(Био)зеленчукова градина - тема 20

  Без сива...

Интересен въпрос!
Мисля, че всеки има право да продаде някакъв свой излишък - било то праз или стария си гардероб, без да дължи данък за това. Това, предполагам, обаче важи до някакъв размер.

Мисля, че има  регистрационен режим - за земеделски производители, за пчелари и прочие и всеки, включен в такъв регистър плащат стандартни осигуровки и данъци. Пак въз основа на тези регистри се изплащат субсидии, ако има такива

Ако има учредено юридическо лице - плащат си се корпоративни данъци.

Разсъждавам писмено и вероятно пълни глупости пиша, трябва да се изкаже човек опитен - производител, счетоводител, юрист.

В града на пазара има много производители от съседните села... Плащат няколко левчета за ден на маса и продават каквото имат за продаване... Не зная колко е легално, но съм виждала какво ли не - от зеленчуци и плодове, компоти, туршии през подправки, чорапи, елечета (които бабите плетат направо на пазара, да не губят ценно време, докато "висят" по цял ден там) та до домашна ракия и прясно сирене - според сезона и каквото имат за продан...

при нас всичко е уредено до последната точка и ако избягаш сега,ще те хванат по-късно 
но въпреки това,имаме неделен пазар на производителя-общината  е дала нареждане,къде е мястото,не се плаща нищо,носиш си сам мерки и теглилки-ако искаш,и се събира много народ,та понякога няма място за всички желаещи даже 

     Здравейте. Въпросът е повече счетоводен, отколкото юридически. Но ако сте произвели продукция за лично ползване и продадете голям излишък от нея (това, без да сте регистрирани като земеделски производители или търговци), си дължите данък по ЗДДФЛ.
Ето цитат от разяснение, а по-долу ще поставя и линк (много е дълго):
                   Разяснението
     Успех в начинанието 

тц,тц! разходи 40на сто 
„не е луд който яде баницата,а който му я дава“ 

Това, преведено на разбираем български език означава 10% данък върху останалите 60 на сто (оборот)  

Куркума,аз от поне десетина години не торя преди оран.Внасям торта непосредствено преди разсаждането- на домати и краставици копая ямки и слагам по няколко лопати,при пипера торя обилно фитариите,разкопавам и разсаждам.На картофите насипваме обилно върху нареденото във вадите семе.От там нататък си помагам с кокоши шербет  
Новата градина е на страхотно място-от север и запад има висок зид,по дължина има лек наклон от запад на юго-изток.На изток граничи с естествен мочур обрасъл с камъш.Подпочвените води са високи,мястото е закътано и на припек.Изолирано е от съседски зеленчуци минимум на 500 метра.Има си геран,който не пресъхва и е захранено с промишлена вода на две места,с опции да се хване вода от още две линии.
А почвата е фантазия-този сезон мястото пустееше,беше буренясало.Но като дръпнеш коренище пръстта се разсипва като захар.Според човека,който го ора там почвата си чернозем.
Нямам търпение да мине зимата и да заровя ръце в тази земя...
Магданоз ще има със сигурност-ще е на кавалите около доматените вади.Според моето помагало по биоземеделие между магданоза и доматите цари пълно разбиратество  -от доста време изпробван метод.
Амика,държавата основно се интересува да ти прибере осигуровките.Когато си регистриран като земеделски производител с полупазарно стопанство поне на този етап не плащаш данъци.
Но и не е сигурно дали ще изкараш поне за прехраната си.
Една от грешките ни предишния път беше,че регистрирахме фирмата си като земеделски производител,коетони натовари излишно с куп плащания и главоболия.Най-простия пример-в пазарния ден фирмите плащат за място на пазара 12-16 лева на ден.Физическите лица-2-3.
Вероятно след определен период от време и при покриване на някакви изисквания за обработваеми площи ще има и данъци  ,но за сега ми казаха,че ще си плащам само осигуровки.

Хърмаяни,ние преди това имахме касов апарат и на основание на оборота попълвахме данъчните си декларации.
Мисълта ми е,че е много трудно доказуемо колко и на какви цени си продал от градината си,за да бъдеш обложен с данък.Или ще се стигне  да плащаме нещо като патент,или ще описваме някакви усреднени добиви/които пък как ще се докаже,че са продадени?/.

Прощавайте, бях поканена в темата да дам конкретен отговор на конкретен въпрос - дължат ли данък производители, нерегистрирани като земеделски или по ТЗ. Повечето от конкретните ви въпроси не са ми специалност и има риск да ви заблудя. Най-добре да ги зададете в един форум "Одит инфо" (доколкото имам информация, добри съвети дават) или да ги обсъдите със счетоводител.  

