ВТОРИ клас - първи срок - 2

http://www.worksheetworks.com/

Извинявам се, ако е пускано:) Но може да се генерират интересни занимавки.

Да споделя и аз личния си опит от ученето и не ученето с детето 
Първи клас ни беше кошмар, лоша дисциплина, незаинтересованост от страна на следобедните учители... Ние сме на задължително целодневно обучение. Децата в класа не се справяха добре, следобед не можеха да провеждат нормални часове и тръпнех всеки ден, дали ще си го прибера жив и здрав. По препоръка на класната трябваше да учат след като се приберат от училище. Да четат, да правят диктовки, да решават задачи. Моят син ходи всеки ден на спорт, т.е. прибираме се не по-рано от 19.00. Няма да ви казвам какво струваше на детето, а и на мен да учим до 10 вечерта и малко преди края на първия срок реших, че не мога повече да му го причинявам. Говорих с директора и се оказа, че следобед нашия клас си го поделят две учителки, като едната влиза пише им задачите на дъската и излиза. Другата влиза, дава им от къде до къде да препишат и отново ги оставя сами. Е, не е нормално децата да си губят времето следобед, а да учат след това вкъщи. Спрях го от следобедни занимания и до края на годината учехме вкъщи. Детето се успокои и постигна нормално според мен ниво. Така процедираха повечето от родителите на децата в класа, въпреки че беше извън правилата.
Тази година директорката ни е зачислила постоянен следобеден учител, който отговаря само за нашия клас. Правят същото каквото и аз с него миналата година, но всички деца и в училище.
В началото на годината започнаха отново да се опитват да им пращат домашни за вкъщи. Предупредих детето, че пак ще започна да го прибирам на обяд. Говорих също със следобедната г-жа и о, чудо, започнаха да ги пишат само там. Моето дете физически не издържа на целодневно обучение, спорт и отново да седне да учи 
Ако има проблеми или пропуски редно е да се потърси проблема в училище, а не да си тормозим децата.
Ако са на половин учебен ден, изобщо не коментирам ученето вкъщи.
Така че, Дзвер много добре те разбирам, но лесно си се предала с частната занималня

Писахте по-напред, че децата ви се справят повече от добре. Не виждам защо трябва да изпитвате вина, явно училището и учителите са на ниво. Вие ще усетите самите, няма начин да не усетите, ако занимания са им необходими 
За мен, децата не бива да бъдат пренатягани и да страдат от огромни родителски амбиции 

Morrighan, не мога да помогна със съвет. Не сме изпадали все още в такава ситуация.

Lorenca, благодаря за линка. Точно това прави за мен темата ценна

Бейби, не съм се предала лесно с частната занималня, но за съжаление не срещнах разбиране в останалите родители от класа - класа ни е разделен на две - 10 деца са при един клас в занималнята, останалите 12 - при друг клас. Когато повдигнах въпроса на родителската среща, само дето се скарах с директорката, която ми заяви, че това е положението, госпожата в занималнята ми обясни, че децата са достатъчно големи и не било нейна работа да ги мотивира да си пишат домашните, а родителите стояха и мигаха на парцали... така че при такова положение всеки се спасява поединично - няма как да си тормозя детето повече, за да докажа какво? И няма да си кривя душата - при тази ситуация има деца, които успяват да си напишат домашните в занималнята, а моя не успява, има родители, на които не им пука, дали детето е с или без домашно и т.н. и за да съм по-точна - можеш ли да си представиш, че на родителска среща на второкласници, от 22 деца клас, присъстваха точно 10 родителя?
Е, аз не съм народен борец, още повече за сметка на семейството си - щом съм единствената, осмелила се да не хареса тази система, спасявам се поединично и точка.
При разговори с родителите ми казаха, че това били нормални проблеми в занималните. Е - за тях нормални, за мен - не  

Права си, имахме късмет да попаднем в клас със страхотни дечица и на заинтересувани родители 

Ние вече два пъти не ходим на родителска среща. На първата нямаше как, на втората щеше да е трудно. Като я заведе баща й на училище и говорил с класната, тя го уверила, че няма смисъл да присъстваме, няма нещо специално за нея. Обаче после казала на хлапето, че не била доволна, че не сме отишли.   Не го разбирам това. Аз не обичам да вися на РС, общо взето всички протичат по един и същи начин - говори се с родителите на проблемните деца - част първа, обсъжда се колко точно пари да се съберат за нещо си - втора част. Но на следващата родителска среща задължително ще отида, за да помоля родителите да си научат децата да не лъжат. Никол е много изненадана от отношението на другите към лъжата, а аз съм потресена. Обяснихме й, че лъжат поради две причини. Едната е, че явно родителите им не са им казали, че не трябва. Другата, че страдат от липса на внимание и така си го набавят.
При нас след занималня учителката казва на родителите кои деца са с недовършена домашна. Нямам идея защо не успяват някои, може би разсейват. Никол твърди, че им дават дори допълнителни задачи, значи мнозинството се справя и остава време.

Да разбирам ли, че тези разговори се провеждат пред всички?

