- Публикувана: 14 ноем. 2012, 16:48 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2012, 11:05 ч.
Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 48
Здравейте ! 
До сега само ви четях, но изведнъж ми се прииска да напиша нещо.
Като се замисля, Сюлейман не е престанал да обича Хюрем. Наказва я. Все пак трябва да си плати цената за покойте на Валиде. Съгласете, че много прекали и тя напоследък. Ще мине още малко време, Фирузе ще отиде в историята и всичко ще си дойде на мястото. Пък и какво губи Хюрем в момента? Султана е минал само на цитиране на стихове и дялкане на камъни. Явно, че е кахърен и не вдига самолета. Ееех, като са нямали 'Трибестан"...
До сега само ви четях, но изведнъж ми се прииска да напиша нещо.
Като се замисля, Сюлейман не е престанал да обича Хюрем. Наказва я. Все пак трябва да си плати цената за покойте на Валиде. Съгласете, че много прекали и тя напоследък. Ще мине още малко време, Фирузе ще отиде в историята и всичко ще си дойде на мястото. Пък и какво губи Хюрем в момента? Султана е минал само на цитиране на стихове и дялкане на камъни. Явно, че е кахърен и не вдига самолета. Ееех, като са нямали 'Трибестан"...
Голяма напаст това Фирузе, начи - няма отърване от тая 
И как взе писмото за Михримах, та да се набута при нея. Не е забравила думите на Хатидже, че трябва да си оправи отношенията с нея, че Михримах е голяма слабост на СС. Няма такова досадно същество, ейййй
Не спря да злоупотребява и с Джинхагир - много го обичала начи 
Тоя султан да се вземе в ръце и да заприлича наистина на такъв, че ми омръзна да му гледам евнухската физиономия
И как взе писмото за Михримах, та да се набута при нея. Не е забравила думите на Хатидже, че трябва да си оправи отношенията с нея, че Михримах е голяма слабост на СС. Няма такова досадно същество, ейййй
Не спря да злоупотребява и с Джинхагир - много го обичала начи Тоя султан да се вземе в ръце и да заприлича наистина на такъв, че ми омръзна да му гледам евнухската физиономия
Голяма напаст това Фирузе, начи - няма отърване от тая
И как взе писмото за Михримах, та да се набута при нея. Не е забравила думите на Хатидже, че трябва да си оправи отношенията с нея, че Михримах е голяма слабост на СС. Няма такова досадно същество, ейййй Не спря да злоупотребява и с Джинхагир - много го обичала начи
Тоя султан да се вземе в ръце и да заприлича наистина на такъв, че ми омръзна да му гледам евнухската физиономия
И как взе писмото за Михримах, та да се набута при нея. Не е забравила думите на Хатидже, че трябва да си оправи отношенията с нея, че Михримах е голяма слабост на СС. Няма такова досадно същество, ейййй
Не спря да злоупотребява и с Джинхагир - много го обичала начи Тоя султан да се вземе в ръце и да заприлича наистина на такъв, че ми омръзна да му гледам евнухската физиономия
От известно време спрях да пиша и само чета, но взе да ми се струва, че темата леко запустя и тук-там започнаха да избуяват бурени.
Прочетох десетки страници на възхвала и преклонение пред Хюрем и нямаше как да не се замисля за това, какво липсва и какви са проблемите на българските жени. Прекомерното и безусловно обожание на един такъв художествен образ не е признак на много положителни неща, според мен.
Няма да цитирам изказвания, защото не визирам конкретно никого, но ще споделя усещането, което се натрапва от атмосферата в темата.
Ще започна с Александра, защото май забравихме, че имаше такова момиче- момичето изгубило всичко, доведено в окови и продадено в харема на Султана. В очите на това момиче гореше огън,четеше се гордост и непоколебимост, когато се закле в душите на погубеното си семейство, че ще отмъсти за тях. След това грижливо скъта символа на вярата си и започна да чертае план за действие....
Ясно беше, че постигането на каквото и да било е свързано с леглото и сърцето на Султана – не я съдя, това беше факт. Но някъде по пътя, тя се изгуби, изгуби себе си, изгуби вярата си, изгуби отправната си точка и забрави целта, която си постави. След сравнително лесното завоюване на сърцето на Сюлейман, Хюррем /не Алекс/ съзря възможности, за които не беше и мечтала. В този момент Александра се превърна в амбициозната и безскрупулна Хюррем, готова да стъпче всичко и всички за да бъде на върха. Не казвам, че има нещо лошо в това, човек да е амбициозен, но не постигане на целите на всяка цена! Ако си спомняте, до един момент и собствената и съвест я измъчваше, но тя се постара да я накара да замлъкне.
