365 тайни от моя живот

Сори че спамя ама се спуках от смях
Обичам такъв стил на изразяване,а мразя"хайде да не търсим под вола теленЦЕ" и изобщо умалителни от тоя род и най вече Ути Б-сиренце месце пиперче магданозче.....

Няма с кого да отида на концерта на Бон Джови, а това е една моя много стара мечта, а не съм от хората, които могат да ходят на подобни мероприятия сами.

Обичам да гледам съседите в отсрещния блок докато пуша цигара на терасата ни. Една млада двойка с едно прекрасно коте, които никога не си пускат пердетата   Един път дори бяха голи  

Като стана дума за това... на мен много, много ми се ходи на Jessie J, но в момента нямам възможност да си купя билет.  Нищо, ще я чакам пак да дойде.

Много искам да се науча да говоря по-малко и да слушам повече.

Никой не ме пита,но не се сдържам.Отиди непремено!Такива мечти не се сбъдват често.Когато започне концерта няма да ти пука сама ли си или не.На един концерт се запознахме с човек,който си ходи винаги сам.Той го каза,за причини не сме питали.На друг концерт мъж беше дошъл сам от другия край на страната да се кефи на любимата си банда.  Давай смело,дано се похвалиш,че си отишла!

...

Няма с кого да излизам сега с бебето....добре, че е каката, да има с кого да си говоря като сме по разходки.
Хем ми е добре, хем понякога се чувствам като идиот....като гледам как другите са по групички 2-3-4 майки и бистрят как акат калинките (оп, бебетата).

Луда съм по ветроходство, но тая година (а и следващата) май няма да ме огрее.
Ужасно ме е яд, но още повече се срамувам от яда си.

Мисля, че майчинството доста ме промени. Нямам предвид само очевидните неща - промяна в приоритетите и ежедневието - но и в личностен план.

Така например, почнала съм да изпитвам отвращение от идеята да се ядат ярета, агнета и т.н. Идеята да ям теле-сукалче направо граничи с канибализъм в главата ми. Чисто рационално, знам, че хората отглеждат животни за храна, но ми е едно такова гадно - особено в тоя малко касапски сезон.

+ 100

Чувствам се страшно щастлива, изпълнена с емоции и пеперуди! Не искам никога да свършва! И ми се иска да вярвам в съдбата... Иска ми се да знам, че ме очаква нещо хубаво, нещо само за мен; че най-после ще просветне малко в дъното на тунела.

И аз се промених, но малко по-различно. Преди изпитвах огромна мъка за страданията на животните, а сега те са второстепенни някак. Повече ми е мъчно за хората, за човешките деца.

*Много харесвам думичката "детенце", както и всякакви умалителни и си ги използвам с голяма любов въпреки, че не ми отива вече на годините  
*Много ме е страх от хлебарки...парализирам се при срещи с тях, а не е като да не знам, че нищо не могат да ми направят   Други насекоми и вредители не ме плашат, но хлебарките...
*Винаги, когато много внимавам да не се спъна се спъвам.
*Ненавиждам и са ми противни всички хора, които си мислят, че когато са в колата си не се виждат отвън. Повръща ми се в задръстванията, когато във всяка втора кола има човек, който усърдно си чопли сополите от носа   Всеки път едвам се сдържам да не им почукам на прозореца.
*Когато пиша от телефона си във форума, често натискам съседни букви. Виждам го на прегледа, но ме мързи да го поправя  
*Имам позната, която от две години ме притеснява въпреки видимото ми нежелание да контактувам с нея. Вече няколко пъти й казвам, че нямам време за кафе с нея, но тя продължава да ми досажда. Не знам колко груба трябва да бъда, за да изчезне от живота ми. Причината да искам да я разкарам е, че е лицемерна и иска да се видим, за да научи някоя клюка и да я почерпя кафе   Последния път, когато се видяхме си платих само моята сметка и тя се обиди   Пп. Винаги аз съм плащала сметките, защото ми надува главата колко са зле с парите. То си мисля, че който няма пари не ходи по кафета. А и в крайна сметка дете имам, за разлика от нея... Много се дразня всеки път когато ми пише, дори сега се дразня на себе си, че и посветих толкова редове.
*От дете се давя когато пия вода   Преди едва 3-4 години разбрах, че проблемът е, че си поемам въздух точно когато преглъщам. Сега и синът ми го прави   ген...

Не използвам щипки когато простирам. Терасата ми е по-дълбока и закътана и на нея е завет.... До снощи! Сега една риза на мъжът ми се е закачила на една тераса на съседната кооперация, а точно в този апартамент никой не живее.  Мъжът ми много се смя като му се оплаках по телефона, а аз не мога да си намеря място от яд и кроя невъзможни планове как да я сваля от там