Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 50

Привет, 

интересна дискусия става виждам, но след такъв епизод това беше нормално и очаквано..Извинете ме, но това си беше епизодът на Тео - Паргалъ Ибрахим Паша. Няма да се впускам в разсъждения за сцените с Кадер и отношението му към това дали да каже на Нигяр или не - подкрепям изцяло постовете на ПИПИНА и Фенката  за това  Само ще кажа, че моя милост също се развълнува и трогна за пореден път от играта на Окан - толкова разностранен образ му се падна..! 
 Към картинката искам да добавя за сцените с французите. Тежки се оказаха тия преговори тоя път. И очевидно Пашата използва добре познатите ни прийоми  -  да тълкува трудовата си характеристика по един особено интересен начин  , за да ги притисне да кажат директно, в прав текст  това, което искат и целят. Търговския договор явно е само параван. Нещо повече  кроят те срещу Карл V, но явно не са желаят да го кажат на Ибрахим. И той за да ги принуди да му се доерят, се ''изпусна" така.  Разбира се, че думите му ще бъдат изтълкувани по друг начин. ... Допускам дори, че посланиците ще потърсят друга връзка със Сарая и това може би ще е....някой , който ще се погрижи услужливо тези думи да стигнат до когото трябва и да предизвикат решението за смъртта на омразния враг.. Иначе Ибрахим аргументира действията си пред Хъзър Рейс с това, че след тези отстъпки Империята ще е по-богата и силна за дълги години напред, което пак доказва, че той брани не личното си благо, а  това на Държавата. 
 Ибрахим е герой от друга вселена, ако мога така да се изразя. Той не е направил онова ангелско добро, за което говорите, защото се движи на друга плоскост - държавното управление. И друг път съм казвала, че тя е неговото поприще на изява - оженил се е за нея в пряк и непряк смисъл на думата..Тя е неговата кадер (съдба), която му дойде като късмет, награда и наказание едновременно.

В темата видях въпроси, какво е защитавала Валиде, когато искала да убие Хюрем и всичките й действия срещу Хюрем.

С изключение на убийството на коня (той си е невинно създание), разбирам и оправдавам всички действия на Валиде.  Ако беше проявила по-голяма твърдост и далновидност, тя трябваше да убие Хюрем много по-рано. Отговорът е: Валиде султан защитаваше държавата.

Когато Елизабет І праща на дръвника Мария Стюарт, тя защитава държавата.
Когато св.княз Борис І избива бунтовниците и ослепява сина си, той защитава държавата.
Когато крал Филип ІV Хубавия изгаря на клада Жак дьо Моле и преследва с кръв и меч тамплиерите, той защитава държавата.

В това е разликата между един държавник, издаващ смъртни присъди и една харемска интригантка. Държавникът действа в полза на обществото, престъпника - в своя полза.

Когато Хюрем нареди да отрежат езика на момичето от харема, което дръзна да й напомни, че има Господ над нея, това беше садизъм и престъпление.
Когато Хюрем прати змията на Изабела, това беше перверзия и престъпление.
Когато Хюрем напои с отрова дневника на Ибрахим, в резултат на което умря бебето му, това беше жестоко престъление. Още много други злини извърши тази жена, в името на собствения си егоизъм, само за една от които е достойна за огън и меч.

Хюрем не обича Сюлейман, това, което ни показват не е никаква любов, а болна обсесия.