Знам, че веднага ще ме опонирате и ще извадите хиляди аргументи за нейната любов и пр., но аз не вярвам в тази любов. Мисля, че тя беше едно измислено средство, нещо, в което тя сама се застави да вярва, за да може да продължи напред.
От всичко, което видях за 73 серии, образа на Хюррем се движи само в негативна посока на развитие. Този така „потресаващ“ монолог в предната серия показва единствено обида, засегнато самочувствие и наранена гордост...и някакъв елемент на разкаяние, прозрение и признание, че е изгубила себе си, увлечена в амбиця да се докаже като единствена и неповторима. Знам, че на всички, които обожавате Хюрем, много ви се искаше да я видите в нова светлина, но уви, това няма как да стане. В последният епизод отново я видяхме в пълният и блясък – съсредоточена и методична в обсебващото желание да отстрани Ибрахим и Фирузе, без значение как. Все се надявах, че като майка /това е еднственото, за което и „свалям шапка“ - децата, безупречно отгледани и възпитани/ не би стигнала до там да използва като разменна монета едно невинно дете. За съжаление, тя не ме „разочарова“ и този път.
Няма как да поставя на едни везни демонстративното и желание за благотворителност и, срещу това, неистовото задоволство от мъката и болката на един баща и, най-вече, на една майка. Това мога да определя единствено като проява на садизъм...простете за силната дума, но не намирам друга подходяща.
Не знам какво ще ни предложат сценаристите за в бъдеще, но тази мнима благотворителност, целяща единствено да натрие носа на Сюлейман не е най-добрият начин за реабилитирането на образа на Роксолана...ако изобщо става въпрос за нея.
Толкова за Хюрем! Ще кажа само, че на мен ми липсва Александра..
И ако позволите една препоръка – ако някои от вас непременно имат нужда от пример за подражание и героиня, на която да се възхищават, спомнете си например Мария – дъщерята на Калояна!
П.П. Публикацията ми е вдъхновена единствено от художествената фикция „Великолепният век“. Всяко съвпадение с действителни хора и събития е случайна.
Прочетох десетки страници на възхвала и преклонение пред Хюрем и нямаше как да не се замисля за това, какво липсва и какви са проблемите на българските жени. Прекомерното и безусловно обожание на един такъв художествен образ не е признак на много положителни неща, според мен.
Няма да цитирам изказвания, защото не визирам конкретно никого, но ще споделя усещането, което се натрапва от атмосферата в темата.
Ще започна с Александра, защото май забравихме, че имаше такова момиче- момичето изгубило всичко, доведено в окови и продадено в харема на Султана. В очите на това момиче гореше огън,четеше се гордост и непоколебимост, когато се закле в душите на погубеното си семейство, че ще отмъсти за тях. След това грижливо скъта символа на вярата си и започна да чертае план за действие....
Ясно беше, че постигането на каквото и да било е свързано с леглото и сърцето на Султана – не я съдя, това беше факт. Но някъде по пътя, тя се изгуби, изгуби себе си, изгуби вярата си, изгуби отправната си точка и забрави целта, която си постави. След сравнително лесното завоюване на сърцето на Сюлейман, Хюррем /не Алекс/ съзря възможности, за които не беше и мечтала. В този момент Александра се превърна в амбициозната и безскрупулна Хюррем, готова да стъпче всичко и всички за да бъде на върха. Не казвам, че има нещо лошо в това, човек да е амбициозен, но не постигане на целите на всяка цена! Ако си спомняте, до един момент и собствената и съвест я измъчваше, но тя се постара да я накара да замлъкне.
Знам, че веднага ще ме опонирате и ще извадите хиляди аргументи за нейната любов и пр., но аз не вярвам в тази любов. Мисля, че тя беше едно измислено средство, нещо, в което тя сама се застави да вярва, за да може да продължи напред.
От всичко, което видях за 73 серии, образа на Хюррем се движи само в негативна посока на развитие. Този така „потресаващ“ монолог в предната серия показва единствено обида, засегнато самочувствие и наранена гордост...и някакъв елемент на разкаяние, прозрение и признание, че е изгубила себе си, увлечена в амбиця да се докаже като единствена и неповторима. Знам, че на всички, които обожавате Хюрем, много ви се искаше да я видите в нова светлина, но уви, това няма как да стане. В последният епизод отново я видяхме в пълният и блясък – съсредоточена и методична в обсебващото желание да отстрани Ибрахим и Фирузе, без значение как. Все се надявах, че като майка /това е еднственото, за което и „свалям шапка“ - децата, безупречно отгледани и възпитани/ не би стигнала до там да използва като разменна монета едно невинно дете. За съжаление, тя не ме „разочарова“ и този път.
