Офисът ни е в едно вътрешно дворче, има пейка, напоследък деца се събират там и го ползват за пушком. Сутринта на идване гледам на пейката една червена роза, кутия бонбони "Рафаело", в които беше пъхнато писмо и бележка "Моля, не пипайте! За Вяра". Ей, много готино ми стана. Цяла сутрин седя и гадая как ли изглежда Вяра, дали това е обяснение в любов или извинение за издънка, дали синът ми след няколко години ще прави такива жестове за някоя Вяра и ще му се потят дланите от притеснение... Преди малко излязох и какво да видя - бележката скъсана на две, кутията празна, писмото го няма, е, розата си стои. Не знам коя свиня го е направила, искрено се надявам да не е самата Вяра. Не знам възможно ли е човек чак до такава степен да няма уважение към чувствата на другите и дали това, че е пубер, го оправдава. Не знам дали не е редно да възпитаваме децата си целенасочено именно в такова уважение. Абе докривя ми.
Тайната е, че ако до довечера Вяра не си вземе розата, ще я взема аз.
Тайната е, че ако до довечера Вяра не си вземе розата, ще я взема аз.
без да искам отслабнах 2 кг (46 ) и не се харесвам в лице 
плачеща булонка 
на това замязах без тези 2 кг. 
друга тайна е че наскоро си казахме някои истини с една от най-добрите ми приятелки- уж се оправихме и изяснихме,но нещо ми нагарча и не е като преди 