Живейте без да съжалявате, момичета! Животът е само един и никой не може да ви гарантира, че ще е дълъг... 
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
365 тайни от моя живот
В духа на предишните откровения за изневярата и производните й-понякога просто нещата се случват.Без да ги търсиш,без да ги планираш. Влюбваш като последната патка и край-нищо не може да те спре!Ама има ли смисъл,ама последствията..това са маловажни подробности за в момента,разбира се.Въобще,жените,повечето де,сме големи бели птици....
Горенаписаното е тотален факт 
Така и не се научих да си събирам парчетата след всяко телефонно обаждане или смс или само споменаването на име....и така 20 и кусур години....блъскам си главата понякога в мисли "защо си причинявам подобни неща", ама някак е извън мен това, и аз не мога да го обясня, пък и с годините..май не искам.
Така и не се научих да си събирам парчетата след всяко телефонно обаждане или смс или само споменаването на име....и така 20 и кусур години....блъскам си главата понякога в мисли "защо си причинявам подобни неща", ама някак е извън мен това, и аз не мога да го обясня, пък и с годините..май не искам.
Аз пък казах край.Ако иска да е с нея,моля заповядай.Няма вече да се държа като 15 годишна тинейджърка и да скачам при всяко негово обаждане или писане.Я малко по сериозно,така или иначе пак при мен ще се върне,друг е въпроса дали тогава аз ще го искам,защото с всеки следващ ден ми е все по лесно без него 
Браво, полицайке!
Имам си една теория за любовта и женените мъже.
Жененият мъж може да ти даде любов от 9 до 18 часа (след това се прибира при жена си). И понеже времето е малко, а и трябва да те задържи с нещо при него, той е по-настоятелен, омайващ, чаровен.
Свободният/твоят мъж, който е с теб след 18 и през уикендите, има много повече време, затова във връзката подобен интензитет.
Това, което се опитах да кажа е, че количеството любов и при двата екземпляра е едно и също, но съотнесено към времето, с което разполагат, при женения мъж ни изглежда повече и ни увлича повече.
А и забраненият плод винаги е бил сладък
Имам си една теория за любовта и женените мъже.
Жененият мъж може да ти даде любов от 9 до 18 часа (след това се прибира при жена си). И понеже времето е малко, а и трябва да те задържи с нещо при него, той е по-настоятелен, омайващ, чаровен.
Свободният/твоят мъж, който е с теб след 18 и през уикендите, има много повече време, затова във връзката подобен интензитет.
Това, което се опитах да кажа е, че количеството любов и при двата екземпляра е едно и също, но съотнесено към времето, с което разполагат, при женения мъж ни изглежда повече и ни увлича повече.
А и забраненият плод винаги е бил сладък
Ох, а аз си мислех, че все покрай мен се появяват забранени плодчета - не че ме успокоява този факт де... не стига, че забранени, ами и неподходящи откъдето и да ги погледнеш...аз ли ги привличам, те мене ли - взаимно ли е... Оставила съм се на течението и каквото дойде, но споменът...е прекрасен и се ядосвам и пак искам 
Под напрежение съм, дано всичко се нареди 
Винаги съм се усмихвала като чета по темите тук и като слушам познати как всички са си верни и никой никога не изневерява, и знам, че изобщо, изобщо не е така, и всичко е само привидно. Че всички се плющят като за последно с когото и където сварят щом им се отдаде възможност и някой запали искрата, която всички носим у себе си, въпреки че се кълнат, че чужд мъж и чужда жена никога, ама никога не поглеждат, осъждат прелюбодейците и жестоко заклеймяват, а всички хора са едни и същи... И просто всичко, от което се нуждаем е любов. Не спокойна и всепрощаваща, която е толкова съвършена, че прилича на Божията любов, а дива, изгаряща, забранена, страстна, за да ни държи ококорени, чакащи, питащи се, желаещи! И никой не може да ме убеди, че някой ще откаже, ако точно това му се случи.
Той не е женен,просто го преместиха от работа за 6 месеца в родния му град по разпределение и там естествено се видял с бившата си първа и неустоима любов с която е бил 6 години ( ние сме заедно от 1),точно тази за която разбрах че я е удрял.И така,не знам дали наистина е с нея,той отрича но от други хора разбирам че са се виждали.И няма как да търпя такова отношение,те и без друго техните не ме искат,свикнали били с нея,такава била онакава била(сестра му не може да ме диша даже(и аз имам вина много ясно затова,но просто се опитвах да го накарам да се вземе в ръце и да свърши нещо през живота си,не да чака все наготово),така че ще видим 
Винаги съм се усмихвала като чета по темите тук и като слушам познати как всички са си верни и никой никога не изневерява, и знам, че изобщо, изобщо не е така, и всичко е само привидно. Че всички се плющят като за последно с когото и където сварят щом им се отдаде възможност и някой запали искрата, която всички носим у себе си, въпреки че се кълнат, че чужд мъж и чужда жена никога, ама никога не поглеждат, осъждат прелюбодейците и жестоко заклеймяват, а всички хора са едни и същи... И просто всичко, от което се нуждаем е любов. Не спокойна и всепрощаваща, която е толкова съвършена, че прилича на Божията любов, а дива, изгаряща, забранена, страстна, за да ни държи ококорени, чакащи, питащи се, желаещи! И никой не може да ме убеди, че някой ще откаже, ако точно това му се случи.
Аз пък не съм имала контакти с други мъже, омъжих се за ученическата си любов и до днес...........Преди години за малко да ми се случи с колега, по-млад, но се изплаших от последствията после и напуснах тази фирма......Явно и при двамата се случи спонтанно и то след вечеринка с колеги си разменихме закачки и толкоз............ Скоро приятелки ми се присмяха, че как съм могла да се омъжа за първия, преди да съм пробвала с няколко.....Човек не трябва да се зарича, защото не знае какво ще го сполети.