Ще съжалявам яко, обаче нещата с ММ са стигнали до такъв момент, че само ми липсва някой "да ми палне клечката".
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
365 тайни от моя живот
По повод споделените мечти за влюбвания,страст и т.н. ще си позволя съвсем добронамерено да ви посъветвам-внимавайте какво си пожелавате 
Защото влюбването обичайно носи много страдания,любовна мъка,безсънни нощи,съмнения,страх и терзания от всякакъв характер.После да не съжалявате 
Защото влюбването обичайно носи много страдания,любовна мъка,безсънни нощи,съмнения,страх и терзания от всякакъв характер.После да не съжалявате Така е, има го и този момент, но пък "пеперудите в стомаха" те карат да се чувстваш толкова жива, животът ти става толкова цветен....
Защото влюбването обичайно носи много страдания,любовна мъка,безсънни нощи,съмнения,страх и терзания от всякакъв характер.После да не съжалявате
Преди 2-3 месеца мъжът ми направи нещо, с което много ме нарани. Не става въпрос за самата същност на направеното, а за това, че просто го направи, без да се интересува, че извършвайки го, ще ми причини такава болка. Животът ми се преобърна емоционално, но... по ред обективни причини не мога да направя нищо. Тайната ми - не го обичам повече, играя театър за всичко, но душата ми е празна вече. Успокоява ме само мисълта, че може и да е за добро - бях го поставила на 1-во място в живота ми, съобразявах се за всичко с него и неговите желания. Сега, започнах да се "събуждам" и да се опитвам да обичам себе си повече.
Понякога се чувствам като чудовище. Толкова съм мнителна, че вътрешно поставям под съмнение всичко - думите, делата, чувствата, болката.... на всички около мен, вкл. и на най-близките ми. Често на ум си повтарям една фраза от любим стих "Може още сто пъти да ме излъжат. Нека. Едно не искам: заради стоте измами веднъж да не повярвам само на очите, които наистина са били искрени."
Не винаги работи. Осъзнавам, че страдам много от собственото си недоверие. А и нали мечтите се сбъдват, ако силно вярваш в тях..
Какво стана с мен...
Хора, само аз ли се чувствам така?
Не винаги работи. Осъзнавам, че страдам много от собственото си недоверие. А и нали мечтите се сбъдват, ако силно вярваш в тях..
Какво стана с мен...Хора, само аз ли се чувствам така?
Понякога се чувствам като чудовище. Толкова съм мнителна, че вътрешно поставям под съмнение всичко - думите, делата, чувствата, болката.... на всички около мен, вкл. и на най-близките ми. Често на ум си повтарям една фраза от любим стих "Може още сто пъти да ме излъжат. Нека. Едно не искам: заради стоте измами веднъж да не повярвам само на очите, които наистина са били искрени."
Не винаги работи. Осъзнавам, че страдам много от собственото си недоверие. А и нали мечтите се сбъдват, ако силно вярваш в тях.. Какво стана с мен...
Хора, само аз ли се чувствам така?
Не винаги работи. Осъзнавам, че страдам много от собственото си недоверие. А и нали мечтите се сбъдват, ако силно вярваш в тях..
Какво стана с мен...Хора, само аз ли се чувствам така?
НЕ ! Аз се чувствам по същия начин , и се ядосвам на себе си ... Гушкам те
Преди 2-3 месеца мъжът ми направи нещо, с което много ме нарани. Не става въпрос за самата същност на направеното, а за това, че просто го направи, без да се интересува, че извършвайки го, ще ми причини такава болка. Животът ми се преобърна емоционално, но... по ред обективни причини не мога да направя нищо. Тайната ми - не го обичам повече, играя театър за всичко, но душата ми е празна вече. Успокоява ме само мисълта, че може и да е за добро - бях го поставила на 1-во място в живота ми, съобразявах се за всичко с него и неговите желания. Сега, започнах да се "събуждам" и да се опитвам да обичам себе си повече.
Детето ми винаги е било на първо място, макар че отдавна не е вече "дете" като възраст, Каквото и да кажа, ще бъде ужасно клише... Просто в един момент, повярвах, че приказката се случва... Но, приказките, затова са приказки - рано или късно свършват - дали с хепи енд, дали с лош край, дали без край - просто.... за някой свършват. Въпросът е, а след това какво? И, за съжаление, няма никакво значение дали си по-млада, или не толкова - винаги има обективни и субективни причини, които те спират да реагираш така, както ти се иска.
Така искам да срещна някои свестен мъж и да си подредя живота...Писна ми от "баровците", с които уж целия свят ми е в краката, а на практика съм винаги сама, когато имам нужда от подкрепа...
Според мен, обикновено така става в един момент - ние, жените, по някакъв начин сме "подкрепа" на мъжете - дали като бизнес-партньори, дали като асистенти в живота, дали като любовници, дали като грижовни домакини.... Установих, че за съжаление, колкото повече даваш от себе си, толкова това се приема като даденост, а не се оценява.... И все още се питам, защо сме толкова емоционално податливи, разбиращи и всеопрощаващи.... Егоизмът е толкова хубаво нещо, стига да го разбереш по-рано.
ПИСНА МИ от роднини на ММ който се държат зле с мен ! Омръзна ми това отношение , като че не знам каква съм ! Точно от 2 определени човека ми е писнало ! Когато идват при нас , се държат тъпо с мен . Понякога дори не искат да видят детето , защото знаят че аз ще съм с нея ( сигурна съм в това , то си личи просто ) ....
Тежат ми тези неща , а и не знам , каква е причината за това грозно отношение към мен !!
Тежат ми тези неща , а и не знам , каква е причината за това грозно отношение към мен !!
Така искам да срещна някои свестен мъж и да си подредя живота...Писна ми от "баровците", с които уж целия свят ми е в краката, а на практика съм винаги сама, когато имам нужда от подкрепа...
Според мен, обикновено така става в един момент - ние, жените, по някакъв начин сме "подкрепа" на мъжете - дали като бизнес-партньори, дали като асистенти в живота, дали като любовници, дали като грижовни домакини.... Установих, че за съжаление, колкото повече даваш от себе си, толкова това се приема като даденост, а не се оценява.... И все още се питам, защо сме толкова емоционално податливи, разбиращи и всеопрощаващи.... Егоизмът е толкова хубаво нещо, стига да го разбереш по-рано.
