Аз лично не вярвам особено в т. нар. "любов от пръв поглед". Смисъл смятам, че трябва време да опознаеш човека, за да се влюбиш в него. Другото е чисто физическо привличане и няма връзка с любовта. И точно от там идва трудността - че опознаването и влюбването вървят успоредно. И когато го опознаеш достатъчно, за да можеш да прецениш дали е подходящ за теб, обикновенно вече си се влюбил и е късно да "стопираш процеса". Трудно е съвсем в началото да прецениш трезво, пък и тогава човек не е много обективен. Разбира се по всяко време можеш да прекратиш връзката, но това вече е въпрос на воля, характер, житейска ситуация и т.н. Не всякога и не за всеки е лесно.
- Публикувана: 12 ноем. 2012, 18:54 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2012, 17:56 ч.
Прагматично за обичта
Оказва се да обичаш преценяйки, обмисляйки и претегляйки е нещо като пазарлък със сърцето ти.
Или го пускаш да решава само и ако сбърка-тегли или разума взима решенията вместо него което всъщност е малко странно...
Аз малко като децата, прощавайте периода ми на размисли и упоритостта ми на магаре
Или го пускаш да решава само и ако сбърка-тегли или разума взима решенията вместо него което всъщност е малко странно...
Аз малко като децата, прощавайте периода ми на размисли и упоритостта ми на магаре
Или го пускаш да решава само и ако сбърка-тегли или разума взима решенията вместо него което всъщност е малко странно...
Оказва се да обичаш преценяйки, обмисляйки и претегляйки е нещо като пазарлък със сърцето ти.
Или го пускаш да решава само и ако сбърка-тегли или разума взима решенията вместо него което всъщност е малко странно...
Аз малко като децата, прощавайте периода ми на размисли и упоритостта ми на магаре
Или го пускаш да решава само и ако сбърка-тегли или разума взима решенията вместо него което всъщност е малко странно...
Аз малко като децата, прощавайте периода ми на размисли и упоритостта ми на магаре
Ама то защо правиш такива заключения, като за всеки любовта има различно измерение и проявление? За едни е само и чиста страст, за други сигурност и спокойствие. Все пак нали всяка жена си има в сърцето някакви виждания – какво би искала и какво би очаквала от човека до нея, пък те са различни.
Аз самата – днес, ако върна лентата назад – преди 10 години определях любовта по един начин, преди 7 по друг – днес по трети
Страстта може да се изживее и с неподходящ мъж, но сериозните отношения си изискват трезво съзнание.
Но това не значи, че контролираме любовта. По-скоро търсим различни неща...
За мен въпросът е некоректен. Можеш ли да контролираш ураган?
От друга страна, любовта е съзнателна емоция. Нещо повече от просто страст. А за да обичаш някого, той трябва да ти допада по много параметри - интелектуално, емоционално, възгледите ви за основните неща в живота да са сходни и проч. Всичко това идва с времето. За мен е безумно да обичам градинаря Пешо, пък колкото и да ми изгарят гащичките по него.
От друга страна, любовта е съзнателна емоция. Нещо повече от просто страст. А за да обичаш някого, той трябва да ти допада по много параметри - интелектуално, емоционално, възгледите ви за основните неща в живота да са сходни и проч. Всичко това идва с времето. За мен е безумно да обичам градинаря Пешо, пък колкото и да ми изгарят гащичките по него.
За мен въпросът е некоректен. Можеш ли да контролираш ураган?
От друга страна, любовта е съзнателна емоция. Нещо повече от просто страст. А за да обичаш някого, той трябва да ти допада по много параметри - интелектуално, емоционално, възгледите ви за основните неща в живота да са сходни и проч. Всичко това идва с времето. За мен е безумно да обичам градинаря Пешо, пък колкото и да ми изгарят гащичките по него.
От друга страна, любовта е съзнателна емоция. Нещо повече от просто страст. А за да обичаш някого, той трябва да ти допада по много параметри - интелектуално, емоционално, възгледите ви за основните неща в живота да са сходни и проч. Всичко това идва с времето. За мен е безумно да обичам градинаря Пешо, пък колкото и да ми изгарят гащичките по него.
Абсолютно. Затова после идват оплакванията, разочарованията (не че човек не може да се разочарова и от добре подбран партньор, но е далеч по-рядко), въпросите, разделите. Ако хората по-често правихме разлика между двете описани по-горе явления и влагахме повече разум, нямаше да има толкова нещастни. Но аз съм свидетел точно как масово, особено жените, се водят изцяло по страстта.
Дами - влюбването си е диагноза. Тогава няма начин да имаш напълно трезва преценка.
Пък и в любовта можеш днес да прецениш едно, а утре отношенията, чувствата, обстоятелствата да се променят и да си тотално разочарован или наранен, или ти да разочароваш или нараниш друг.
Дами - влюбването си е диагноза. Тогава няма начин да имаш напълно трезва преценка.
Пък и в любовта можеш днес да прецениш едно, а утре отношенията, чувствата, обстоятелствата да се променят и да си тотално разочарован или наранен, или ти да разочароваш или нараниш друг.
Точно.
Вчерашни плюсове - утре могат да станат минуси. Пък и хората не са константи, променят се.
Същото важи и за мъжете. А всъщност е въпрос на характер и темперамент, както и донякъде на възпитание. В семейство, където е възприето жените/мъжете активно да контролират чувствата си, разни обезумяващи любови са рядкост. Но пък, го има и тоова, че всички тези хора са от едно семейство и с една кръв, така че възпитанието може по-скоро да бетонира особеностите, предавани по наследство като сила на темперамента и характера. Винаги в семейството има по някоя черна овца, която сякаш е донесена от другаде.
Вижте, всички тук сме били съвсем млади, и сме били в плен на любови, при коитто разумът е отсъствал! Нормално е, ако не иизживее човек на 18-20-22 годинии такива любови, когато му липсва и житейският опит, то кога? Като стане на 40 и има вече деца и отговорности? Според мен единственото, което може да се направи е по някакъв начин поне от време-навреме човек да включва студената логика, особено при някои издайнически случки.
Вижте, всички тук сме били съвсем млади, и сме били в плен на любови, при коитто разумът е отсъствал! Нормално е, ако не иизживее човек на 18-20-22 годинии такива любови, когато му липсва и житейският опит, то кога? Като стане на 40 и има вече деца и отговорности? Според мен единственото, което може да се направи е по някакъв начин поне от време-навреме човек да включва студената логика, особено при някои издайнически случки.
Пък и хората не са константи, променят се.
Вижте, всички тук сме били съвсем млади, и сме били в плен на любови, при коитто разумът е отсъствал! Нормално е, ако не иизживее човек на 18-20-22 годинии такива любови, когато му липсва и житейският опит, то кога? Като стане на 40 и има вече деца и отговорности? Според мен единственото, което може да се направи е по някакъв начин поне от време-навреме човек да включва студената логика, особено при някои издайнически случки.
Извън това, след определена възраст или преживявания се научаваш да имаш някакви разумни претенции, въпреки чувствата.
Дона, едно раждане или болест, да не говорим за смърт могат да променят човек тотално. А и по- дребни неща като промяна в кариерата, оставане без работа, забогатяване и тн. Не можеш да знаеш какво ще извади от себе си човек при една по- сериозна промяна в обстоятелствата или попаднал в друга роля.
Дами - влюбването си е диагноза. Тогава няма начин да имаш напълно трезва преценка.
Любовта е нещо по-сложно. Според мен.