Няма как да поставя на едни везни демонстративното и желание за благотворителност и, срещу това, неистовото задоволство от мъката и болката на един баща и, най-вече, на една майка. Това мога да определя единствено като проява на садизъм...простете за силната дума, но не намирам друга подходяща.Не знам какво ще ни предложат сценаристите за в бъдеще, но тази мнима благотворителност, целяща единствено да натрие носа на Сюлейман не е най-добрият начин за реабилитирането на образа на Роксолана...ако изобщо става въпрос за нея.
Толкова за Хюрем! Ще кажа само, че на мен ми липсва Александра..
И ако позволите една препоръка – ако някои от вас непременно имат нужда от пример за подражание и героиня, на която да се възхищават, спомнете си например Мария – дъщерята на Калояна!
П.П. Публикацията ми е вдъхновена единствено от художествената фикция „Великолепният век“. Всяко съвпадение с действителни хора и събития е случайна.
Лександра, ако не беше станала Хюрем ( в сегашния й вид ), просто нямаше да е жива.
Аз разбирам да имаше избор, но тя нямаше такъв. Какво се случва с наложничките - обикалят кревата на султана, докато му омръзнат и биват омъжени за някой си или ги заточват в старите дворци. Та как тя в такъв случай, може да мисли за отмъщение някакво - ако беше обикновена като другите, нямаше да има никакъв шанс. Отделен е въпроса, че Александра се закани да отмъщава, но не познаваше човека ( султана ), след опознаването му и виждайки го в друга светлина, го обикна, в което няма нищо лошо. После почна да брани себе си и децата си, та така се докара до това, което е в момента.
Фирузе никога няма да е като нея, защото 1-во няма нейния акъл и 2-ро, не й се налага да се брани, защото си има достатъчно защита.
Аз разбирам да имаше избор, но тя нямаше такъв. Какво се случва с наложничките - обикалят кревата на султана, докато му омръзнат и биват омъжени за някой си или ги заточват в старите дворци. Та как тя в такъв случай, може да мисли за отмъщение някакво - ако беше обикновена като другите, нямаше да има никакъв шанс. Отделен е въпроса, че Александра се закани да отмъщава, но не познаваше човека ( султана ), след опознаването му и виждайки го в друга светлина, го обикна, в което няма нищо лошо. После почна да брани себе си и децата си, та така се докара до това, което е в момента.
Фирузе никога няма да е като нея, защото 1-во няма нейния акъл и 2-ро, не й се налага да се брани, защото си има достатъчно защита.
Това, което успяха да сътворят тези сценаристи (бих ги нарекла малоумни, в свободен разговор, но тъй като пиша във форум ще се задоволя с определението „лишени от мозъчна дейност“ или нещо аналогично…), десетилетия пропаганда не успя да стори… Наистина най-забележителният им султан е представен като старче пред изкукуригване, търчащо след поредната фуста. Освен известни придихания, някоя друга мъдра фраза и скучни появявания като, че ли друго не ни се представя. Хюрем я мятат от едната на другата крайност – постоянната жертва или интригантка. Тук трябва да се признае, че има (на фона на всички останали) значително развитие на образа.
Само не мога да разбера защо филма се казва ВВ? Великолепие на какво или кого? Ако става дума за декори, костюми и бижута – ДА! Великолепни са! Някой откри ли другаде великолепие? Аз не съм, но гледайки поредната серия (съкратено за около половин час), все се надявам, че ще видя такова…
П.П. Харесаха ми разсъжденията на fenkata1968 - тъжни думи...
Само не мога да разбера защо филма се казва ВВ? Великолепие на какво или кого? Ако става дума за декори, костюми и бижута – ДА! Великолепни са! Някой откри ли другаде великолепие? Аз не съм, но гледайки поредната серия (съкратено за около половин час), все се надявам, че ще видя такова…
П.П. Харесаха ми разсъжденията на fenkata1968 - тъжни думи...
Кратко съдържание на 73 серия-втора част
Фирузе е в покоите на Султана и чете книга на Джихангир, хвали го, че не е забравил нищо. Баща му също го хвали, че ще се научи да говори на персийски преди по-големите си братя. Той глади Фирузи в присъствие на малкия си син, а тя ще хвръкне от радост. Тя се подмазва на детето, като му казва, че е тук с него , Джихангир й казва, че майка му не я обича, но баща му е обещал, че те ще се срещнат отново.
Тъмна нощ. Матракчъ с учудване пита Ибрахим, защо са дошли тук през нощта, на което Ибрахим му отговаря, че иска да се убеди, действително ли е погребана неговата дъщеря на това място, посочено от Гюлфем. Слугата, който разкопава гроба вика, че са го изкопали, но там няма нищо. Ибрахим разбира, че е бил излъган и Хюррем знае истината за неговата дъщеря.