ПП Доколкото схващам смисъла на закона, декларирането става точно както при наемните правоотношения. Никой не може да ме задължи да сключа писмен договор за наем, устния е напълно законен и ако искат да търсят доказателства дали съм декларирала точната сума, която съм получила. Но може и да греша.

С две думи - ако не съм регистриран като земеделски производител, подавам данъчна подоходна декларация, като вписвам доходи (и съответно ме облагат) от продажба на непреработена продукция, толкова, колкото преценя, че имам желание ми обложат. Не дължа осигуровки върху тях.

Верно,че доскоро земеделците не дължаха подоходни данъци.

Ако съм регистриран - има минимуми, над които всеки сам преценява колко да декларира - колкото му се плаща и колкото да не го хванат.

Моят случай ще е малко по-особен, защото сме ООД. Както и да е, нека първо да почнем.

Благодаря ти, Хърмаяни   . Знаех, че си отзивчива, ама не подозирах, че си толкова бърза. Когато имаш време, наминавай насам, показваме зарзавати, туршии, ракии, терлици, суджуци, бърборим си. Отморяващо е.

     Така мисля, за случаите, в които не е получена субсидия. Ако е получена, подробно е описано в разяснението. Доколко съм права, някой счетоводител да каже.
     А за поканата - благодаря, приемам с удоволствие. 

Хърмаяни, благодаря ти за подробната информация. Ще трябва да я чета бавно, за да я осмисля. Слава богу, няма закъде да бързам. Плановете ми са за по-далечно бъдеще.

А пък в Сърбия преди много години , разказваха , никой не ти търси доходи. Само като имаш земя си длъжен да я обработваш. Децата работели на запад. Купили на родителите си малки машини и те се справяли. Плащали си на пазарите за търговията. Къщите им подредени, земята им подредена. Ама ползваха много химикали и били скъпи там. Нямало необработени почви.
 Мотае ми се нещо че сега в България доход до 8000 лв на земеделски производители  не се облагали с десятък. . Осигуровките на земеделските производители били по-малки отколкото на другите дейности за самоосигуряващите.Трябва да проверя. 

Така е, земеделските производители бяха, пък може и още да са данъчно сравнително облекчени. Друг е въпросът, че този факт не спомогна кой знае колко у нас да се развие устойчиво земеделие и изобщо модерно европейско селско стопанство.

Причините за това са много. Аз ги подреждам по следния начин по важност:
- прекъснатото чрез колективизацията естествено развитие на поземлената собственост.
- прекъснатото пак от нея развитие на трудовите ресурси, като наличност, умения, навици
- неумелата и плаха поземлена реформа в последствие
- мутризацията и корупцията в страната, абдикацията на полицията от присъщите и задължения
- слабата потребителска култура и ниските доходи на населението
- ниска към никаква култура за опазване на почвеното плодородие
- зле измислените, некачествено изработени и никак неподдържани мелиорации
- цялостната загуба на надежда у хората

То и при нас стана трудно да намериш свободна земя.
Поне такива са ми впечатленията от последните няколко седмици-навсякъде очертано за субсидии.
Ще рече човек,че всяка педя земя се обработва 
Има свободни парчета по баирите,стари лозя,обезлюдяващи села-обрасли с тръни и бодили,завзети вече от диви животни,далеч от оживлението на света.Дори и да ги изчистиш и заградиш не можеш да ги опазиш от очите и ръцете на братята.
Като прибавим и скъпите горива си изправен пред възможността да станеш отшелник в пустощта 
Куркума, -синтезирал си моите мисли.
Преди повече от 20 години чух за пръв път за Горяните-"едри земевладелци" с по 20 декара земи в района на Берковица.Отказали да влезат в ТКЗС,принудени да хванат гората.Борили се със зъби и нокти за нивичката си,защото тя им е давала прехрана и сигурност.Слушах интервюта със синовете им,били по на 15-20 години тогава и не разбирах болката им.
После живота ми така се извъртя,че ми се наложи да се вкопча първо в 4 декара,после в повече.
Тогава ги разбрах....Сякаш връзките на хората със земята са отсечени и няма път назад.
За жалост до ден днешен не мога да си позволя да имам мои си десетина декара.
Някак ми омръзна да чистя и култивирам пущинаци...,но може би това е съдбата ми...
Обичам ви точно защото сте като мен и тук мога да споделя това