Обичам баба си и дядо си, които са вече на преклонна възраст, но ужасно ме натоварва гостуването при тях.Под давление на баба ми, която здраво ме юрка, цялото ми време минава в готвене, сервиране, отсервиране и миене на чинии за един куп хора / защото по празниците често има и други гости. Докато оправя всичко след закуска, почвам да приготвям обяд и въртележката не сипра да се върти. То е ясно, че няма да я оставя тя да върши тази работа, но ме е яд, че постоянно нещо трябва да се принася на масата.Че никой не яде половината неща, няма значение- важното е масата да е отрупана, та после да има какво да се връща обратно, сакън някой да не вземе да умира от глад

Тази вечер се прибрахме, като взехме дядо с нас, защото утре сутринта ще го водя на изследвания. И сядам чак сега- свалихме багажа, разопаковах, пуснах една пералня, приготвих салата и вечеря, нахраних чавето, изкъпах го, приспах го, прострях пералнята, настаних успешно дядо да спи, изкъпах се и съм гроги.
Тайната е, че нямам търпение утре да отида на работа и да се върна в нормалния си ритъм.


Обичам такъв стил на изразяване,а мразя"хайде да не търсим под вола теленЦЕ" и изобщо умалителни от тоя род и най вече Ути Б-сиренце месце пиперче магданозче.....