дето те бяха хвърлили на под.
И тука няма да се върнем. Достатъчно е, че боли.
Е, имало е нявга къща.Но вече няма я, уви…


МарИ Г.  bowuu Лично творчество bowuu

smile3501 smile3501 smile3501 smile3501 smile3501 newsm51 newsm51 newsm51 newsm51 newsm51 newsm51

това е прекрасно, видях се мен и майка ми  Hug

# 19
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
 Hug Hug Hug Heart Eyes Simple Smile Simple Smile

Едно Благодаря не стига.
Това е думичка сама.
Ала със нея пък пристига
и топлина и доброта...
Благодаря е чиста дума.
Аз я изричам от сърце...
Не я изтривайте със гума.
Вземете я със две ръце. Hug Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 20
  • Мнения: 2
Мари, невероятна си! Поезията ти е дълбока, докосваща, истинска! Прекланям се пред таланта ти!    bouquet

# 21
  • Мнения: 1 127
Изгубих те. Сърцето ми се счупи
като онези тенекиени сърца,
които можеш от пазара да си купиш
за лев и петдесет или за два.

Не ме боли, а само ми е празно.
И сякаш не съм точно аз.
в такива мигове така се мразя,
че губя зрение и глас...
Изгубих те... Усещам - това е краят
на връзката ни. Знам, че е така,
но да те моля за отсрочка не желая.
В молбите никога не съм била добра...

Една любов сега ме подминава...
Сърцето ми е счупено на две.
Половината във теб остана.
Ще те обичам със половин сърце...

Румяна Симова
_________________


Вина

Знам, сгреших.
В твоя свят подреден
аз нахълтах – сълза от кокиче,
сринах всичко, градил преди мен,
и безсрамно взех в теб да надничам.

И разплисках живота ти –
чаша кафе
върху праведно бяла покривка,
и притихнах виновно –непослушно
дете,
на което ще вземат сладкиша…

Ти мълчиш…
Аз изгарям и мятам по теб
знойни погледи- огън –камшици…
Виж как се гърча
в тишината на твойто сърце,
което все пак ме обича.

Знам,
не биваше да постъпвам така.
Но не чувствам и грам разкаяние.
Накажи ме със дума, накажи ме
с ръка…
Само недей със мълчание.

Румяна Славкова

# 22
  • Мнения: 243
Една любов сега ме подминава...
Сърцето ми е счупено на две.
Половината във теб остана.
Ще те обичам със половин сърце...

Много е хубаво!  Hug

# 23
  • Мнения: 1 127
Една любов сега ме подминава...
Сърцето ми е счупено на две.
Половината във теб остана.
Ще те обичам със половин сърце...

Много е хубаво!  Hug
И на мен ми харесва! Hug
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Душата си поднесох чисто бяла,
разлистих я за теб и любовта,
оставих те да пишеш върху нея
и ред по ред изписа я така.

Изписа ти възторга, радостта си,
страданието, жаждата, страстта,
изписа на сърцето си терзанието,
как трудно се доказва верността.

Тъй дълго писа, къса даже листи,
защо не си помисли, че боли?
Захвърлена накрая я остави,
но ред един от нея не изтри.

И въпреки, че тъй е изтерзана,
издраскана, накъсана дори,
ти виж я как отново е готова,
вълшебство от любов да сътвори!

Ето я простила, чисто бяла,
усмихва ти се с моите очи,
закърпила любовните си рани,
по-влюбена от всякога блести!

Евгения Георгиева

# 24
  • Мнения: 1 127
Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другият - не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това
как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева
от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта
безвкусни и безстрастни - само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта
със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -
безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи на други гледал си, нали?!
И НЕЯ търсил ли си в тях напразно?
Усещал ли си после как боли?
Прие ли друга във сърцето празно?

Разбирал ли си своята вина
и искал ли си времето да върне
една-единствена за теб жена,
успяла в жив човек да те превърне?

Не се забравя чуждата жена,
щом можел си да я направиш своя.
Оставаш с непростената вина.
Жената чужда трудно става твоя.

