НОРВЕГИЯ - 44 Предколедна

Мартини, аз така срещнах Молинка от форума в един мол тук, видя ми се позната, после се заприказвахме и като разменихме снимки, се оказа че сме живели в един и същи блок във Варна  . Наистина е малък света.
Относно работата и намирането й. Какво да ви кажа, така си е, тежко е и винаги ще бъде. Аз ако съм в България и имам чужденец и българин със същите квалификации и опит, винаги ще избера българина. Преди недоволствах, сърдех се, сега ги разбирам донякъде и продължавам да се мъча. Ей ме на, вече 11 години тъпча на едно и също място и немога да се издигна точно поради тази причина. Винаги избират свои за високите постове, уви. Не се отказвайте, все ще излезе птичето отнякъде.

Еййй секнахте ми любимата тема за храната, сега настана скука....

Ами да, не е трудно да си обясним защо норвежците са такива, а другите онакива - битието определя съзнанието.
Престъпността също косвено е плод на тяхната наивност. Пускат тук куцо, кьораво и сакато, което и от самолет си личи, че не е тук, за да работи; дори и да иска, няма кой да го наеме. Какво си мисли правителството, че ще правят тези индивиди тук? На туризъм ли са дошли, да разгледат забележителностите, може би? А през Швеция може да се влезе съвсем безпрепятствено.

Иначе като не е имало нищо по-добро на хоризонта, аз съм раздавала флаери на главната в Осло. И познайте какво - дойдоха хора от Общината и ни изгониха, защото сме притеснявали минувачите. Вярно, че е малко досадно, но ми стана много неприятно, че ми взеха препитанието, а всякакви палячовци, дето крънкат народа за пари, ги оставиха. То не са мимове, мики мауси, певци, танцьори, въртящи обръчи, някакъв дето правеше огромни сапунени мехури, един с ужасно грозен и некадърно направен костюм на вълк, който стряскаше хората по главната; "мимовете" и те - пълни бездарници, не могат да стоят неподвижно и за по-лесно са с маски; просяците дори не ги слагам в сметката, айде да кажем че Червения кръст и Амнисти са друга бира и също няма да ги броим. От всичката тази паплач, ние с флаерите им бяхме най-големия трън в очите и ни изгониха. Май и другите ги поразпръснаха, но ефектът беше краткотраен. Тези, за които раздавах флаери и те пак са там, но малко по-предпазливи и дискретни.
Вчера на РД, който споменах, стана въпрос за изнасилванията в Осло. Коментарите бяха, че мадамите като се натряскат до безпаметност в петък и събота, не се противят да  си легнат с някой (много често таксиметров шофьор), но на другия ден като се осъзнаят решават, че е било против волята им и подават оплакване. На мен като жена това "обяснение" ми е доста грозно, но и картинката в нощно Осло петък и събота също е грозна и не мога да го отхвърля. Виждала съм сами момичета, които са се привели в безпомощно състояние, въргалят се пияни пред входове и по  стълбищата, всеки който поиска, може да ги ограби, изнасили и въобще да прави каквото си иска с тях. Много е гадно някой като каже : Тя си го проси. Не, не си го проси, независимо колко предизвикателно е облечена или колко се е напила, НО създава предпоставка това да се случи.

Бобче, много е яко така да налетиш на някой свой
За работата -ами да, аз от първия ми ден в Норвегия и отпреди това съм наясно, че няма да съм първия избор на работодателя, логично е. Добрата новина е, че дори и да не расте в службата, заплатата и най-простия работник му стига да живее достойно и да си посреща разходите. Е, Бобче, теб след 11год. тук сигурно това вече не те задоволява, но аз съм сравнително нова и сигурно затова го оценявам високо.

И английският е достатъчен за да се почне работа Поне от сестра ми знам, че в тяхната фирма, основно работят чужденци да не кажа, че са и предимно българи.Повечето знаят английски ,но има такива на които дори и той им куца.