Сюмбюл в кухнята с Шекер ага , който се радва, че са спасили Нигяр, а след това пита, за кого взима млякото, но Сюмбюл му отговаря, че не е негова работа. В този момент пристига и Нигяр. Сюмбюл измърморва по неин адрес, спомени само дявола и той ще се появи. Грабва млякото и си тръгва, а Нигяр с учудване гледа след него. Шекер казва , че Сюмбюл от сутринта е някак си не на себе си, ето сега за мляко е дошъл. Нигяр го моли да й даде чай, защоот я боли глава, Шекер казва ,че днес всички ги боли глава.
Ибрахим заповядва да копаят по-дълбоко, но слугите казват, че са стигнали дъното, обаче гробът е празен.
Матракчъ се опитва да успокои Ибрахим, но той щастливо отговаря, че детето му е живо.
Сюмбюл донася млякото на дъщерята на Нигяр, а гледачката със страх го пита, какво ще стане сега с нея. Сюмбюл я успокоява, че сега е под закрилата на Хюррем и всичко ще бъде наред. След това пита как се казва детето, тя отговаря – Кадер(Съдба).
Султанът благодари на Фирузе за грижите, които тя полага за Джихангир, предлага й да поиска от него всичко , което си пожелае. Но тя скромно навеждайки очи, казва, че нищо не й трябва, освен любовта му. Докладват за пристигането на Михримах, тя влиза и поздравява баща си, без да поглежда към Фирузе, която я приветства, но за Михримах се държи така, все едно, че Фирузе не е в стаята. Баща й предлага да вечеря с тях, но Михримах казва, че вече е късно и отвежда брат си.
Афифе пристига при Хюррем, която се оплаква, че я боли главата, Афифе предлага да извикат лекар, но Хюррем отказва. След това й поднася подарък от благодарност, че тя я спаси от смъртта. Афифе отказва, казва, че е изпълнявала дълга си и не иска да вземе подаръка, но Хюррем слага кутията с изумителната брошка в ръцете й.
Влиза Михримах с Джихангир и на въпроса на майка си къде е била, случайно не е ли била с баща си и Фирузе, Михримах отговаря, че просто е взела брат си, а те с баща им са вечеряли в покоите му. За Фирузе нищо не казва, за да не разстройва майка си. Хюррем заповядва на Назлъ да отведе момчето.
Ибрахим в кабинета си посреща Хюррем, която е извикал спешно. Хюррем е учудена, че той толкова бързо я покани на разговор. Ибрахим я пита, къде е дъщеря му, че той знае – тя е жива. Хюррем отговаря, че той може да не се съмнява в това, че дъщерята е копие на майка си, че той ще я обикне. Ибрахим иска да му бъде предадена дъщерята, но Хюррем му поставя ултиматум, че ще му даде дъщеря си само, ако той отпрати завинаги от двореца Фирузе.
Фирузе се оплаква на Султана, че Михримах не разговаря с нея, че й се сърди, но нали целият харем мечтае за Султана и тя е една от тях, добавя, че мечтае да му роди дете. В отговор Султанът започва да рецитира поредните си стихове за любовта.
Хюррем още веднъж повтаря на Ибрахим, че тя иска да се махне завинаги Фирузе, след което ще му даде дъщерята. Ибрахим е възмутен, че тя си играе с детето, но Хюррем със злост му отговаря, че Фирузе е разрушила нейното семейство, а той й опекунства, по-добре би било да си гледа собственото семейство. Тя излиза, Ибрахим остава сам с тежките си мисли.
В Маниса на двора обядват родителите на Елена, заедно с Рита. Изведнъж бащата вижда приближаваща се карета, откъдето слиза неговата дъщеря, те се хвърлят да я целуват и прегръщат. Рита прегръща приятелката си и вижда Мустафа, който също слиза от каретата. Тя с учудване гледа към него и Елена, а Елена с усмивка й казва, че това е шейхзаде Мустафа.
Фидан в кабинета си подписва документи за поддръжка на дроеца. Идва Фатма и казва, че Мустафа е заминал с Елена на село да навестят родителите й.
Родителите на Елена угощават Мустафа и след това скоромно го питат, кога ще има никях(женитба). Мустафа мълчи, Рита продължава да завижда на приятелката си, на дрехите й на скъпоценностите й, след това пита, какво представлява дворецът, казват, че е украсен със скъпоценности. Но Елена само се усмихва, освен харема, тя друго нищо не е видяла.
А родителите й продължават да питат Мустафа за никях, защото иначе всички съседи ще им се присмиват, нали Елена е свободна девойка и не може да живее с него без сватба.
