ВТОРИ клас - първи срок - 2

Точно това ми беше мисълта. Че ако детето е само половин ден на училище, другата част от деня стига и за домашни, и за странични неща. Но когато цял ден е на училище, вечер ни приема, ни предава. Повечето, вероятно има и изключения.

Значи да се успокоя с Околния свят 

В Бъндерица бяха.

Излиза в 7:45 от нас и се прибира в 18 часа. Но това в крайна сметка няма значение, тук се спомена, че и при такъв режим децата учат допълнително вкъщи.  Аз наистина се почувствах като ужасен родител, но това си е мой проблем.

ако имаш предвид мен, то не си ме разбрала - не сме учили за кеф, а защото детето не научаваше нищо в училище - нито да смята, нито да пише, нито си пишеше домашните в занималнята, нито решаваше задачите - накрая просто пишеше едни цифри след равното, без значение какви - до толкова демотивирано беше. И не съм го правила защото съм страхотен родител, а защото се налагаше. И не беше добре нито за мен, нито за детето, нито за семейството... дано не ти се налага да отглеждаш моето дете в нашия клас... тогава ще ме разбереш. Намерих решение, за съжаление късно, понеже все вярвах в държавната система - точно защото постоянно чета, как страхотно се справят децата, дори бях стигнала до там да повярвам, че синът ми е изключителен тъпанар, щом не успява, няма да говоря що литература изчетох за дислексия и други заболявания... и изведнъж като с магическа пръчка за месец това се промени единствено и само от това, че детето започна да работи със заинтересована учителка в занималнята следобяд.

с това искам да кажа, че децата са различни - малкото ми например е винаги първо при заниманията в детската, дари в къщи допълнително сама си решава разни задачки като за нейната възраст, обаче големия не е така... и не очаквам да е отличник, искам само да получи базата, която ще му е необходима нататък, защото в противен случай го обричам на незавършване на образованието му... или поне това е моето мнение /не вярвам, че и ти би оставила детето ти да завърши първи клас без да може да събира и изважда до 20, да чете и да пише /не задължително без грешки// 

Благодаря ,Касита!

Дзвер, нямах предвид теб. Аз също виждам, че синът ми няма да се справя толкова добре, колкото сестра си. Децата са различни.
Дори при обстоятелствата, за които каза Кейси бих действала като нея. Ако от това зависи детето ми да е в "най-дърпащата" среда.
Просто разбрах, че нито 6, нито добри резултати при състезания тук, в тази тема са показател за ниво. Разбрах, че не развивам напълно капацитета на децата, в частност голямото (засега).
Махам се поне за днес.

Добре, защо се сърдиш, Клеми? Всеки, мисля, споделя своя опит, отнесен към собствените му деца или отнасящ се до него самия. Ето, споделих опита си на дете, за което родителите нямаха никакви грижи.

Хм, и аз си мислях, че просто си обсъждаме и споделяме...
Позволете да отклоня темата към нещо, което в момента ме вълнува много повече от пропуските в учебния материал. Обръщам се най-вече към майките на по-чувствителни и „неоправни” деца. Сблъсквали ли сте се с манипулаторчета? Как се справят децата с тях? Напоследък съм подложена на перманентно страдание и рев по темата „Х каза, че ако (не)направя едикакво си, няма да ми е приятел/ще каже „лоша дума” за мен” ... „Х се скара с У и ме е страх, че ще ме кара да избирам с кого да съм приятел, а аз не искам да си развалям отношенията с никого”... Говоря, говоря, обяснявам, че подобно отношение е неприемливо, че приятелството не се основава на наредиха ми/изпълних, че не трябва да позволява да го манипулират и че ако това дете „спре” да му бъде „приятел” - за народа загуба велика, вече направо избеснявам и на другия ден – пак същата история! А въпросното дете дори не му е сред най-добрите приятели. Как да помогна на детето си да спре да бъде толкова „смотано”?

Аз се старая това, което чета като споделено в тази тема, да го използвам като опит на други деца и родители. Но съм с ясното съзнание, че това е интернет, не винаги написаното е съвсем истина, а и най-важното-  всички хора сме толкова различни, че правилното за едни е крайно неправилно и неподходящо за други. Така че чувство за вина от това , че някои неща не ги прилагам и ги считам за неправилни или просто нямам време за тях....няма да изпитам.
  Макар че не работя ,през седмицата съм страшно ангажирана и почти нямам време да обърна внимание на детето. За това използвам почивните дни. Сега зимата ходим на по кратки разходки, но задължително единият ни ден  е отделен на учебни нещица. Тогава преглеждам основно, откривам грешки и неясноти, опитваме се ако има пропуски да ги запълним. Отделно вечер отбелязвам задачки за детето за другата сутрин, тя е втора смяна. Имам предвид извънкласни задачки. Толкова мога в момента- толкова правя. На този етап за моето си дете го смятам за достатъчно. Времето ще покаже дали е така.

