И тригодишните с тест, този път за градина

  • 13 917
  • 255
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 11 924
Защо всяка нова идея се приема остро ?

Предполагам, че целта е да се открият рано затруднения в определени области на детето и да се коригират, това "тестване" няма да е със състезателен характер.Много от майките наистина се борят за ранно, изпреварващо и още незнамсикакво развитие, което по личното ми мнение е пълна глупост.Но предполагаемата цел  в случая е по-различна.Няма да се оценява колко мама е седяла на главата на детето ,че то да започне да чете вестници на 3г, а ще се оценява по действителни и утвърдени критерии
НПР и умения, свойствени за възрастта.


# 31
  • Мнения: 5 940
Не ме притесняват подобни тестове. Намирам ги дори за задължителни, особено, ако целят индивидуален подход.
 Аз имам едни тестове за предучилищн и училищна готовност, които според мен са направени много добре- изследват езикови умения, логически връзки, въображение, умения за съпоставяне, моторика.
давам пример - на бланката са неписани 20 думи, като към всяка са предложени по пет думи, имащи някакво отношение към думата извън скобите. Трябва да се изберат само две, които са в най-важна връзка с нея.
например градина- растения, градинар, куче, ограда, почва.
Свързват се пътища, правят се преразкази, измислят се истории, изследват се количествени представи.

# 32
  • Мнения: 6 365
Е, моето пък тригодишно има говорен дефект и ходи на логопед задължително! два пъти седмично
 Mamacita Bandida, индивидуален си за близките, в обществото си част от масата.

Да, въпросът е кое има по-голямо значение за теб и накъде ще си насочиш
усилията. Човек не може да е роб на двама господари. Или ще развиваш това, което
ти е лично и вътрешно, или ще робуваш на масата.

Двете доста често са несъвместими.

Проблемът е, че наистина може да има деца с по-малко видими
заложби, но ако не се вписват в плана на министерството, да ги
изкарат повредени.

Ето аз за какво развитие се боря: главно детето да не е изнервено.
Да запази максимално виталността си, дори ако прави грешки
с факти, правопис. Да си сгъва дрехите, да се храни и да спи.
Останалото се нарежда. В крайна сметка човек може да няма перфектно
детство, но накрая да се събуди. Може да изпълнява всичко и да е толкова
изпълнителен, че като едно мое другарче да си е все същото
добричко дете и на 30, и на 40 и цял живот.

Абе хубаво са го измислили хората- да си изживее детството, а
като стане нещо като пълнолетен, три дни глад в пустошта
плюс халюциногени, след това го жениш и става човек.

А не като сега- всичко перфектно, кърмене, слингове, програми
и развитие и накрая- свинска невестулка...

# 33
  • Мнения: 5 940
Mamacita Bandida , не е добре за самочувствието на детето, ако на седем години не може да държи химикал. Според мен няма нищо лошо в базовите умения.

# 34
  • Мнения: X
Личното ми мнение е, че в идеалния случай един тест на навършени 3 г. за проверка на речево развитие, фина и друга моторика, базови познания, физическо и физиолог. развитие и евентуални пропуски и забавяния тук-там, би бил много полезен. Тест, задължително направен съвместно от педиатър и педагог, евентуално и детски психолог (ясно, че това е лукс). Повтарям, в идеалния случай. Явно обаче, тук идеята не е такава и щом става дума предимно за усвояване на средства, няма и да има реално кой знае какъв успех. Жалко.
В Германия например, 3-годишните минават задължително на такъв подробен тест при педиатъра си на който трябва да покрият някакви минимални норми. При забелязване на някакви проблеми или пропуски или големи отклонения от нормите, децата биват наблюдавани интензивно още година или биват веднага препращани на специалист, в зависимост от проблема. Логопед и УНГ при проблеми с говора, ерготерапевт при проблем с фината оторика, очен лекар ако детето не разпознава цветовете (проверка за далтонизъм) и прочие.... Колкото по-рано бъде реагирано при даден проблем, толкова шансовете за решаването му са по-добри.

