няма да те посъветвам каквото и да е, а ще ти кажа,че и взела правилното решение и за двама ви.
Бъди силна и не се отказвай,опитайте пак,направете консултации-всичко.
- Публикувана: 24 ян. 2006, 19:37 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2006, 20:24 ч.
здравейте
Здравейте момичета.
Много ви благодаря за подкрепата, бях сигурна, че ще я намеря тук. Много съжалявам и за това, което всички вие сте преживели, както и за това, че нещастието ни запозна. Мисля си дали някоя от пас е посещавала психолог след случилото се и дали това помага. Доста хора ми го препоръчват, но не знам с какво ще ми помогне след като аз изобщо не мога да говоря за това.
Иначе за осиновяване бях мислила преди тази бременност, но сега тази мисъл ми е абсурдна, не мога да го направя след като трябваше да направя това на собственото си бебе...
може би след няколко години, не знам.
Много ви благодаря за подкрепата, бях сигурна, че ще я намеря тук. Много съжалявам и за това, което всички вие сте преживели, както и за това, че нещастието ни запозна. Мисля си дали някоя от пас е посещавала психолог след случилото се и дали това помага. Доста хора ми го препоръчват, но не знам с какво ще ми помогне след като аз изобщо не мога да говоря за това.
Иначе за осиновяване бях мислила преди тази бременност, но сега тази мисъл ми е абсурдна, не мога да го направя след като трябваше да направя това на собственото си бебе...
може би след няколко години, не знам. 
минзухар, ти ВЕЧЕ говориш на тази тема с нас
продължи - тук
после иди на психолог, но най-добре - просто си говори с най-близките ти същества за твоето страдание...аз тяхното... за вашето общо страдание
когато намериш сили да продължиш - тогава ще знаеш какво да правиш - ново бебе или да си осиновиш.. или пък знае ли се - може да направиш и двете!
продължи - тук
после иди на психолог, но най-добре - просто си говори с най-близките ти същества за твоето страдание...аз тяхното... за вашето общо страдание
когато намериш сили да продължиш - тогава ще знаеш какво да правиш - ново бебе или да си осиновиш.. или пък знае ли се - може да направиш и двете!
здравей, минзухар4е,
аз напълно те подкрепям в това твое решение, самата аз родих дете със синдром на даун, без да съм си и помисляла 4е мойе да се слу4и точно на мен, аз съм на 26г., болката ми е огромно и ако имах право на такъв избор , бих избрала точно този начин, лично аз въпреки че мисля че ще бъда упрекната, оставих моето детенце за осиновяване, защото не бих могла да му предоставя специалните грижи, които се изискват за тези деца, моята болка е огромно, тя винаги ще остане в сърцето ми
аз напълно те подкрепям в това твое решение, самата аз родих дете със синдром на даун, без да съм си и помисляла 4е мойе да се слу4и точно на мен, аз съм на 26г., болката ми е огромно и ако имах право на такъв избор , бих избрала точно този начин, лично аз въпреки че мисля че ще бъда упрекната, оставих моето детенце за осиновяване, защото не бих могла да му предоставя специалните грижи, които се изискват за тези деца, моята болка е огромно, тя винаги ще остане в сърцето ми
здравей, минзухар4е,
аз напълно те подкрепям в това твое решение, самата аз родих дете със синдром на даун, без да съм си и помисляла 4е мойе да се слу4и точно на мен, аз съм на 26г., болката ми е огромно и ако имах право на такъв избор , бих избрала точно този начин, лично аз въпреки че мисля че ще бъда упрекната, оставих моето детенце за осиновяване, защото не бих могла да му предоставя специалните грижи, които се изискват за тези деца, моята болка е огромно, тя винаги ще остане в сърцето ми
аз напълно те подкрепям в това твое решение, самата аз родих дете със синдром на даун, без да съм си и помисляла 4е мойе да се слу4и точно на мен, аз съм на 26г., болката ми е огромно и ако имах право на такъв избор , бих избрала точно този начин, лично аз въпреки че мисля че ще бъда упрекната, оставих моето детенце за осиновяване, защото не бих могла да му предоставя специалните грижи, които се изискват за тези деца, моята болка е огромно, тя винаги ще остане в сърцето ми