Силве, няма да се отчайваш. Повечето норвежци не са се сблъсквали с проблема с документите за работа, не са наясно и ги е страх да се научат. Иди до НАВ и си поискай Д номер, с него отиди при работодателя, да ти даде договора, с договора в СКАТ за данъчна карта и така. Лошото е, че Д номера излиза много бавно, затова се задействай веднага. Данъчната карта при налично норвежко ЕГН и договор става за седмица. Като имаш вече постоянна работа, само ще идеш да подадеш молба да ти сменят ЕГН-то с постоянно, че Д номера реално е за временна регистрация. По принцип приятеля ти може да ти помогне, но това означава да гарантира за теб, което предполагам ще го стресне. Иначе и ние със семейството живеем в Раста, ако имаш желание можем да се запознаем.
За мангалите, не знам тия прости ли са, наивни ли са, страх ги е да не ги обвинят в дискриминация ли(най-вероятно), но това което се случва беше ясно като бял ден, че ще стане. Ама хак да им е, а да ги видя сега как ще интегрират хлебарките ).
Нелка, ама ти у гоуемо село живееш, щом и Рема са ви направили, гледам че på landet масово магазините са Coop или Joker. )))

Мартини, тези случаи, които описваш, са съвсем различно нещо. Пролетта и лятото имаше бум на изнасилвания на жени, които не са били толкова пияни, че да не могат да ходят, а са имали "глупостта" да се прибират сами вкъщи и да минават през паркове и по-малки улички напряко. Имаше дори два случая за изнасилени на автобусна спирка! Докато са чакали автобуса. За ей тия случаи говоря аз и те са множеството от вълната, дето беше заляла столицата това лято. За таксиметровите шофьори е съвсем друга неприятна тема - в Ставангер имаше голям проблем с тия изнасилвания от шофьори с неевропейски произход. Колкото и да е пияна една жена, това не е покана за изнасилване. И изнасилвачите все описани като чернокожи, говорещи лош норвежки или лош английски. Дори имаше някои записи от видеокамери по новините, които показват кадрите точно преди нападението. Ужасно! Дори имаше една жена, която беше изнасилена на стълбите пред Парламента. Охраната видяла всичко от видеокамерите, но не се намесила, защото, моля ти се, нямали право да напускат поста ...   Това ме отврати до ... не мога да опиша колко много.
На мен раздаващите флайъри са ми наистина голяма досада. Само да тръгнеш от единия край на "Карл Йохан" до другия и се сблъскаш с 50-тина "мима", 20-тина просяка, 30-тина раздавачи на флайъри, даже неколцина, които само стоят и подпират едни колове с табела отгоре (реклама). Един до друг са. Аз никога не гледам в очите раздавачите на флайъри, вървя все едно не ги забелязвам и давам ясен знак с това, че не ме интересува офертата им. Въпреки това идват, нахлуват в личното ми пространство и ми бутат някаква хартийка в ръката. Същото е и с едни "колички" на вестници, фирми за електроенергия и други такива служители в центъра, които направо ти препречват пътя. С това не целя лична критика към теб, а изказвам мнение и общо впечатление. Случвало се е и да минавам на друг тротоар, само за да избягна такива досадници. А не трябва да е така, хората трябва да могат да се придвижват необезпокоявани.

Ана, много благодаря, че си забелязала моята отзивчивост. Знакът "крейзи" ще се направя, че не съм го видяла.

По-долу ще пусна копия от мои отговори към питащи във форума. Избрах питанията на Тереза за целта.
Пускам и датите на питанията, ти сама си прави изводите.
честно казано, много ми стана неприятно, че си позволявате да оценяте хората, без да имате достатъчно основание за целта.
Винаги съм давала конструктивни отговори на въпроси, на които съм могла да отговоря. Това, че са били лаконични, понякога се е приемало като хапливост. Лошо няма.

2227     Дом и семейство / Родители в чужбина / Re: Има ли мами от Норвегия    : Съб., 30 Дек. 2006, 13:15
Здравей sLavs,
не разбрах приятеля ти само сдудент ли е в Трондхейм или си е от там? Или ако не е от там, то от къде е ? Или поне къде смята да живее в бъдеще? Повярвай му, ако ти каже, че е от малко място. То наистина би било съвсем малко, с една бензиностанция и един магазин. Все пак, Трондхейм е голям град, но ако обичаш топличкото, едва ли е най-приятното място за живеене. Виж го на картата и си прави сметка какво е лятото и зимата.
Можеш да учиш тук, но трябва да си издържала един тест(Берген Тест) по езика. Имаш право на безплатни езикови курсове, ако си омъжена. За да останеш тук, трябва той да гарантира издръжката ти.
Учила си 4 години психология; за да ти признаят образованието може да се всържеШ с http://www.nokut.no/ . При незавършено образование не знам как стоят нещата. Най-добре иzпрати един е-майл.
То в крайна сметка ще се навия и сервитьорка или дори чистачка да съм, макар че той мрънка, че било срамота да работя такова нещо (заслужавала съм нещо по-добро с моето образование и така нататък), но пък веднъж остана ли там, ще мога да си търся нещо по-прилично
За работа: без език, освен детегледачка или чистачка, друго не виждам какво може да работиш. Разнасяне на вестници, може би. Поне в началото, докато не понаучиш малко норвежки, не очаквай кой знае колко представителна работа.
Идеята за това, работодател да ти търси виза ми се вижда малко нереална, заЩото това би предполагало, че си някакъв незаменим специалист по нещо си. Така ли е, не знам.
Каква работа би очаквала да си намериш? Имай предвид, че понякога процесът на търсене, намиране и евентуално назначение може да се проточи и няколко месеца(2-6)
Toй приятелят ти може и да мърмори и да казва, че заслужаваш нещо по добро, но аз съм абсолютно сигурна, че той е наясно с това, коетоо те очаква тук, от гледна точка на кариерата(или нейното начало). Подпитай го не смята ли, че ти трябва да работиш чистачка и как той вижда нещата? Ако ти каже, че работотдателите се надпреватват да назначат психолог(с незавършено образование), без норвежки и препоръки, то на мен би ми светнала една юервена лампичка.

