Не обичам много да си споделям личните неволи, но вече съвсем полудявам и наистина имам нужда от съвет.
Никога не съм била обсебващ тип партньор. Дори при дълги мои връзки никога не съм държала сметка на човека до себе си къде и по колко време е там. Съответно откачах и ако някой се опитваше да го направи с мен.
Със сегашния ми партньор, обаче, какво ме е пернало по главата, не знам. В началото не бях такава, никога не правех проблем къде ходи и с кого. Дори ми стана ужасно странно, че още в началото на връзката ни, ми беше казал, че винаги, където и да е, с когото и да е, ще ми казва. Казва ми, че ще излиза с негов приятел и веднага след това ме пита дали нямам нещо против. Защо бе, аджеба, да имам против, аз също се виждам с приятелки, как да не може да прави и той същото?
Изобщо, беше ми странно цялото това негово даване на отчети, но бавно и неусетно започнах да го правя и аз.
С днешна дата, обаче, изобщо не съм такава. Либералното ми Аз си отиде някъде. Излизане с приятели? Само след като ми кажеш къде и с кого. Препоръчително е да се спомене и за колко време. Пък имай късмета да се забавиш с 20 минути. А, Пешо, викаш, с приятелката си бил? А ти защо не беше с мен?
Много пътува по работа, но това е така от самото начало на връзката ни. Само че сега се усещам, че се опитвам всячески да узурпирам всяка една негова свободна секунда, независимо имам ли възможността да съм с него. Ревнувам го дори от приятелите му. Прави всичко за мен, от липса на внимание не мога да се оплача, напълно осъзнавам, че проблемът е изцяло в моя телевизор... И не знам вече какво да правя, превърнах се в човек, на когото преди 1 година бих му плеснала 2 шамара, за да вземе да се осъзнае....
Никога не съм била обсебващ тип партньор. Дори при дълги мои връзки никога не съм държала сметка на човека до себе си къде и по колко време е там. Съответно откачах и ако някой се опитваше да го направи с мен.
Със сегашния ми партньор, обаче, какво ме е пернало по главата, не знам. В началото не бях такава, никога не правех проблем къде ходи и с кого. Дори ми стана ужасно странно, че още в началото на връзката ни, ми беше казал, че винаги, където и да е, с когото и да е, ще ми казва. Казва ми, че ще излиза с негов приятел и веднага след това ме пита дали нямам нещо против. Защо бе, аджеба, да имам против, аз също се виждам с приятелки, как да не може да прави и той същото?
Изобщо, беше ми странно цялото това негово даване на отчети, но бавно и неусетно започнах да го правя и аз.С днешна дата, обаче, изобщо не съм такава. Либералното ми Аз си отиде някъде. Излизане с приятели? Само след като ми кажеш къде и с кого. Препоръчително е да се спомене и за колко време. Пък имай късмета да се забавиш с 20 минути. А, Пешо, викаш, с приятелката си бил? А ти защо не беше с мен?
Много пътува по работа, но това е така от самото начало на връзката ни. Само че сега се усещам, че се опитвам всячески да узурпирам всяка една негова свободна секунда, независимо имам ли възможността да съм с него. Ревнувам го дори от приятелите му. Прави всичко за мен, от липса на внимание не мога да се оплача, напълно осъзнавам, че проблемът е изцяло в моя телевизор... И не знам вече какво да правя, превърнах се в човек, на когото преди 1 година бих му плеснала 2 шамара, за да вземе да се осъзнае....
А, да, и един чисто мъжки мой комплекс - изкарва повече от мен, а аз така не съм свикнала 