# 35
  • Мнения: 6 365
Зависи кое броиш за базови умения. Децата са доста умни,
има начин да ги научиш да държат химикал и още много неща,
без дори да се опитваш.

Аз до втори клас не можех да държа химикал като хората,
 а сега си изкарвам хляба с писане и мога да рисувам добре,
така че и то не е драма.

А ако не може да държи химикал, но затова пък
може примерно да лови риба или да е добър в нещо друго-
едва ли чак толкова ще му нарани самочувствието.
Все пак не живеем за класната стая. Ако някоя неуморна даскалица не
го психира, може самото дете дори да не се усети, че има проблем.

В началното училище бях хипер зле по математика, но накрая
стигнах до по-високо ниво и използване на математика от доста отличници.
Така че прекалено ранното тестване може да навреди доста. Да не
говорим, че за майтап правя тестове и имам IQ 154, може и повече да е, то се
изчислява с възрастта- но това е защото съм добра в правенето на тестове.

Колко от вас са правили тестове? Това е най-страстоубийствената дейност на
планетата. Може да си уверен и компетентен, да разрешаваш сложни задачи, но
като седнеш пред листа, да не може нищо да направиш.

# 36
  • Мнения: 14 654
Хаха, ето, лъснаха родителските притеснения- моето не прави това и онова, а тестовете ще са за гении.  Laughing

Нищо подобно, тестовете ще са посредтсвени и ще дават някакви насоки, които няма за служат за нищо.
Мен повече ме притеснява това, което казва класната на сина ми, че тестовете за външно оценяване са направени така, че дете с повече грешки на диктовката е напълно възможно да има повече точки от друго дете, с по-малко грешки. Инструкции, какво да се прави и тя е длъжна да се съобрази. И че повече се цени старанието от будната мисъл. Всъщност за оригинална мисъл няма място на тестовете, те са доста кастрирани и направени за читанки.
Тестовете за 3-годишните също ще са съставени от идиоти, не си въобразявайте нещо друго. И за децата с истински проблеми отново няма да се прави нищо, освен вменяване на задължения на тези, на които не им е работа.

# 37
  • Мнения: 10 547
Ако прочетете внимателно, ще разберете, че всъщност не се касае за форма на оценяване със заграждане на а,б,в. Също така и, че тестовете ще се правят само с изричното съгласие на родителите. Т.е., който не желае, дететето му да бъде оценявано, има правото да откаже.
Разбира се, у нас всичко ново е идиотия, всички са идиоти, само ние сме цветята сред плявата...

# 38
  • Мнения: 6 365
Ето моите критерии:

Физически: да може да ходи 2-3 километра, да може да увисва на лост и да се задържи,
както и други общи умения и жизненост

Фина моторика: ей, все едно до тригодишна възраст не сте забелязвали способностите
на детето да събира дребни боклучета, да хваща дребни предмети, та трябва специалист
с научна степен да оценява "фина моторика"

Психически: умение да се успокоява само и да заспива. Все още работя по въпроса.

Емпатия, усет за нещата, без да има нужда от обясняване. Много важна способност!
За целта помага комуникация с животни. Е, и с хора, но от време на време го пускам да си говори
с котките.

Езикова характеристика: дали използва жив, целенасочен и интересен език.
Когато ми каже:" Мами, гърлото ми пресъхна, сокче не го е изплакнало,
сладолед не го е смазал!"- еми нямам нужа от тест, явно мисли живо и интересно.

Трябва да има здрав разум и оценка непрекъснато, не отново да чакаме
държавата да се намеси и да каже кой-какво. И като каже, какво да направя?
Да порежа хубавите неща, които съм забелязала и вместо тях да развивам това,
което искат даскалите? Не, мерси! Достатъчно голяма грешка направих
със себе си, че жертвах някои лични наклонности в името на училището и
от това само пострадах. Не смятам да го правя и за сина си, ако ще да не е според
стандартните норми.

# 39
  • Мнения: 14 654
" Мами, гърлото ми пресъхна, сокче не го е изплакнало,
сладолед не го е смазал!"- еми нямам нужа от тест, явно мисли живо и интересно.

