Литературен клуб - ХІІ

Ехааа, благодаря ти много  Веднага си насвалих няколко и от утре ги започвам

Има ли я на български тази книга:

Zoe - Скот Фиджералд

А къде я има на някакъв друг език?  
Не се сещам дори и разказ на Фицджералд, в който да има такава героиня...

http://en.wikipedia.org/wiki/F._Scott_Fitzgerald_bibliography

Ето я библиографията му, и аз не виждам такова заглавие.

Да не би Franny and Zooey  на J.D. Salinger?
https://www.goodreads.com/review/show/475236747?book_show_action=false

Някой ден ми предстои отново да прочета всичко на Фицджералд и ако срещна Zoe, ще пиша.
Карам наред с "всичко" на четиримата - Хемингуей, Фицджералд, Селинджър, Стайнбек.
И ги обичам!

Благодаря ви много! От години свалям книги на моите ученици от руски сайтове, но на този не бях попадала. На говорещите руски, има много полезен сайт www.englishtips.org там има адаптирана литература и учебници.

Наистина се обеднява духовно. Има все повече хора, които не могат да се изразяват, думите им се губят. Вече се говори с много по-малък речников запас, направо елементарен.

Момичета, явно времето се променя и за съжаление и книгите ще се трансформират по един или друг начин. Скоро на родителска среща станах свидетел на следното нещо. Учителката по български и литература споделяше как децата не знаят значението на думи от произведенията по литература. Масово я питат, какво означават "чета", "въстание" и други подобни. Помоли да се занимаваме повече като родители с децата, а не гледайки телевизия / компютър/ таблет да отчитаме автоматично присъствие. И една майка, с големи претенции, инженерка с частна фирма, демонстрираща благосъстояние се обади :  " Ама вие пък, за какво им е да знаят на децата такива думи?  Къде ще им трябва въстание или чета например? ". Учителката онемя и повече нищо не каза. Ще оставя това без коментар.

Аз съм учител и подкрепям мнението на майката. И преди да скочите, нека си кажа защо. Образованието по литература в началните класове (до 7-ми) трябва да бъде основно интересно, а след това информативно, ако искате да възпитате у едно дете любов към литературата. Работех с едно дете, застанала тя над Немили Недраги, сълзи в очите, не разбира думите. Е, как ще ги разбере? Обяснявам аз бавно и полека какво е пряпорец, какво е това, какво е онова, но езикът е толкова безнадеждно остарял, че на всеки ред излизаше по една нова дума. Детето се беше отказало да чете, обърнаха се към мен за помощ да му върна интереса към книгите. Хванах го аз детето, изчетохме Дориан Грей. Е, нямаше такъв кеф, обсъждахме даже книгата, писахме есета какво представлява истинският приятел, дали би искала да живее вечно, как би изглеждала душата ѝ, ако е на картина. Креативна работа - благодат. Подобни часове съм правила с Франкенщайн, с Дракула, повярвайте ми, няма дете, което да не е започнало да чете след това. А на Ромео и Жулиета какъв смях пада не е истина. Все пак преподавам английски, та затова с английските класики работим. Но не мога да разбера, при толкова произведения, които говорят на децата нещо, които са по теми, които ги вълнуват, защо немили недраги на тази възраст? И аз бих спряла да чета, ще реша, че всички книги са скучни!! Нищо против да се учат, но когато детето има изградените навици да чете, да разсъждава, да прави анализи, да разбере, ако щете времето и проблемите на тези хора в изгнание. Мен ме попитаха в прав текст "Еми защо им е тъжно, че са в чужбина? Там не е ли по-добре?" Добре, пробвах, обясних, реакция - никаква. Не защото детето не беше патриот, напротив, правили сме проекти на тема България, а защото му е далечно като тема. Нека да изкарат други български произведения, които да се учат и да им харесват на децата. Къде отиде Вера Мутафчиева? Невероятни книги на много по-жив език от Вазова. Това ще дам на детето си един ден като реши да учи история - Рицарят (за Калояново време). А Блага Димитрова, Радичков? Любими, любими автори, които се минават помежду другото. Истината е, че имаме много по-малко традиции в литературата от западна Европа. По времето, когато Шекспир е пишел у нас са се пишели църковни жития и така до Възраждането, когато се подхваща една тема - Свободна България и така до началото на 20-ти век. А тази тема ама хич не вълнува децата днес. Ами тогава да вкараме малко съвременна българска литература, поне да не си отказваме децата от четенето. Когато узреят за идеите на Вазов, разбрали са каква точно им е драмата на хъшовете, понаучили малко история - тогава ще го оценят. В гимназиалния курс.