Следва продължение...
fenkata1968, eleaem поздравления за постингите
Фирузе е в покоите на Султана и чете книга на Джихангир, хвали го, че не е забравил нищо. Баща му също го хвали, че ще се научи да говори на персийски преди по-големите си братя. Той глади Фирузи в присъствие на малкия си син, а тя ще хвръкне от радост. Тя се подмазва на детето, като му казва, че е тук с него , Джихангир й казва, че майка му не я обича, но баща му е обещал, че те ще се срещнат отново.
Тъмна нощ. Матракчъ с учудване пита Ибрахим, защо са дошли тук през нощта, на което Ибрахим му отговаря, че иска да се убеди, действително ли е погребана неговата дъщеря на това място, посочено от Гюлфем. Слугата, който разкопава гроба вика, че са го изкопали, но там няма нищо. Ибрахим разбира, че е бил излъган и Хюррем знае истината за неговата дъщеря.
Сюмбюл в кухнята с Шекер ага , който се радва, че са спасили Нигяр, а след това пита, за кого взима млякото, но Сюмбюл му отговаря, че не е негова работа. В този момент пристига и Нигяр. Сюмбюл измърморва по неин адрес, спомени само дявола и той ще се появи. Грабва млякото и си тръгва, а Нигяр с учудване гледа след него. Шекер казва , че Сюмбюл от сутринта е някак си не на себе си, ето сега за мляко е дошъл. Нигяр го моли да й даде чай, защоот я боли глава, Шекер казва ,че днес всички ги боли глава.
Ибрахим заповядва да копаят по-дълбоко, но слугите казват, че са стигнали дъното, обаче гробът е празен.
Матракчъ се опитва да успокои Ибрахим, но той щастливо отговаря, че детето му е живо.
Сюмбюл донася млякото на дъщерята на Нигяр, а гледачката със страх го пита, какво ще стане сега с нея. Сюмбюл я успокоява, че сега е под закрилата на Хюррем и всичко ще бъде наред. След това пита как се казва детето, тя отговаря – Кадер(Съдба).
Султанът благодари на Фирузе за грижите, които тя полага за Джихангир, предлага й да поиска от него всичко , което си пожелае. Но тя скромно навеждайки очи, казва, че нищо не й трябва, освен любовта му. Докладват за пристигането на Михримах, тя влиза и поздравява баща си, без да поглежда към Фирузе, която я приветства, но за Михримах се държи така, все едно, че Фирузе не е в стаята. Баща й предлага да вечеря с тях, но Михримах казва, че вече е късно и отвежда брат си.
Афифе пристига при Хюррем, която се оплаква, че я боли главата, Афифе предлага да извикат лекар, но Хюррем отказва. След това й поднася подарък от благодарност, че тя я спаси от смъртта. Афифе отказва, казва, че е изпълнявала дълга си и не иска да вземе подаръка, но Хюррем слага кутията с изумителната брошка в ръцете й.
Влиза Михримах с Джихангир и на въпроса на майка си къде е била, случайно не е ли била с баща си и Фирузе, Михримах отговаря, че просто е взела брат си, а те с баща им са вечеряли в покоите му. За Фирузе нищо не казва, за да не разстройва майка си. Хюррем заповядва на Назлъ да отведе момчето.
Ибрахим в кабинета си посреща Хюррем, която е извикал спешно. Хюррем е учудена, че той толкова бързо я покани на разговор. Ибрахим я пита, къде е дъщеря му, че той знае – тя е жива. Хюррем отговаря, че той може да не се съмнява в това, че дъщерята е копие на майка си, че той ще я обикне. Ибрахим иска да му бъде предадена дъщерята, но Хюррем му поставя ултиматум, че ще му даде дъщеря си само, ако той отпрати завинаги от двореца Фирузе.
Фирузе се оплаква на Султана, че Михримах не разговаря с нея, че й се сърди, но нали целият харем мечтае за Султана и тя е една от тях, добавя, че мечтае да му роди дете. В отговор Султанът започва да рецитира поредните си стихове за любовта.
Хюррем още веднъж повтаря на Ибрахим, че тя иска да се махне завинаги Фирузе, след което ще му даде дъщерята. Ибрахим е възмутен, че тя си играе с детето, но Хюррем със злост му отговаря, че Фирузе е разрушила нейното семейство, а той й опекунства, по-добре би било да си гледа собственото семейство. Тя излиза, Ибрахим остава сам с тежките си мисли.
В Маниса на двора обядват родителите на Елена, заедно с Рита. Изведнъж бащата вижда приближаваща се карета, откъдето слиза неговата дъщеря, те се хвърлят да я целуват и прегръщат. Рита прегръща приятелката си и вижда Мустафа, който също слиза от каретата. Тя с учудване гледа към него и Елена, а Елена с усмивка й казва, че това е шейхзаде Мустафа.