Да.  От сорта на "Иванчо се върти и не слуша, Петканчо не си пише домашните и т.нат.".

При нас се говори за проблемите с поведнието, но не се споменават имена. Само в каква насока да работим, защото е необходимо всички деца да работят в екип. Но иначе не се казва кой какво е направил, там само лично. Това за по-сериозните проблеми. Иначе за дребните кой се въртял и не слушал не се споменава.

Ние сме редовни на всяка среща, обсъждат се и неща за училището, ако има някакви нововъведения, предложения и т.н.
Както и за учебния процес.

и при нас така, освен това се казва, какви са изискванията към децата, къде да се наблегне, защото нещата куцат - например определенията в българския или в околен свят - някои неща са много полезни, не мога да разчитам само на детето за това, а и аз държа да съм там, за да мога да взема отношение по някой въпрос, който може да ме касае, а такива има 

При нас е обратното, подозирам сериозните проблеми се обсъждат лично, а такива от "общ характер" пред всички.
Не си спомням да се е обсъждало нещо конкретно от учебния процес. Миналата година се наблягаше на  - извеждайте ги да играят и да тичат, че са много енергични. 

Интересно ми беше да прочета всичко до тук потемета "Работим/ не работим допълнително с децата у дома". Взех си и съществени поуки, за които благодаря. Нарочно няма да цитирам кое ми е харесало и кое - не, всички сме различни и всеки има право на мнение. Искам за детето си :креативност, любопитство, самостоятелно мислене и умение да учи. Виждам ги, но не в достатъчна степен (или поне аз така си мисля). Не искам и да я притискам, за да не постигна обратен ефект. Въобще, голямо мислене му удрям, а накрая ще видим резултатите (след около 20 години).

Шестиците в училище са едно голямо нищо. Като застана пред моите 20 и повече годишни студенти и се чудя от кое дърво са слезли в университета, та не могат да мислят.

Родителските срещи ги обичам, сериозно, не се шегувам. Имам възможност да видя и чуя родителите на другите деца. Това ми е много полезно. Полезно ми е и да видя учителите на детето ми. Какви личности са, как се изразяват, как отговарят на въпроси, как са се подготвили (или пък не) за срещата с родителите.

На финала, мнението ми е, че за изграждането на едни дете като личност отговорност носи родителят. Ако след 5 години детето ми не може да пише грамотно и не прави разлика между съществително и прилагателно, вината за това ще търся у себе си, а не в някоя си учителка по БЕЛ.

При нас е по същия начин. Ако има сериозни проблеми се  говори лично.  Аз съм го спряла временно от занималня ,не защото съм недоволна, напротив. Тази  година госпожата по занималнята ни е страхотна, но моето се изнервя. 33 деца са в клас и после още толкова на занималня. И това от 7,50 до 16,30 часа. Имаше дни преди ваканцията  от най- малкото нещо се дразнеше и ревеше. Затова съм го спряла този месец.
Забелязвам ,че напоследък ми носи контролни по БЕЛ без нито една грешка и диктовките сме ги поизоставили.През ваканцията обясних всичко за съществителното. По математика той сам си решава задачи от сборника за трети клас. И диктовките по английски ги разредих, след като последния път научи новите думи от раз.Написа си домашното от госпожата т.е. по три реда за дума и ги беше запомнил.  Явно частните уроци вече си казват думата. Само четенето ми е проблем, все още не иска да чете.Като го накарам чете, но не с желание. А аз искам да е с желание.
Получи много образователни игри на рождения ден и сега с това се занимава играят със сестра си.

Чак ми е странно ,че не учим,като знам какво беше миналата година.

Ох, на нашите род. срещи само 5-6 майки говорим и питаме . Другите си мълчат. За първата среща тази година даже си бях направила списък с въпроси ,за да не забравя нещо.

Понякога се поставям на мястото на учителките и никак не им завиждам. Например за родителските срещи. При нас се говори общо за класа, какви проблеми имат децата, кое им е трудно, какво да правим вкъщи. Обаче има родители, които искат да се спомеава поименно. Класната лекинко заобикаля това им желание и продължава да говори общо. Предполагам, че насаме на съответните родители казва, не зная.
С една дума- угодия няма.
На родителски срещи правя и невъзможното да отида, някакси ми се струва, че пропускам нещо важно, ако не го направя. То вярно, че половината време попълваме разни неща и се подписваме....обаче тази година и много важни неща за учебния материал ни казва учителката. Неща, които никак не са за пренебрегване.

Що да споменава поименно?
 Нашата нито хвали нито се оплаква поименно, само насаме. Много е тактична. Говори общо ,че половината клас са за 5 и 6 , а другата половина 2 и 3. Средно положение няма.Което си е много при 33 деца половината да са под средното ниво.
Ох ,много са децата при нас. Ако догодина пак са толкова дали ще ги разделят? Хем искам ,хем не. Всичките му приятели бяха в другия клас и миналата година само се оплакваше от момчетата в нашия. А сега си играе с приятелчетата  и е много щастлив.
Направо  съчувствам на нашата госпожа   с толкова много деца как успява да ги озапти в час.