ПС: дано не ти прозвучах много заплашително. Не исках да те разочаровам, просто като те четох ми се стори, че не си наясно с нещата, с това къде отиваш и какви са условията.
Виж, ако се ожениш и започнеш от там, то нещата стоят по друг начин.
ще ти отговора с удоволствие, ако имаш някакви въпроси. Стига да мога, де
http://www.storm.no/vgnett/vaer.aspx?utmx=569390&utmy=703429 … mp;sted=Trondheim  Ето ти времето в Трондхейм.


2226     Дом и семейство / Родители в чужбина / Re: Има ли мами от Норвегия    : Съб., 30 Дек. 2006, 17:06
sLavs ,
наблегни на норвежкия сега зимата, ела с туристическа виза за 3 месеца, огледай се, поживей с любимия, виж как е и си решавай. За 3 месеца много неща могат да се случат, а  ще имаш време да потърсиш и работа.
Не знам как ще стоят нещата след Нова Година, може и да не изискват работни визи. нямам представа.
Bærum съвсем не е лошо място Mr. Green
Просто искам всичко да ми е изрядно и легално, иначе най-лесното е да пробвам по нелегален начин.
Няма смисъл да се занимаваш с нелегални истории, ако искаш да се устройваш тук, то след време ще съжаляваш.
Ще намерите решение, сигурна съм. Успех. Smile

Мартини, сега януари, ще станат 8 години откакто съм в Норвегия, но 11 години тъпча на едно място в бранша и взех да се изнервям.

Относно изнасилванията от таксиметрови шофъори в Ставангер  , мога да поспоря колко са истина, казвам го от първа ръка със съпруг, който това работи. Не искам да ви разказвам какви и колко случки е имал с пияни клиентки, но добре, че е бил разумен да позвъни на централата да му подслушват разговора и свадата в колата, че иначе кой знае как щеше да го отнесе.
Ставала съм и пряк свидетел в Харщад през студентските ми години, на пияна норвежка, която се натресе на един от сомалийците, които живееха в нашето общежитие и той човека не й устоя де  На сутринта ни събуди полиция да ни разпитва, защото момата беше пуснала обвинение за изнасилване. Оправдахем го, разбира се, имаше къснет, че бяхме около 40 човека на партито и всички видяха за какво става въпрос 

О, да - аз навремето получих много ценни съвети в темата от някои потребители, особено когато много неща не ми бяха ясни. Добрата новина е, че сега е уж по-лесно, повечето знаят, че България е в ЕС, процедурите са улеснени. Като заидвах идеята ми беше да си намеря работа за 3-4 месеца, докато започна да уча, но се оказа по-трудно без норвежки, отколкото съм предполагала. Мъжът ми ме успокояваше, че и с английски ще стане, нали всеки знаел английски, но и той се изненада колко беше трудно. Особено пък като кандидатствах само за неща, с които имам опит от България (офисна работа). Нормално получавах само откази с еднаква причина - не знам езика.   Една полякиня, с която се сближих и която работеше като чистачка в един хотел, ми каза, че те постоянно търсели хора и без норвежки, да се пробвам. Но това никога не е бил вариант за мен. Единствените варианти за мен бяха релевантна работа или учене, макар че съм се шегувала доста във форума. Идването ми съвпадна с едно много тъжно събитие в моя живот, та не съм била толкова отчаяна на всяка цена да остана тук точно в този момент, когато бях в траур. В крайна сметка просто си дочаках да започне курса в университета и чрез него да си оправя документите.
Всеки си извървява неговия си път и това, което е сработило за едни, не сработва непременно за всички. Аз имах много голяма подкрепа от моя мъж и ако не беше той, вероятно щеше да отложа идването за по-късно и да си спестя периода на търсене на работа, а направо да започна да уча.

