
Наздраве де!То като не казвам вълшебната думичка и никой не пише
Радостчо -честита ти ученичка-то май ние се вълнуваме повече.Дано и Анджи се чувства добре там

Лягам ,че нещо боледувам тези дни

Лека и мека!







Ама няма нищо ново около мен. Освен това чета "50 нюанса сиво" за норматив. На една колежка е и още 4 чакат след мен. Днес е приключването - мрааазя тази част! Вчера имах гаден ден, и днешният очаквам да не е по-добър. И така.
Та карам аз като луда, защото трябва да го заведа на градина и да бягам на работа. Оновамити темерутче каза, че няма да слезе и това е. баба му съответно хванала улиците, а аз закъснявах вече половин час за работа. Дойде тя пред градината, не можа да го убеди да влезе и той съответно беше наказан да си ходи пеша, а сега аз съм му сърдита
Ако мисли всеки път такива въртели да ми прави. Не стига, че заради нас жената се съгласи на този ранен час, защото няма кога иначе да и го водя 
Значи съм +30 лв


. Да, уточня, все още в момента не правим реални опити. И тук идва но-то. първо, мъжа ми все още не се чувства на фазата, в която се чувствам аз. Страх го е, че няма да се справим финансово, иска да мине още време, и като аз започна да говоря на тази тема, той ми казва, че е рано и сега да не го мисля още. А аз усещам как някак си все едно времето ми се изплъзва и ако зависеше от мен, още утре бих спряла хапчетата, май правя 31 години
. А той вече направи 40, още повече би трябвало да се замисли от гледна точка на възрастта
. Да, вярно, че теглихме и кредит и в момента сме в ремонт по него, ама според мен ще се справим по тази линия, защото ето, вече три месеца изплащаме кредита и успяваме да се справим и с разходите и сметките- е, вярно, наложи се да се поограничим от някои неща и да планираме предварително, но аз мисля, че се справяме.
. Ами ако този кошмар се сбъдне, как ще го понеса
. Гони ме някаква параноя, че може и да стане реалност този мой кошмар. С Йоето не правих БХС, не знаех тогава, само ефографиите. Сега, най-вероятно ще го правя и него....
. Ще имам ли времето и ще успявам ли да й давам на нея това, от което има нужда, наред с грижите и всичко, от което се нуждае малко създанийце
.
, може би наследствено, защото майка ми и сестра ми и досега са така, а аз още от ученичка, била съм с много наднормено тегло, после съм сваляла. Преди Йоанка, бях горе-долу на нормално положение, но качих много, накрая мисля, че удрях стотака с нея, а може и повече да съм била, не исках да се меря, бях като пингвин, едва ходех, не можех да се наведа сама
. След раждането дълго време не свалях нищо, стоях си многооо дебела, после полека- лека успях да махна една част, но съм далеч от идеални мерки. Не зная стартирайки сега докъде ще я докарам, не искам пак да ставам хипопотам /сега поне съм малко хипопотамче
, а чувам, че с втора бременност даже повече се качвало от първия път
...