Morrighan,аз съвет не мога дадм как да го направиш по-уверен в себе си и да не се влияе от манипулаторчетата.ОбАЧЕ нали си имате голям батко,те двамата не си ли говорят за учлищни работи,големия да го надъха,да му даде съвети той как да се държи и какво да прави...сякаш от него пО би поел. Все пак е врял и кипял в такава среда.
У нас малкия има ли някакъв проблем в у-ще с дете,дори и нещо незначително да е първо на батко си се "оплаква" и си говорят и  съветват.

Morrighan, имахме подобен случай, но както и при вас, никакви обяснения нямаха ефект. Докато един ден се случи неприятна случка, която ѝ отвори очите. Явно трябва да си счупят главата, за да го разберат. Но смятам, че е нормален етап в развитието сега трупат опит за времето, когато ще са самостоятелни, тогава нещата са по-страшни.

и при нас така... още от детската градина се започна, до тази година, хем вече не учат в един и същи клас... значи към 5 години продължи одата и колкото и да обяснявах, докато не си счупи главата сам, не кандиса моя син...

Хей, не ме отчайвайте, бре! Ако 5 години ще чакам благоприятна развръзка, не гарантирам психически устои!  Дано по-бързо си "строши главата"!
Деска, това за баткото е добра идея, ще се го помоля да си поговори с брат си.
Всъщност повече ме притеснява начинът, по който преживява на пръв поглед дребни и незначителни случки, дори и несвързани пряко с него, и се страхувам какво би било при реален проблем... Сякаш изпитва някакъв необясним и неразбираем за мен страх или несигурност при общуване със себеподобни, който не знам как да преодолеем.

Дъщеря ми е от децата, които всичко приемат навътре, ама всичко. Изживява нещата, имам предвид не само лошите, но и хубавите, на макс. Кой какво направил, кой какво казал- приема навътре, плаче редовно, тревожи се постоянно. Не смея да кажа на кой се  е метнала  . Последната случка- онзи ден на школата по английски без да иска бутнала някаква чаша с мляко на съседното дете. То и направило физиономия, нашата се прибира и плаче, все едно....не знам. Плака поне час. Госпожата не и е направила забележка, напротив, отдавна забранила на това дете да купува мляко от някаква машина всеки път....Но тя си поплака порядъчно. След това я срам да седне пак до същото дете. Оффф, на тая тема тонове мога да изпиша, тонове!

Когато аз бях дете, родителите ми не са се занимавали с допълнителна работа с мен, нито с домашните ми, бяха ми гласували пълно доверие и това е едно от нещата, които винаги ме е мотивирало да им доказвам, че мога да се справям. И едно от нещата, които ми е позволило да си изградя сама начини да уча, а не някой да ми насажда неговите модели и методи. Видях, че при моя голям син този подход работи по-добре от това да го ръчкам да се занимава допълнително. Независимо от това, решаваме често състезателни задачи извън материала и гледам да чете ако може - двете неща за мен са напълно достатъчни на този етап като допълнителни занимания над училищното ниво по БЕЛ и МАТ. Околен свят за мен е доста елементарен предмет по мое мнение,  но ако учителят има начин да им предизвика любопитството, е интересно и научават много. Синът ми изкара на Аз и природата пълен брой точки без грам да се занимаваме допълнително. Затова пък си говорим много по теми, които са в основата на Околен свят - държави, платена, животни, земя, общество и т.н. Всичко, абсолютно всичко, което е научил е защото е бил любопитен и е искал да знае. Всичко, което съм се опитала да го накарам да научи, за което няма мотивация, не е сработило.

Точно така, децата са различни Аз пък не успявам да разбера логиката на това, че да развиваме децата си според възможностите и желанията им, за да са над средното ниво, е свързано с училищния материал по някакъв начин? Или под "развитие" на детето се разбира да знае във втори клас неща, които се знаят в 4-ти? Наистина не успявам да схвана за какво точно говорим, затова и попитах какво точно правите.

Аз пак да кажа, че Дзвер подхвана темата от това, че за нейното дете е нужно да се занимава допълнително, за да се покрие материала от училище и се изказаха мнения, че за да знае детето на училищно ниво трябва да се работи с него у дома. А то накъде отиде разговора... Както и да е, не е толкова важно

Morrighan, мислех, че само момичетата се заплашват така  Не знам какво да ти кажа, детето ще си намери начин да се справи с това, а и ще трябва да мине през редица разочарования оттук насетне, за да разбере както е истинско приятелство. Разговорите за това как се чувства и какво мисли, че той може да направи ще са по-подходящи според мен от това да му се обяснява какво е истинското приятелство. Важно е според мен да добива увереност, че той не се определя от приятелите и познатите си. Нали помниш, че и аз бях питала нещо подобно наскоро, не точно това, но в този смисъл... Понякога децата ни ще бъдат тъжни и разочаровани и мисля, че нашата задача е да им помогнем те сами да намерят своите изводи и решения в тези ситуации.