Фидан в кабинета си подписва документи за поддръжка на дроеца. Идва Фатма и казва, че Мустафа е заминал с Елена на село да навестят родителите й.
Родителите на Елена угощават Мустафа и след това скоромно го питат, кога ще има никях(женитба). Мустафа мълчи, Рита продължава да завижда на приятелката си, на дрехите й на скъпоценностите й, след това пита, какво представлява дворецът, казват, че е украсен със скъпоценности. Но Елена само се усмихва, освен харема, тя друго нищо не е видяла.
А родителите й продължават да питат Мустафа за никях, защото иначе всички съседи ще им се присмиват, нали Елена е свободна девойка и не може да живее с него без сватба.
Следва продължение...
fenkata1968, eleaem поздравления за постингите
Привет на великолепната компания! 
Гласувах с опция 2 – предателството към султан Сюлейман, което включва и опция 1
Едва смогвам да ви настигна, още чета предната тема, а и със сериите съм назад.
Много благодаря на всички, поствали толкова интересно инфо, легенди, интересни линкове...Изобщо темата тръгна така от началото и се радвам, че продължава да бъде място за много инфо по историята на ОИ, покрай гледането и обсъждането на сериала. Моето мнение е било винаги, че информираният човек не може да бъде манипулиран, дори от нещо поднесено на зрителя с пудра и красива джуфка. Съвсем ясно е, че от сериала човек не може да научи исторически факти, освен да е повод да се поинтересува.
Във връзка с анкетата за Ибрахим, ще припомня един стар пост на Мистик! /Мистик, радвам се да видя, че отново слагаш инфо в темата, както преди/
.... напълно е възможно да е оникс В турския той се назовава акик, докато за аладжа таш намерих пояснения повече като халцедон(бг) -калцедон(тр) (от Киликия) В крайна сметка са от една група
Искам да кажа и поясня едно-две неща за Ибрахим...
Първо, играта на думи в обръщенията към него, makbul - приет, харесван, в случая, фаворизиран от Сюлейман и makdul - убит, мъртъв...
Смъртта му дава повод за разпространяването на следния израз, сред народа : Макбуль Ибрахим, стана Мадуль Ибрахим...
На Ибрахим, султан Сюлейман му отрежда такива привилегии и постове, които дотогава нито един приближен или любимец не е виждал от страна на владетел и което не е привично за тогавашните разбирания. Историците, посочват като причина за отдръпването на покровителството на Сюлейман, държането и думите му, в присъствието на австрийските посланици, документирани черно на бяло, екзекуцията на Искендер Челеби, неприемането му на няколкото Корана, поднесени му като подарък, допринесли за разпространението на слуха, че си е останал християнин, пренебрежението към жена му, сестра на Сюлейман(!), скриването на няколко убийства и разхищението на пари и средства, по време на похода му на Изток...
Някои историци (само!) посочват ролята на Хюррем, като една от причините за смъртта му, поради предпочитанието му към Мустафа, между принцовете...
Наде, не знам къде си видяла това инфо, но не е така.
Селим II и Нурбану имат собствено тюрбе, едно от многото зад Света/Ая/ София. В спойлера слагам лични снимки от там и то скорошни от началото на ноември при поредното джиткане из Истанбул.
И от тюрбето на Хюррем съм слагала в темата лични снимки от 2010г., преди да започне реставрацията/май още тече/.
Като чета последните постове се убеждавам, че 3 сезон за всеки сериал става излишен и досажда с пълнежи. Дано да приключат с него, че както имаше инфо и за 4-ти....
Izabele, благодаря!
fenkata1968, това, което за теб е обожание към художествен образ, аз примерно разчитам, като интерес към супер динамичния 16 век от Средновековието и в частност към времето и събитията, обект на сериала. Ами интересна е Хюррем по много причини, както и самото управление на Сюлейман...за мен вече дори по интересни от самия сериал, заради разтегления 3 сезон. Различни интереси и симпатии има в тази връзка, не виждам защо това толкова те е подразнило
Гласувах с опция 2 – предателството към султан Сюлейман, което включва и опция 1
Едва смогвам да ви настигна, още чета предната тема, а и със сериите съм назад.
Много благодаря на всички, поствали толкова интересно инфо, легенди, интересни линкове...Изобщо темата тръгна така от началото и се радвам, че продължава да бъде място за много инфо по историята на ОИ, покрай гледането и обсъждането на сериала. Моето мнение е било винаги, че информираният човек не може да бъде манипулиран, дори от нещо поднесено на зрителя с пудра и красива джуфка. Съвсем ясно е, че от сериала човек не може да научи исторически факти, освен да е повод да се поинтересува.