П.С Редакция: И за какво образование по литература говорим въобще, когато в 12 клас децата не знаят кой е Достоевски, кой е Толстой, за Джейн Остин и Оскар Уайлд да не говорим. Славея и Розата въобще броим ли го за изучаване на Уайлд? Ако не беше живият ми интерес и насоките на майка ми, нямаше и да съм чувала тези имена, а това са сред най-големите класици в историята на световната литература (за разлика от Молиер и Тартюф, който едва преглъщах и като ученичка). Образованието трябва да дава основа, обща култура, която децата ни нямат.

Estlar каза го толкова добре, благодаря 

Обидих се малко от намека за тъпата и неграмотна инженерка ... в МЕИ (ТУ) -то доматите с колците...
Преди време питах точно в тази тема изучава ли се в училище Предречено от Пагане. Не получих отговор, явно не е в програмата. Това е много красива книга.... и така някак си съвременно звучи, приятна е за възприемане, бях очарована, дори се почуствах горда от историята... 

"И все пак, аз живях, хора!" - краят на Предречено от Пагане, тази книга мога да я сънувам, а какви есета могат да се спретнат само по тази една реплика... Ама мечти.

Прочетох поста си и искам да не остана неразбрана, въпросната майка въобще не е тъпа, нито неграмотна, но определено е с много претенции за себе си и детето си. Исках повече да подчертая, че всъщност понякога ние сме виновни за нежеланието на децата да научат нови думички. А иначе, и аз мразех " Немили  - недраги " в шести клас,  /ако не се лъжа/ и  "Под игото" в пети клас, после в гимназията ми хареса. Съгласна съм, че  не всичко, което се изучава е интересно, но мисля, че не е излишно да си запознат и с другата страна на медала. А относно четенето, всъщност и аз не съм чела някои от произведенията в училище, но впоследствие се превърнах в книжен плъх.

Естлар, страхотен пост! Напълно съм съгласна. Аз съм против и тъпите интерпретативни съчинения, които се пишат в училищата. Какво за Бога трябва да разсъждава едно дете за това какво му било на главата на писателя, за да седне и да напише тия редове.
Много се дразнех, а и не можех да ги пиша без да си помагам от разните му вестници... да дадат на децата да пишат есета за нещо, което ги интересува в момента. Или пак върху дадената творба, но в по-жив, по-съвременен вариант...и после децата нищо не знаят, тъпи били, българския им куца. Ами със тази остаряла система.... да не говорим пък как са написани някои от учебниците (да не кажа повечето), че дори и студенти трудно биха се справили със съдържанието, разбиране и преразказване на "разбраното".

mariposa, майката може и да не е такава, но се е изказала по такъв начин сякаш не иска детето й да знае колкото се може повече и т.н.

Ама много бъркате за ученическите есета. Да ви кажа последно кое ме възмути. Кандидат-гимназистите нямат никакво право на разсъждение /сакън да не покажат зачатък на мисъл или позиция  / Спомням си, че бях накарала дъщеря ми да напише накрая на един преразказ, че всяка кръпка на палтото на Серафим свидетелства безмълвно за сторено добро и получи груба забележка от учителката, че си е позволила да коментира 

Даааа, само преразказ, брате. Тъпотия голяма  и затова все по-тъпи ще излизат.

Кливия, преразказът затова е преразказ, а не есе. Не може да се променя. Какви разсъждения?
Защо да е тъпотия?
Ти как смяташ, че се прави преразказ?