Дарина Дечева

# 25
  • In the light side of the Moon!
  • Мнения: 5 735
Звездни сълзи

И тази нощ звездата е сама
една сълза отронва тихо в мрака-
към спящата земя се спуска тя,
където някой някого очаква.
...
И тази нощ звездата е сама,
но нейното сияние не гасне,
а се разлива щедро над света
и прави цялата земя прекрасна.

Какво от туй, че пламнала сълза
като светулка прелетява в здрача?
Звездата е наистина звезда
затуй, че свети и когато плаче.


Надя Неделина

# 26
  • София
  • Мнения: 288
Стига ми само веднъж

 

 

Може много дълго да не си ме докосвал,

но ми стига да го направиш само веднъж.

И така, сякаш отдавна хляб не си вкусвал,

с топлите длани на един луд от любов мъж.

 

И нека с трепет да притихне Земята,

от страх да не спре това тайнство на любовта.

А от свян да се плъзне зад облак Луната,

че ласки такива не е опознала и тя.

 

От силна ревност да заридаят Звездите

и над теб да извият самодивско хоро.

А Вятъра волен да пришпори юздите

и да тръгне да ме спасява, като от зло.

 

И зная, че много дълго не си ме докосвал,

но аз искам да го направиш само веднъж.

С тези ласки, за които дълго си чакал,

така, както прави само един истински мъж.





narcis























# 27
  • In the light side of the Moon!
  • Мнения: 5 735
Нарцис  Hug много е хубаво  Peace

аз ви предлагам нещо, като за Петък  Peace

На среща съм. С колегата. От другия отдел.
Посреща ме, облечен като на Клайн модел.
В ръцете стиска рози - червено кадифе...
"Ще има среща - мисля си - след нашето кафе."
Подава ми букета. Сащисана мълча.
Поглеждам го различно - с очите на ...жена.
Краката ми омекват, но здраво се държа.
А, бе, нали съм дружка? Как така!?
Завиваме зад ъгъла. Уж било кафене...
Избира най - далечното и тъмно сепаре.
Предлага да вечеряме. Това не е било!
Все службата обсъждахме и все по същество.
От месеци се срещахме - през седмица, през две.
С кафето лаф да става и беше ни добре.
Служебните неволи обсъждахме до час.
Той тръгваше към тях си, а аз пък - към у нас.
Но тази вечер странна е, по - странна отпреди.
Аз тръпна кат' тинейджърка, той нова реч реди.
Говори той за връзките, най - старите в света,
за мъжката позиция, дори за възрастта...
Аз съм жената с опита, житейски при това,
обърквал той посоките и търсел мъдростта.
На улава са правя, че днес не съм в кондиция.
Така съм разцентрована. Минавам в опозиция.
"Посоките обърквал..." - Той май не е добре,
една си е посоката... А аз не съм дете.
Сервират ни вечерята. И вино. Ха сега!
Загубила дар слово кат' статуя мълча.
Наздравицата, първата, е вдигната за нас,
а аз се назландисвам и пак си правя пас.
"А, бе, младежо - мисля си - тук не е Холивуд.
Такава връзка с какичка е истински барут."
Но само мисля, трая си. Е, той е хубав мъж.
И цяла вечер спрягам си "разцъфналата ръж"...
Потегляме към вкъщи, в колата пак мълча.
Пред входа като слезна, въх, как да се държа?
Зарових си във чантата за ключовете пусти -
така избегнах срещата със неговите устни.
Успях да се измъкна, а бях си омагьосана,
омекнала от виното... Разминах се на косъм...
Усмихна се, разбрал ме и само тихо рече:
- Дано да ме сънуваш... До утре... Лека вечер...

Със виното, с целувката, до тук се справих борчески.
Дали пък утре вечер да не подходя творчески???

автор andrina_mark

# 28
  • София
  • Мнения: 288
Благодаря ти, Miglena Teofilova!   Simple Smile

# 29
  • Мнения: 4 560
Moмичета, гласувайте за Марѝ,angelina.bgk и Елист, моля.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=688817.msg23570513;topicseen#new

А тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=688820.0 за Банда на годината - за Литературния.

Общи условия

Активация на акаунт