Дъщеря ми е с неустановена диагноза от лятото още.Лекарите се чешат по главите и нищо не могат да определят.Лекуваме симптомите,а проблема си стои.От малък провинциален град сме,не знам къде да отида,нито кого да търся.Тукашните лекари са на ниво джипи.В Пловдив също не установиха нищо,вече не зная какво да правя.Детето се травмира от това непрекъснато ходене по лекари и вземане на кръв....Мъчно ми е,сърцето ме се къса за хубавото ми момиче.....
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
365 тайни от моя живот
Šunšhine, и с мен така се случи-света ми се срина като разбрах.Дни след това родих,още не бях съвсем подготвена с мисълта, надявах се ,че е било грешка.Още пазя първите 2 розови дрешки, които купихме със сестра ми.Винаги съм била сигурна ,че ще имам момиче, но ето на заслужила съм да имам най-чудесното и гальовно момченце.Мисля, че знам защо е така и съм благодарна на Бог за тази възможност.Сега разбирам защо майките са толкова привързани към синовете си.
Сега ги "възстановявам" по памет......... 
Веднъж в неописуемата болка от месечен цикъл, нещо което изживявам всеки месец, си пожелах рак на матката в начален стадий, за да ме "изчистят" и да се свърши веднъж завинаги. Сега започнах хормонална терапия, може пък да намалее болката. Но на 11.11 очаквам резултат от цитонамазка и умирам от ужас дали няма да се е сбъднало горното ми желание, нещо помислено в пристъп на умопомрачение, защото обикновено се сбъдват най неадекватните ми.
Инфантилна, имах най-болезнения цикъл на света, който се оказаха нелекувани кисти. След прием на противозачатъчни таблетки, проблема се оправи донякъде, а след раждането - съвсем. Така че ти следващия път в пристъпа си пожелай бебе, а не операция 
Дано всичко е наред. Мекичка, идете до някой по-голям град, тъй като проблемът наистина може да се окаже преодолим, но момичето ти да се травмира. Успех 
Дано всичко е наред. Мекичка, идете до някой по-голям град, тъй като проблемът наистина може да се окаже преодолим, но момичето ти да се травмира. Успех
Най-щастливите ми дни бяха през това лято и то не само дни а цели 4 месеца,времето през което не виждах майка си.Толкова влудяващ човек,умее от 1 моя дума,ей така казана без цел и идея да направи скандал,параноичка.Доста често съжелявам за това,че ме е родила,а моя си негативизъм,колкото и да се старая го придавам на детето.Искам повече от всичко друго да си живеем сами с детето,но няма как,за сега е невъзможно.