Ами точно това в училище ще се счита за проблем, защото читанките не говорят така, а от децата се очаква да мислят като читанки, оригиналното не се насърчава ни най-малко. И като на съчинение на тема "ранена птичка", той пише за бой с петли, ще го пратят при училищния психолог.

# 40
  • София
  • Мнения: 1 609
Нищо лошо не виждам в подобен род оценяване. Както Касита правилно отбелязва, не става дума за тест на хартия, при който децата ще попълват някакви отговори - голяма част от диагностичните методи за оценка на детското развитие са игрови, на повечето деца би им било по-скоро забавно да участват. Важното в случая е какво става след теста - как и кой ще работи с детето, например. И да, съгласна съм, че индивидуалността трябва да се цени да не се набутват всички в калъпа, окичени с негативен етикет - различното дете не е задължително дете с проблем.

# 41
  • out of space
  • Мнения: 8 573
ЗА съм само ако е по желание на родителите.
ПРОТИВ съм ако е задължително.

Лично аз не бих си стресирала децата с каквито и да било тестове ако видимо нямат проблем с развитието си.

# 42
  • Мнения: X
Държа да зная къде е детето ми сред масата. Дори и да не се работи с него при евентуални затруднения, то аз поне ще съм наясно със слабите му места.

Да, точно така. Не виждам защо да е лошо да има такъв тест, дори напротив. Понякога малки проблеми при децата се изпускат и стават големи проблемища на по-късен етап. Също забелязвам някаква тенденция при майките от моето поколение, сакън някой да не им каже, че детето им има някакъв проблем. Вместо да помислят и да проверят дали все пак, отсрещната страна няма капка правота в заключението си, те скачат, като ощипани, че на мама детето си е съвсем наред.

# 43
  • Мнения: 6 365
Мен тестът ме тревожи не заради синдрома "моето гардже".

Преди месеци имаше дискусия за новия Закон за детето, където
основният аргумент е, че се изземват правата на родителя сам да взима
решения за детето си.

Тестването може да накара доста хора да свикнат с идеята, че те не са експерти
що се отнася до собствените им деца. Че оценката им е някак неадекватна, че никога
не биха могли сами да забележат проблем. Със сигурност има и такива случаи- родители,
за които е нормално дете на 4-5 да не се облича само в детската градина.

Наистина ли се смятате за неадекватни да оцените детето си?

Според мен законът е по-скоро за циганчетата, а не за нашите бели генийчета.
Да се види кои са съвсем изпаднали. Щото там е доста по-страшно.

Не че сред белите генийчета няма абсолютно неприемливи малки чудовища,
но все пак обществото може да ги приеме, щото са бели...

Въпросът е доста по-широк...

# 44
  • Мнения: X
ЗА съм само ако е по желание на родителите.
ПРОТИВ съм ако е задължително.

Лично аз не бих си стресирала децата с каквито и да било тестове ако видимо нямат проблем с развитието си.

Видимо според кой? Кой преценява, че детето видимо няма проблем? Родителите?
Приемете, че има и други родители, не толкова отговорни, не толкова вглеждащи се, за които са важни съвсем разнични неща.
Давам съвсем реален пример: 3 и половина годишно, с очевидно огромни проблеми в речевото развитие (говори само с отделни думи, казани по бебешки, разбира го само майката, цяло просто изречение не може да направи, например "мама, папка" вместо "мамо, гладен съм"), проблеми в емоционално отношение (болезнено ревниво и собственически привързано към майката, неспособно да играе в група, дори и само с още едно дете, емоционално неуравновесено и агресивно), изключително проблемно при хранене. За майката (по ирония на съдбата ресурсен учител) беше по-важно детето да няма сополи и да си изяде супата (яде само пред ТВ-то, хранено само от майката!), от колкото да се позанимае с него да играят заедно, да наредят пъзел или да разгледат книжка. Майката отказва да провери дали детето има някакъв проблем, въпреки намеците от роднини и приятели.
Аз лично смятам, че е по-добре такива тестове да са задължителни, но да се правят както трябва. Претупани отгоре-отгоре - няма смисъл.

Общи условия

Активация на акаунт