Любители на Котки Тема 68

  Здравейте,

  Аз много отдавна  не съм влизала в темата, но пак преживявах загуба на любимец...Шери беше блъсната от кола пред дома.Така и не  успяхме да я задържим вътре.Все си отваряше вратите и излизаше.После  пък висеше по комарниците да я пуснем вътре.А това нямаше как да се случи, най-вече, защото  мъжа ми никак не я харесваше.Пък тя си беше уникална котка, такава съм нямала.И мога да твърдя, че беше  доста умна, та затова и свърши така.Да беше си стояла мирно и тихо вътре, ама не, пустото му котешко любопитство я съсипа.
  Снощи прибрахме една пухкава топка, на около 4-5 месеца е.Моя се влюби в нея, представете си.Беше  мръсна като коминочистач.Той я пускаше нощем в котелното да  се топли.Много е любвеобвилна, а същевременно най-мързеливата котка, която съм виждала.  Сега трябва да я дресирам да  ходи в банята , като Шери.Обаче подозирам, че ще е много трудно.
Въпреки половинчасовото търкане и лъскане, все още има  петна по  козината- тя е бяла с тъмна опашка и  разделено бритонче Усеща се и една  неприятна за мен миризма , която Шери  нямаше.но може би с още едно къпане по-нататък тоя проблем ще отпадне. Мисля , че е имало в родата й най-малкото полуперсийка, защото е пух с дебела опашка и широко лице.не мога да кача снимки, пък и не се знае ще се справим ли , макар да ни се иска да я спасим от улицата.
  Не ме оставя  да спя, мачка ме и ме меси , но ноктите бодат, макар и подрязани
  поздрави на всички пухове в темата.

Танче, поне от врата нагоре е елегантен Мъро  Аз още му помня една снимка от преди месец- два, сниман в гръб, и хич не беше строен
Днес изплакнах око с много хубави снимки! Голям е кеф деня за плащане на данък 
И Сушата следи форума- намести се отпред и се прави на разсеяна, точно като четях писанията на  Трейси.



Лея, съжалявам за загубата ви! Това е ужасния риск с гледането на коте навън. Родителите ми нали са вкъща, колко котки са били  прегазени през последните години не е истина  Да, хубаво им е навън, интересно, свободни са, но рядко оцеляват 10 и повече години.

TED CAT  С тези красиви снимки,които публикуваш на Суши-почвам да ти завиждам за тази красавица 

Ами то си е за завиждане, Сушата е страхотна  .
Сони е започнал да гони батко си Мъро по елегантност, почти 6 кила е, а Бекс е малко над 5 но е набит и мускулест с дебел врат и голяма глава. Сонката е шкембелия с тънко вратле и малка глава, като седне прилича на круша   

Как обичам така да ми започва денят! Докато съм спала, сте изписали две страници, добавили сте чудни снимки. Кефффф!

Трейси, смях се с глас на истирията с дивана.

Дидитка, честита придобивка! Вторият кадър е много сладък 

ИКСИ, историята с кучето и младежа 

Лея, 

На мен ми се е случвало да блъсна котка с колата. Дни наред ми беше свито сърцето. Ама нищо не успях да направя: гадинката буквално се хвърли под колата ми на тесен и натоварен от сутрешния трафик участък...

Ох, момичета още ми тупти сърцето от ужас  В дрешника (който по право си е на Пикълс) стои сгънат стария ни диван - чисто бяла кожа, дивана е много хубав, просто ни е малък и ще го носим при техните след време как и да е. Докато се къпем тя се е покатерила на върхът му. Влизайки мъжът ми в дрешника, тя се стряска (нали знае, че не трябва), тръгва да скача, за да бяга (да я питаш от какво като отнася само навикване  ), заклещва си крака, усуква се и пада на плочките върху главата си, някак си странично, мъжът ми не успява да я хване. Аз чувам само пронизително измяукване (както и да е падала никога, никога! не е измяуквала така...направо...) и падане и как той ѝ вика "Пикълс, Пикълс!!!", изкарва си целия въздух, намирам ги - той я гушнал, тя едва диша, скована, с разширени зеници, вкопчи се в мене и хрипти... УЖАС ви казвам! Да ходи не може - залиташе, стои присвита, не може да се разтегне, мяука и хрипове. Както я оставиш на леглото така си седи. В тази суматоха минават около 20 минути, тя живна, размърда се... ама не е моята Пикълс, лежи със затворени очи, не реагира, аз рева, мъжът ми ме успокоява, опитвам се да си изсуша косата, за да бягаме на ветеринар. Тъкомо се изсуших Пикълс започна да се завръща - реагира ми, замърка, дори се заслушваше като и цвъркахме със заека играчка... Мъжът ми каза - дай да изчакаме още малко и ако не се оправи, тръгваме. Обаче тя започна да се разтяга, стана, походи, заспа в нейните си пози, реагираше на шум и викане. Поспа 30-40 минути и по едно време я гледам при мен в коридора, гони заека, леко накуцвайки. Оттам яде, пи вода, ходи до тоалетна, заигра се и пак легна да подремне, вече я видях, че е добре, само крачето и то доста леко накуцваше. Ходихме до магазина като се върнахме - старата Пикълс, беля след беля (ама без наказание в дрешника  ), игра си, драска ни, хапа, прави набези по лаптопа, не куца вече. Всичко се размина, но колко бяхме уплашени, а аз що рев изревах... не мога да повярвам колко съм я заобичала за толкова малко време!  Дивачката ми тя... сега спи доволно до нас и всичко се размина с много уплах. Просто си е изкарала зверски въздуха, мъжът ми каза, че направо се е парализирала и не е могла да си поеме дъх  Скоро трябва да махнем тоя диван, защото пак може да се покатери и ако тръгне да скача - да си заклещи пак крака. Ама кой ти е мислел, че ще се качи там точно... Глупавото ми бебе-тинейджър...

 treisy, голям ужас сте преживели, хубаво е, че всичко е зад гърба ви вече.  и целувки на теб и калпазанката!

Герче, нямаш ли някое клипче?

treisy важното е че всичко е наред и е добре. 

Да се запиша да не ви изтърва  с една снимка на седящата принцеса 

treisy Радвам се,че всичко е минало добре.Като беше малка Сънито така беше скочила от масата,че докторът се съмняваше за разкъсани мускули  За щастие както при вас всичко мина без последствия

Трейси и моя Писанчо, дето е диване 8-9 кила и на сериозните 7г. , така се стряска, но поне тича да се скрие зад дивана или замръзва в крачка и се ослушва като трепетлика. Много е смешен и ужасно дразни, мъжете все му се ядосват. Разминали сте се с малкия дявол, пу, пу, пу!

Фея - много странно и умозаключително, да. Кучето изчака със събралите се пред пешеходната пътека хора, светофара светна зелено и то горкото скок подскок , куцаше с едното задно краче, си пресече по всички правила и си хвана кротко пътечката към хирургиите. Малко след това момчето с тичане се хвърли и премина на червено пред броните на фучащите и бибиткащи  коли. За един обяд време какви ли не чудеса може да види човек...Добре, че не стана беля, само това ми липсваше да видя   

Горката палавница, но важното е че всичко е наред!

Много са пораснали наистина бебетата на темата! Котешкото детство е толкова кратко.

Принцесата доста бейски е поседнала 

Трябва да включим клипчетата към данъка  Много им се радвам. И да не съм само на думи, пускам едно наше, старо но от сърце  (тук сме още в старата квартира, неразопаковали кашоните, и разиграваме добитъка на широките площи)

Ех тая опашка беееее  Маслинка ли си подритва така?