Бобче, има и такива случаи, но има и от другите за съжаление.

П.П. Да добавя - тогава още беше възможно банките да издават Д-номер с едно отваряне на сметка, но този Д-номер никак не помогна, нито за регистриране в НАВ, нито да увеличи шансове за намиране на работа. Просто един номер. Чак след като получих разрешителното за престой и получих нормално ЕГН, получих и банкова карта със снимка, и личен лекар, и т.н. Не знам сега този Д-номер за какво помага и дали изобщо помага за нещо, но банките вече спряха тази практика с даването на Д-номер с отваряне на сметка.

Тереза ти си имала зад гърба си, тогавашния ти приятел, а сега съпруг, затова и работа като камериерка не е била алтернатива за теб. За много хора, обаче, си е направо манна небесна. 

Всеки човек е различе. Едни тръгват на абсолютен риск, без познати, без достатъчно капитал, без път и план какво ще правят, други си имат опора в началото. Каквото и да е, човек сам си носи теглото и трябва да изтърпи неуредиците, лошия късмет, дозата дискриминация ако щете. Хората тук не са ни длъжни и ако някой е дошъл без никакъв план, без покритие от достатъчно конкурентно способни професионални качества и език, то тогава ще тегли, няма начин 
Аз се учудвам как все още има хора по нашите земи, които си мислят, че тук тънем в благоденствие.
Разпалих се, но ме ядосват напоследък такива индивиди, а и мъжът ми, че още не им е теглил една 

Сорсе, моля да не ми обиждаш селото! Нямаме си Joker!  
Иначе Рема си имаме, само я местят в нова сграда. Отделно има Киви, Кууп и Спар - при това с щанд за разфасовка на месо!! А сега кажи нещо!

===

Лъки, влизам тук спорадично и не мога да взема отношение по точно този въпрос, но със сигурност знам, че различните хора приемат различно едни и същи неща. Преди известно време реагирах в един друг форум на квалификация относно атмосферата тук. За мен онази характеристика беше съвсем погрешна, защото аз, напротив, ви възприемам като много търпеливи и отзивчиви. Бих казала, повече от средното отзивчиви. Доста повече.
Та така.

===

Някога, след първото гледане на “Кръстникът“ останах като замаяна, имах нужда от едно известно време, в което да помълча и да продължа да бъда във филма, за да го доизживея и доосмисля. Макар че точно там и тогава първата ми мисъл не беше, че това е един от най-хубавите филми, които съм виждала. Не, но той по някакъв начин ми подейства като нещо реално и брутално, нещо, в което по някаква случайност съм имала възможност да надникна, докато то се случва.

Точно така, бобче. Аз уважавам всяка легална работа, но просто за себе си имах критерии какво да работя и какво не. Явно си бях поставила прекалено високи изисквания тогава и бях с нагласата, че 6 години опит офисна работа и отличен английски ще компенсират за слабия норвежки (нали уж бях учила малко в България, но колкото да разбирам малко, не можех да говоря). Не беше достатъчно. Езикът ми беше основната и единствена спънка в търсенето на работа. Също и за написването на бакалавърската теза, което ми беше единственото останало от България. За да получа учебно място тук да напиша тази теза, трябваше да съм минала Бергенстест или съответстващо ниво. Което ме забави с 1 учебна година и половина, но пък поне научих езика, което рано или късно трябваше да стане.  

Ако сега бях в изходна позиция да идвам, бих отложила идването да понауча езика горе-долу добре, за да си увелича шансовете за работа или бих изчакала няколко месеца и бих дошла направо за началото на курса и да си оправя документите веднага. Но пък този период на неуспешно търсене на работа също ми беше от полза, защото ми отвори очите колко е трудно да намериш работа като чужденец, с чуждо име, без да знаеш норвежки. Сега ми е по-лесно да давам акъл на другите да наблягат на езика преди да дойдат.   Много е важен финансовия момент - аз дойдох с нелоша сума пари от България, за да съм подготвена в началото със собствени пари, докато намеря работа, но парите тук се стопяват като пролетен сняг.   Та и аз не разбирам хората, които идват напълно неподготвени - без познати, без пари, без план. Съвсем права си и че всеки сам си изтърпява неуредиците и лошия късмет, независимо дали идва при свой или сам.  