Във връзка с анкетата за Ибрахим, ще припомня един стар пост на Мистик! /Мистик, радвам се да видя, че отново слагаш инфо в темата, както преди/
.... напълно е възможно да е оникс
В турския той се назовава акик, докато за аладжа таш намерих пояснения повече като халцедон(бг) -калцедон(тр) (от Киликия) В крайна сметка са от една група Искам да кажа и поясня едно-две неща за Ибрахим...
Първо, играта на думи в обръщенията към него, makbul - приет, харесван, в случая, фаворизиран от Сюлейман и makdul - убит, мъртъв...
Смъртта му дава повод за разпространяването на следния израз, сред народа : Макбуль Ибрахим, стана Мадуль Ибрахим...
На Ибрахим, султан Сюлейман му отрежда такива привилегии и постове, които дотогава нито един приближен или любимец не е виждал от страна на владетел и което не е привично за тогавашните разбирания. Историците, посочват като причина за отдръпването на покровителството на Сюлейман, държането и думите му, в присъствието на австрийските посланици, документирани черно на бяло, екзекуцията на Искендер Челеби, неприемането му на няколкото Корана, поднесени му като подарък, допринесли за разпространението на слуха, че си е останал християнин, пренебрежението към жена му, сестра на Сюлейман(!), скриването на няколко убийства и разхищението на пари и средства, по време на похода му на Изток...
Някои историци (само!) посочват ролята на Хюррем, като една от причините за смъртта му, поради предпочитанието му към Мустафа, между принцовете...
.....
Аз сега разбрах, макар че може да се е писало преди, че в гробницата където е Хюрем са погребани още сина и Селим II, внука на Хюрем Шехзаде Мехмет и Хатидже султан, сестрата на султан Сюлейман. Явно са си били дружки
Незнам къде е Михримах и останалите и деца...
Аз сега разбрах, макар че може да се е писало преди, че в гробницата където е Хюрем са погребани още сина и Селим II, внука на Хюрем Шехзаде Мехмет и Хатидже султан, сестрата на султан Сюлейман. Явно са си били дружки
Незнам къде е Михримах и останалите и деца... Селим II и Нурбану имат собствено тюрбе, едно от многото зад Света/Ая/ София. В спойлера слагам лични снимки от там и то скорошни от началото на ноември при поредното джиткане из Истанбул.
И от тюрбето на Хюррем съм слагала в темата лични снимки от 2010г., преди да започне реставрацията/май още тече/. Скрит текст: 
Като чета последните постове се убеждавам, че 3 сезон за всеки сериал става излишен и досажда с пълнежи. Дано да приключат с него, че както имаше инфо и за 4-ти....
Izabele, благодаря!
fenkata1968, това, което за теб е обожание към художествен образ, аз примерно разчитам, като интерес към супер динамичния 16 век от Средновековието и в частност към времето и събитията, обект на сериала. Ами интересна е Хюррем по много причини, както и самото управление на Сюлейман...за мен вече дори по интересни от самия сериал, заради разтегления 3 сезон. Различни интереси и симпатии има в тази връзка, не виждам защо това толкова те е подразнило
Заглавието " Великолепния век" ми се струва подходящо. Пряко кореспондира с лирическия герои и времето за което става въпрос. Великолепен... защо??? Защото това време има голямо значение за Османската империя. Завладяване на много територии, справедливо управление което води до възход. Не виждам Сюлейман да е представен като похотлив коцкар повече от който и друг султан ако трябва да се пише и говори за него. Има си харем - ползва си го. Какво лошо?
Колкото до Александра-Хюрем, тя прави това което трябва за да оцелее и да спаси децата си. Не може да се отрече, че голямата любов която показа Сюлейман към нея я накара да прекрачи всички граници. Беше необходима една ДРУГА жена като Фирузе да я разтърси малко за да разбере, че не е незаменима.
Сега ще изстрада случващото се между "Муххиби" и Фирузе, ще си вземе урок и всичко ще си продължи по старо му...или поне така се надявам.
Колкото до Александра-Хюрем, тя прави това което трябва за да оцелее и да спаси децата си. Не може да се отрече, че голямата любов която показа Сюлейман към нея я накара да прекрачи всички граници. Беше необходима една ДРУГА жена като Фирузе да я разтърси малко за да разбере, че не е незаменима.
Сега ще изстрада случващото се между "Муххиби" и Фирузе, ще си вземе урок и всичко ще си продължи по старо му...или поне така се надявам.
Izabele 
На мен пък точно това ми харесва, че не лъскат имиджа на "великолепния". В противен случай щеше да изглежда като "ода за възхвала" и типично по комунистически "не човек, а желязо" султан, достоен пример за подражание, извършил велики дела. 
Харесва ми, че представят човешки лик с всичките му недостатъци, критическа възраст и т.н., защото е присъщо на човека да има и не дотам хубави страни, в противен случай всички бихме били канонизирани за светци.... 