Според мен Ибрахим няма какво да се засяга от думите на Хатидже. Той винаги е знаел коя, как е раснала, къде, как е възпитана. Много добре знае статута й. В някои от монолозите му беше повод за гордост , че е женен за сестрата на султана. Само че тук идва проблемът на егоцентризма му. Много се главозамайва, свикна с властта и му се иска да е по-по-най. За това му е толкова горчиво като му се напомня, че все пак има и над него. Той дори стигна и над султана да се обявява. Явно с години е искал да се изяви и му е било комплекс, защото дори в Маниса със Сюлейман да са си били най-добри приятели, пак си се е усещала разликата. После стана Везир, повери му се власт, свикна с нея. Само как се отнася с по-подчинените около него, как си избива комплекса.
Хатидже за мен си е в правото . Та той я изкарва извън нерви. Какво по-голямо доказателство иска той за любовта й, преглътна ли срама, приели го пак, спаси ли му живота. И как си позволява да й вика. Все пак това е положението, султанка е. Когато иска му харесва, когато не, не.
И Нигяр не я обича. Тя му беше протеста срещу Хатидже, бягството, начинът да си закрепи нараненото его. Кадер вече е друго, както казаха преди мен..тя е нещо негово, не я дели с никой.
Иначе в подкрепа на думите ми...На Хатидже се сърди дето си е родена султанка, а той какво каза на съдията..аз не съм обикновен човек..аз съм велик везир. Еми човек не може да протести най-вече нещата, които сам носи. Другият път като обвини Хатидже да се замисли, че като сочиш някой ..с единия пръст него сочиш, но три пръста сочат теб

  Еее ,ама накъде тръгват мислите ви 
Я да внеса малко  сериозно инфо  тук , да се охладите

 В разговора между Ибро и Ебусууд се спомена за един имам -поет Юнус Емре 
Ето какво открих за него

http://herkul.log.bg/article.php?article_id=110938

Пипипна и Корделия      

Мисля, че Ибрахим обичаше  Нигяр
Той разбра за нейните чувства доста по-рано, но не им отговори
Мисля, че Нигяр го привличаше не само като жена, но и с острия си ум и такт, но  не си позволи да се предаде на тези чувства
Ибрахим осъзна своята любов към Нигяр в момента , в който тя трябваше да стане жена на друг и направи всичко за да я има и тя да си остане само негова

В момента е на друг 
Нищо че на този друг му не трябва. 

Нахлувам в темата,но ви следя и Вас и филма изкъсо.
Не знам дали е коментирано вече,но според мен Фирузето и Виктория Гонзага са едно и също лице.

Няма лице с подобно име- Гонзага е Джулия- и не е персийка- а италианка

siren62 , много благодаря за инфото. Точно за него щях да ровя и аз днес.  

  

Само да кажа за възгордяването - ама хора, властта опива, всеки докоснал се до нея  - и тогава, и сега. Въпросът е как и с каква цел  я ползваш, за себе си или за държавата.  
По отношение на Хатидже ( BLUSH) - много добра реплика на Ибрахим - не пази любовта ни като султанка, а със сърцето си. (цитат по памет)

Ибрахим никога не се е борил за любов, истински с нокти и зъби- не се е борел. Нито за Хатидже нито за Нигяр.  И в двата случая - предпочете бягство.
За разлика от Хюррем.  

А като почнете да замеряте Хюррем с домати- ще кажа- на война и в любовта всичко е позволено. Всеки се бори както знае, или както са го научили, отново препратка към "добри учители"

Добре де,Джулия,ама ще видите,че това ще излезе Фирузето

Гледай, по внимателно, може пък и да видиш някой неща.
Езика на момичето, не го отряза Хюрем а великите защитници на династията- много велико и честно, за да обвинят Хюрем.
Бебето на Хатидже, не почина от отровата а Хатидже си го уби.
Ама ако ще се чувстваш по-добре - нека Хюрем да е.

И последно...
Какъв е първия урок който получи Александра в харема????
Беше и преподаден от Великолепната Валиде- Ти си само стока, принадлежиш на СС. Ти си никой и нищо. еп 1.
Втори получен от Нигяр- спечели СС и стани нещо, тогава ще си Някой.
Трети- възпротиви се и ще бъдеш смачкана - затвора за това че пожела да се нарича Хюррем
Четвърти- ако Султана е зад теб - ти си Сила.
Е кой да виним че Александра пожела да стане Някой?
 

Ева, ти си от малкото хора тук, които мислят така и много ми се иска да кажеш какво мислиш за последвалите събития и ситуацията в момента?