Момиченце на 1 годинка и 10 месеца- пребито в ясла във Варна

Според мен отговорността пада най-много на родителите, а след това на възпитателите. Разбира се, последните също са виновни за това, че никога не знаят какво става с децата, които са им поверени, но родителите носят главната отговорност за поведението на децата си.

Колко носят отговорност? Ти колко деца имаш? Защото аз имам две, и зная как в момента, в който се обърна, и единият удря другия с кубче по главата, бута го или го дърпа. Каква отговорност за поведението на 1-2-годишно мога да нося, особено ако не присъствам на място? Вкъщи, собствените ми деца, за секунди невнимание от моя страна, правеха такива магарии, а ти очакваш далеч от мен да са хрисими цял ден, така ли?

Хм, ти, HAPPY_QUEEN, виждала ли си дете на възраст до 3-3 и половина години? То хубаво, теоритично възпитанието започва от първия ден, но отговорността за неговото съблюдаване е конкретно на този, който е тук и сега с детето, дори и друг да полага основите му. И така поне, докато детето стане достатъчно зряло, за да се усеща само, къде да сложи спирачка на първосигналния си гняв. Т.е. за мен около 7-10 годишна възраст.
Родител- гледач, а по-късно учител- това е симбиоза, не надграждане и надцакване.
Когато аз възпитавам и уча, а по 8 часа на ден му е позволено поведение в стил "live is life", то тогава ще избере определено второто. Просто е по-лесно да следваш инстинктите си.
Та, ако ще и да ме грози строг тъмничен затвор, защото наследникът ми е ухапал Пешо, ако и аз да меля като ярномелка у дома колко е лошо, невъзпитано и т.н. да се посяга/рита/хапе..., то предотвратяването на посягането/ритането/ухапването е грижа на онзи, който е непосредствено с детето. В яслата на сестрите и помощничките им, в детската на учителите, в училище също, у дома и през времето извън масовката- на родителя. Дано не съм разбрана погрешно- не отричам основната грижа и отговорност на родителя, но тя е едно голямо нищо без да е в сътрудничество с учителя. Обратното важи също с пъна сила. Практиката показва обаче, че има ли желание един учител, може да направи чудеса с "лошо, невъзпитано, агресивно" дете.

АМи имам дете, което освен цункане и гушкане друго не е видяло - не може да се бие ,не е агресивно. Аз самата бях много агресивно дете и много добре знам защо бях такова - заради родителите ми.   Така че си правя съответните изводи за средата, в която живее детето.
Най-лошият възпитател е говоренето, най-добрият - личният пример (изводи от моя живот, моите родители и децата, които съм гледала).

Гушкането си е гушкане, но взаимодействията между децата е друга работа. Ти май не разбираш, че дори две родни деца, близнаци да са на едно място, и винаги се получават някакви конфликти. А сега си го представИ с двайсет и повече деца! Ми, това си е една малка джунгла, в която важат точно законите на джунглата! И понеже малките деца са незрели и бай дизайн на тази възраст са на вълна физическо взаимодействие (най-малкото, защото не говорят или говорят лошо), то за тях е съвсем нормално да изразят недоволството си от нещо с бутане, дърпане, хапане или каквото там физическо действие им дойде на ума. Затова при тях трябва винаги да има възрастен, който да спира нещата овреме, за да не се стига до проблеми като показания.

Да, сигурно си права, че като са две деца вече е друго. Сигурно и затова моя не е агресивен, защото няма други деца около него, а ние със сестра ми така сме се млатили....  Надявам се като тръгне на градина и той да се научи да бие, а не все да идва пребит. За съжаление така е - за да оцелееш сред вълците, трябва да станеш вълк. Чудя се от кога да почна подготовката с боя или да изчакам сам да се научи от връстниците си?! 

  Прости, но не споделям наивитета ти. Не всички деца, които удрят са бити. Такива обяснения са добро успокоение, но често носят изненади. Оказва се, че изведнъж хрисимото дете в дома си, се превръща в нинджа-камикадзе в детската градина. Защо така?

А дано и моя стане така, че да видим после как ще се оправдавам пред майките с готови фрази от форума. 

Да, наистина. Проблемът със заучените фрази при теб е сериозен.

Щом казваш...

Милата душичка Гледам снимката и си мисля- възможно ли е да не е причинено от друго дете, а от възрастен? Има ли повече детайли относно случая?

Относно детската агресия- не е само до възпитание вкъщи за съжаление. И най- кроткото дете у дома, може да се държи като агресор навън.

Позната история.

За съжаление наблюдавам и около мен масово прехвърляне на вината върху персонала в градините и яслите. Физически не е възможно една сестра/госпожа да наблюдава непрекъснато повече от 4-5 деца и то ако стоят близко, какво остава  за повече деца, разпръснати в цялата група. Възпитанието е преди всичко грижа на родителите. При агресивни деца родителите трябва да се викат и да вземат детето незабавно от групата. И нямам предвид след такова жестоко хапане, а след първия непровокиран удар с играчка, щипане и пр.  Смятам, че тогава много бързо ще се вземат мерки. Понякога само с говорене и мили думи не става, трябва специализирана помощ от психолог. И не, не са малки на 1-2 г. за среща с психолог. И мои познати в чужбина (САЩ и Канада) споделят това, което каза fata morgana за Англия. Така трябва и у нас, само дето толкова години агресията се приема за нещо, съпътстващо растежа на децата, че на никого не му прави впечатление. Вместо "агресивно дете" се казва "буйничко" (задължително в умалителна форма), "обича да командва", "по-активно" и т.н.

Много ми е любопитно как родители оправдават "хапването", "щипането", когато го право тяхното дете ("от обич го прави, и защото е превъзбудено, не за друго"), а се дразнят от такива постъпки у другите деца. На никого не е приятно детето му да се държи невъзпитано и агресивно, но не бива да си затваряме очите. Винаги когато има агресия, има причина, и тя трябва да се открие и да се вземат мерки. Госпожите в градините не могат да направят това. А от неглижиране на агресията в детската градина се стига до много по-сериозни проблеми в училище и изведнъж родителите дигат рамене "къде сбъркахме".

Сега от личен опит. Дъщеря ми беше одрана и щипана два поредни дни в градината. Госпожите казаха "не е наша грижа, не можем да седим постоянно до побойника (става въпрос за системно поведение)". С това се съгласих наполовина. Да, не може да му се зачисли персонален пазач, но е тяхна грижа да уведомят родителите незабавно и те да реагират. Обадих се на майката, много бях афектирана, разбира се. Но жената обясни, че знаят за проблема и посещават психолог, който да им помогне. Разбирам я, така бих постъпила и аз. Инциденти повече с детето нямахме, и виждам доста голям напредък в поведението на детето. НО, родителите работят активно, а не прехвърлят топката на персонала в градината.

Toчно така! Според мен детската агресия много се подценява.

Е вие вече...
Да се викне майката да си вземе детето от яслата, че ощипало друго дете!
Като в Щатите!
Разговор с психолог за 1-2 годишно?!
Ами накрая да ги натъпчат с успокоителни за деца, както правят в прословутите "Щати"!
Вместо просто да ги гледат по-внимателно и да ги разделят, преди да са се изпопребили.

И как предлагаш да ги разделят? Дори и да има само един побойник в групата, трябва един човек от персонала да го наблюдава нон-стоп. Не става със "седни на тази маса и рисувай". И как за останалите 20 деца (в най-добрия случай) ще се грижи сам другия член на персонала?