Всички герои в сериала са "шарени", няма изцяло добри, няма изцяло лоши. Много добре е показано и това, че въпрехи завоеванията и успехите на Османската империя, времената са тежки, живота е труден, свободите и правата на хората са силно ограничени, да не кажем, че липсват дори. Всеки човек е собственост и формален или неформален роб на султана, пък било то съпругата му( дори и след като уж официално получи свободата си) или великия везир. Всичко и всеки в крайна сметка зависят от волята на един единствен човек, пък макар и "Великолепен". Животът в такава крайна несигурност и напрежение със сигурност вади на показ и най-лошите черти на характера.
На мен пък точно това ми харесва, че не лъскат имиджа на "великолепния".
В противен случай щеше да изглежда като "ода за възхвала" и типично по комунистически "не човек, а желязо" султан, достоен пример за подражание, извършил велики дела. Харесва ми, че представят човешки лик с всичките му недостатъци, критическа възраст и т.н., защото е присъщо на човека да има и не дотам хубави страни, в противен случай всички бихме били канонизирани за светци.... Всички герои в сериала са "шарени", няма изцяло добри, няма изцяло лоши. Много добре е показано и това, че въпрехи завоеванията и успехите на Османската империя, времената са тежки, живота е труден, свободите и правата на хората са силно ограничени, да не кажем, че липсват дори. Всеки човек е собственост и формален или неформален роб на султана, пък било то съпругата му( дори и след като уж официално получи свободата си) или великия везир. Всичко и всеки в крайна сметка зависят от волята на един единствен човек, пък макар и "Великолепен". Животът в такава крайна несигурност и напрежение със сигурност вади на показ и най-лошите черти на характера.
Здравейте!
Сериалът се излъчва и в Чехия под името "Султан". Има своите фенове, както в Чехия, така и в Словакия, където също се следи.
Преди поредния сезон ТВ Дома прави доста подробни презентации.
Та по повод Ферузе, пише, че изненадата на сезона ще е новата наложница на Султан Сюлейман - Ферузе, която ще очарова стареещия Султан, не само с екзотичната си красота, но и с неоспоримия си талант към поезията и че тя ще е основния проблем за съпругата на султана - Хюррем...
Ако трябва да си послужа с фразеологизмите на езика - Ферузе ще е тази, която ще образува бръчките по лицето на Хюрем... А актрисата Джансу Дере, станала любимка в Турция още с образа на своенравната Ейшан от "Езел", е избрана в образа на Ферузе, защото има неустоимо излъчване не само на физическа красота, но и одухотвореност.
Ако написаното се оправдае, тогава можем да очакваме Ферузе да "постои" още на екран, поне докато Хюрем не я елиминира / защото историческата истина не бива да се пренебрегва - Хюррем остава единствена за Сюлейман/
Ето и статията - http://sultan.markiza.sk/clanok-13130-sultan-sulejmanovi-popleti … -ocarujuca-firuze
Ако ви е интересно - ето и чехо-словашката ФБ страница на сериала - http://www.facebook.com/sultanmarkiza
Използвам включването си, за да ви поздравя за хубавата тема и да поднеса благодарност на екипа, който превежда сериите на български и ги прави достъпни за нас!
Сериалът се излъчва и в Чехия под името "Султан". Има своите фенове, както в Чехия, така и в Словакия, където също се следи.
Преди поредния сезон ТВ Дома прави доста подробни презентации.
Та по повод Ферузе, пише, че изненадата на сезона ще е новата наложница на Султан Сюлейман - Ферузе, която ще очарова стареещия Султан, не само с екзотичната си красота, но и с неоспоримия си талант към поезията и че тя ще е основния проблем за съпругата на султана - Хюррем...
Ако трябва да си послужа с фразеологизмите на езика - Ферузе ще е тази, която ще образува бръчките по лицето на Хюрем... А актрисата Джансу Дере, станала любимка в Турция още с образа на своенравната Ейшан от "Езел", е избрана в образа на Ферузе, защото има неустоимо излъчване не само на физическа красота, но и одухотвореност.
Ако написаното се оправдае, тогава можем да очакваме Ферузе да "постои" още на екран, поне докато Хюрем не я елиминира / защото историческата истина не бива да се пренебрегва - Хюррем остава единствена за Сюлейман/
Ето и статията - http://sultan.markiza.sk/clanok-13130-sultan-sulejmanovi-popleti … -ocarujuca-firuze
Ако ви е интересно - ето и чехо-словашката ФБ страница на сериала - http://www.facebook.com/sultanmarkiza
Използвам включването си, за да ви поздравя за хубавата тема и да поднеса благодарност на екипа, който превежда сериите на български и ги прави достъпни за нас!