Щастливи заедно с проектите на Махсун К., Берен С. и колеги в турския ефир

      
 

Харун нямал лоши намерения, само да поговорел с Буке. Не й отивало да живее така сама в къщата в чаената градина. Случилото се било неприемливо, всички били нещастни. Ти си нещастна… Аз никога не бих те поставил в това положение, Буке! И нямаше да те оставя така тук. Не бих те скрил тук така тайно. Сега ми кажи, на кого би дала право?
Буке – Всичко е като в сън за мен, изпитвам болка, скърбя, но в това няма нищо, което е за сметка на Ниязи. … Но, дори и никога да не облека булчинска рокля, аз съм булката до Ниязи до смъртта ми. Това, така да го знаеш! Забрави ме, не се побърквай сам себе си! Създай си собствен живот, бъди щастлив! …. Ниязи, дойде Харун…
Ниязи – Знам, … сега … до смъртта, моя ли ще бъдеш?
Харун казва по телефона на Бахар, че не се е случило нищо лошо. Излъгва я, че излязъл набързо, заради продажбата на лодката, дошъл купувач, трябва да затваря. Бахар вижда, че сниката е изчезнала и пита дали Харун е добре. Той бил добре и продължава да говори за лодката.
В ресторанта Неджми и кафеджията си говорят какво щял да прави г-н Шахин. Как със строежите разсипали всичко наоколо и всички околни дерета разрушили. Имало, сигурно едно око, което вижда всичко това, но Неджми иска сега, в момента да се решава въпроса. Идва Харун и настоява Неджми да му даде една ракия. Музаффер започва да го увещава да не пие непрекъснато, че това не му прилича. Разбира ли го, но трябвало малко по-бързо да се отдалечи от тези работи. Неджми го съветва да затвори тази страница и да гледа напред и един ден ще види щастието. Ама, Харун отговаря, че този ден не е днес и си иска ракията. Ала, Неджми вече бил затворил. Харун започва да наредежда, че всички са на страната на Ниязи, че всичко подкрепят Ниязи. Оттук нататък, от този миг, тези които подкрепят Ниязи, не са ми никакви приятели, или братя, да си знаете!
Ниязи се надява на сутринта всичко да се подреди, първо ще си наемат жилище, с времето ще се подредят. Буке се съгласява, но не е ли по-добре да не ядосват майка му. Ниязи й казва да не мисли за това. И аз не исках да става така, но не ми оставиха друг избор. Буке – Ти си знаеш, но най-малкото, ако поне им бяхме казали, а сега се моли да не се случи друго лошо нещо. … Добре, добре, утре ще им кажа. Ти не се тревожи, не си мисли лоши неща.
На Шахин му било достатъчно тичането, но Бахар иска още една обиколка. Шахин си признава, че я е наскърбил, но нали съпругата му е като захар… Шахин се обажда на шофьора да ги вземе, но Бахар нямало да дойде и щяла да продължи.
В дома на Авджъоглу Ърмак обяснява, че много липсвала на баща си и въпреки, че искала да остане още, ще си заминава. Мелахат й поръчва да отиде и успокои баща си и след това веднага пак да дойде. Енвер заръчва на Мелахат след закуска да отиде и да нагледа Буке. Мелахат и без това била приготвила ядене и щяла да й го занесе. Емине трясва чайника и отива да се оплаква на майка си, че Мелахат не мисли за тях, а за онази, че умът й не го побира това. Баба ми, дори щяла да й носи ядене. Хванаха ме дяволите, едва се сдържах, щях да хвърля чайника в градината.
Старият Ресул насърчава малкият да яде и да порасте. Хаджер се тревожи, че Харун отново не се е прибрал. Ресул отговаря, че Харун си е направил собствена резиденция и там си стои. И че в тази резиденция ще яде дървета. Всички се развеселяват, но Хаджер продължава да се тревожи, на което Ресул й отговаря да не го ядосва от сутринта. Яшар предполага, че Харун е отишъл на риба. Ресул изобщо не вярва, а казва по добре Яшар да доведе майсторите за ремонт на микробуса, и сам да се захваща сериозно за работа.
Мелахат е донесла храна на Буке и Ниязи, а Буке се извинява, че я е притеснила, казва й „майко, Мелахат”. Мелахат я пита как е, после заключва, още по добре ще бъдете, малко търпение още. Буке е гледала преди време как Мелахат прави чьорек (малки солени хлебчета) и е направила, почерпва бабата и много прятно я изненадва.
Ърмак иска Синан да дойде с нея в Истанбул, и той всъщност искал, но майка му… Спират и Ърмак обяснява на Бахар и Биргюл, че баща й я е повикал, заминава си. Сбогуват се и Ърмак поверява Синан на Бахар и Биргюл. Биргюл е възхитена колко си отиват един за друг Ърмак и Синан и си пожелава и тя да си намери така хубаво момче.
Ресул влиза при адвоката и си мисли, че е мъж, оказва се, младата жена.
На пристанището – всички се поздравяват с обръщенеито „капитан”. Капитан Шевкет посреща капитан Ниязи и го пита дали е дал лодката на Харун. Така било най-правилното, но Шевкет не знае, дали и животът е така правилен. Ниязи пита за лодка, няма в момента, но има капитанско място.  При Харун идват моряците и казват, че Ресул им е наредил да излизат на работа. Харун се опитва да пропъди моряците, но те отговарят, че ги интересува работата им, а не състоянието на Харун. Грабва ножа и ги заплашва.
Адвокатката обяснява на Ресул, че може да поеме случая му, но ще отнеме дълго време до разрешаването. Ресул пита, какво трябва да направи и адвокатката го съветва, че е най-добре да се споразумее с Енвер. Ресул е естествено скептичен, защото Енвер се е заинатил.
Шахин обяснява, че от графиката се вижда използването на електрически и телефонни връзки и бързо продължава да говори. Преводачът не успява да превежда. Японецът пита и за други области и индустрии, какво е положението. Преводачът (т.е. управителят от фирмата) пак не е разбрал. Шахин се уговаря със Синан да дойде на вечерята, за да помогне в разговорите.
Биргюл си знаела, че не са я приели, но Бахар обяснява, че не са излезли изглежда още резултатите. Казва й, трябва да мислиш положително и ще бъдат добре нещата. Учителката Анна пита председателката на комисията за резултатите от изпита. Останали са още няколко неоценени деца. А какво мисли за турското момиче – много е талантлива и способна, но дори да дадем съгласие за приемането й в нашето училище, директорът няма да обърне внимание на нашата препоръка. Снощи говорих с него, отношението му не е много позитивно.
Ресул отново се чуди как да убеди Енвер и идват рибарите, обясняват че Харун ги е заплашил с нож. Не са искали да се забъркват в неприятности. Ресул им казва, че са побегнали, захвърля папката и тръгва да се оправя с този проблем.
Орхан иска 4 пъти повече пари от Яшар, защото Ариф ще му прави мотоциклет.
Лодката си била на Харун и щял да работи когато си поиска. Ресул опонира, че като трябвало пари, Харун взел от него, а не искал да работи. А Харун му отговаря, че сякаш Ресул си бил изкарал парите с труд, бил ги взел всъщност от Шахин. Но Ресул бил бизнесмен и вземал заеми и ги връщал. Тогава, откъде били парите, които Ресул дал на Харун за лодката. Не го засягало това. И Харун отговаря – събра парите, от нас, докато ние с Ниязи като магарета работехме ден и нощ. Добре, а парите за къщата в която живеем, тях кой ти ги даде? Ресул отговаря да не се бърка там където не му е работа и че лодката ще се използва по предназначение. После нарежда отново на рибарите да се захващат с работата и да вдигат котвата веднага.
Ниязи казва на майка си, че отива да си наеме къща. Знам, няма да има съгласие, но не исках да го направя, без да ти съобщя преди това. Ето, дори и дядо не знае още.
Нермин – И какво ще се промени, ако знам? Всички сте на страната на онова момиче.
Ниязи – Не го прави мамо, какво общо има сега момичето?
Нермин – Върви, Ниязи! Прави каквото искаш! Но знай, ако направиш онова момиче своя съпруга, няма да имаш майка!
Ниязи – Мамо, имам ли друг избор? Ха? Имам ли друг избор? Какво да направя? Момичето остана само в къщата в чаената градина. Какво да направя, а?
Нермин – Ако ти беше, този върху когото е черната земя, би било добре, Ниязи!
Сабри се пита, защо синът му не го е послушал. Обръща се към братс и – Синът ми дали е в ада? Давуд отговаря, че това само Господ знае. - Но, в книгите така е написано, батко. – Освен да се молим, нямаме друг избор, Сабри. И Господ да ни даде облегчение! Сабри нарежда – светът е лъжовен, какво ли идва до главата ни, Господ праща изпитания, изправен ги посрещаш, обаче болката по детето няма никакво обяснение.
Ариф, само да поправи ей този мотор и ще правят мотоциклета. И без това, ще стане като самолет, хората ще говорят за това. Ама то и затова имат толкова работа, хората ги знаят.
Брокерът на имоти предлага разни отстъпки на Ниязи – няма да вземе комисионна, няма да вземе депозит, това е като подарък за сватбата на Ниязи. Когато брокерът се е женил Харун и Ниязи са му дали пари, подарили са му телевизор. Е, хайде, казвай, добре!
В кафенето – Музаффер се опитва да успокоява Харун, но мъжете говорят, че Ниязи не е взел и един куруш за лодката. Ниязи, щял да започне всичко от нулата. Ниязи, това се казва мъж като мъж.
Ниязи иска няколко дни, преди да оговори за къщата.
Ариф – Водачът е отпред, а какво е това нещо отзад, в което пътниците се возят много комфортно и спокойно – кош. И описва един прекрасен кош за Орхан. А Орхан от своя страна се готви за едно много далечно пътуване и пита дали ще стане с този кош.
Ниязи съобщава на Буке, че е намерил много хубава къща и ще я наеме след като говори с дядо си. Светналото лице на Буке мъничко помръква, а Ниязи й казва и че започва работа при Шевкет.
В Батуми – Анна заявява на директора, че поема цялата отговорност за момичето. Съгласява се. Анна дори казва, че може да подпише документ в потвърждение, че поема отговорност. Щом има поддръжка от Анна, това говори, че момичето е много талантливо. (Преводът е директно от руски във всички сцени от епизода, на турски е с малко по-различни думи, значението е много близко). Директорът ще види записа.
Ниязи тръгва да обяснява за къщата на Бахар и Филиз, след това излъгва, че е бил съвсем наблизо при един приятел.
Давуд пита Буке дали са добре с Ниязи и дали още са в къщата в чаената градина. Буке отговаря, че Ниязи същия ден ще наеме къща. Баща й много й липса, но той скоро ще дойде на гости.
Фатма – Къща щял да наема Ниязи, така ли каза. Какво се опитва да прави това момче, Нермин? А какво казва чичо Енвер за това? – Нерми не знае, не знае и дали Енвер изобщо е наясно. – В тази къща, моята дума вече не се чува. Но знам това, че наемането на къща е измислено от главата на онова момиче. – Права си.
Ниязи – Буке, ама, къщата е наистина мнго хубава. Две стаи и хол. Какво повече, нали? И като започна да работя с Шевкет, ще си набавим липсващите неща.
Буке – Както ти искаш Ниязи. Да ти сипя ли още една чиния.
Ниязи – