През 1532 година флотът на Хабсбургите завзема крепостта Корони в Пелопонес, което е възприето от Сюлейман като заплаха за османската хегемония в източното Средиземноморие. Осъзнавайки нуждата от засилване на османския военноморски флот, той назначава за негов главнокомандващ Хайредин Барбароса, който се заема с преустройството на флота, така че той да стане по-силен от всички останали средиземноморски флоти взети заедно.[17] През 1535 година император Карл V удържа голяма победа срещу османците при Тунис, която, заедно със започналата война с Венецианската република, кара Сюлейман да приеме предложенията на крал Франсоа I за създаване на Френско-османски съюз, насочен срещу Хабсбургите.
Следователно сега е 36.
Привет,

интересна дискусия става виждам, но след такъв епизод това беше нормално и очаквано..Извинете ме, но това си беше епизодът на Тео - Паргалъ Ибрахим Паша. Няма да се впускам в разсъждения за сцените с Кадер и отношението му към това дали да каже на Нигяр или не - подкрепям изцяло постовете на ПИПИНА и Фенката




Към картинката искам да добавя за сцените с французите. Тежки се оказаха тия преговори тоя път. И очевидно Пашата използва добре познатите ни прийоми - да тълкува трудовата си характеристика по един особено интересен начин


Ибрахим е герой от друга вселена, ако мога така да се изразя. Той не е направил онова ангелско добро, за което говорите, защото се движи на друга плоскост - държавното управление. И друг път съм казвала, че тя е неговото поприще на изява - оженил се е за нея в пряк и непряк смисъл на думата..Тя е неговата кадер (съдба), която му дойде като късмет, награда и наказание едновременно.