Нелка, атмосферата в темата невинаги е била такава като сега, темата беше пред заключване от модератори завинаги, но да се надяваме, че това си остава в миналото.  

Нелка, да не би да казваш, че ни коментират в друг форум  .
Аз също мисля, че атмосферата тук е много приятелска. Даже се възхищавам на търпението на Тереза да отговаря всеки път на едни и същи въпроси, които многократно са дъвкани и даже заковани като линкове на първа страница. Аз просто пропускам такива постове и чакам да зачекнем кулунарни теми или други такива свързани с бита тук. 
Относно това, че темата беше пред заключване, това беше заради един определен индивид навремето, не мисля, че толкова е развалило това атмосферата. Просто някои хора му обърнаха повече внимание от нужното и затова се стигна до там 
Четете ли темата във фейс-а. И там същите неща се дъвчат отново и отчово 

Бобче, много добре си го казала. И за различните видове работа, и за охолния живот. Последното се отнася и за самите норвежци. Имам наблюдения как пазаруват хората и разликите са колосални. има хора, които наистина броят и разпределят наличните средства.

Колкото до работата, виждала съм по хотелите в Ховден жените то Босна, наети тъкмо като камериерки. Езикът - плачевна история, макар че те вече бяха поживели там известно време. Но, както е обикновеното, а те бяха доста, търсеха все своето общество и си оставаха малко или много капсулирани в него. Съответно и норвежкият куцаше, да не кажа, че беше в инвалидна количка и пълна атрофия. Но в едно толкова малко общество като Ховден общо взето нравите са по-различни и допускам, че онова, което е приемливо там, може би не е точно правилото в големия град. Последното е по въпроса за работата.
Колкото по въпроса за босанците, те след време постепенно всички се изнесоха към Драмен.  

Ооо, моля ти се, Teresa, изобщо не го приемам лично! Все пак флаери съм раздавала някой и друг месец, а през останалите, да го кажем близо 30 години, съм била от твоята страна на барикадата (т.е. на отсрещния тротоар  ) И не съм го работела, защото обичам да досаждам на непознати, много лесно им разчитах сигналите и се съобразявах. И без това си имах определена целева група, които в много случаи проявяваха интерес и в крайна сметка някои се връщаха после да ми благодарят, че съм им дала офертата.  Възложителката изискваше от нас да сме още по-агресивни, но аз си работех както си знам. Включително ни искаше на работа в деня след бомбите, изводите си ги правете вие.

Да се върнем пак на Силвето, мисля че съвета на sorcererals за Д номера е много уместен. Всъщност и ние точно така бяхме направили (може би пак по негова препоръка). Преди да имаме трудов договор, отидохме в НАВ и казахме, че искаме да се регистрираме като търсещи работа и че те трябва да ни изпратят документите за Д номер. Те не бяха чували, но ние носехме разпечатка от някаква наредба и те щат, не щат ни ги изпратиха. Е, не стана с първото ходене де, но все пак стана  . Не че после някой ни изпрати Д номерата по пощата, както уж трябваше да стане  , така и не разбрахме, че ги имаме вече. Мина време, ние си бяхме просрочили позволения престой и заради това не ходихме повече да се занимаваме с тях, решихме, че няма да стане и точка. Едва когато ни дадоха трудови договори и отидохме пак да кандидатстваме за документи ни провериха в системата и казаха, че вече имаме Д номер.
Та с две думи, би трябвало да може да си изкараш поне това.
Няма да ти е излишен, макар че не знам дали би помогнал за работата този документ. Работодателите питат за скатекорт, а не за першон/Д нумер, а скатекорт без договор мисля, че не е възможно да получиш.
 Брей, голяма активност в темата в този мързелив неделен следобед  .

Това с коментара другаде беше само едно, изолирано явление. Поне аз не знам за други случаи. Съвсем страничен човек, няма нищо общо с по-ранни инциденти, които на мен, за радост, са ми съвсем непознати.
А въпросния човек не бих по никакъв начин определила като лош и неприятен такъв, напротив. Просто явно така е възприел нещата тук, не знам защо.
Може би защото когато някой зададе тук въпрос за работа, очаква да му отговорят, че това е най-лесното нещо на света? И отговорът, че не е толкова безпроблемно, бива възприеман като високомерие? Не знам, наистина не знам.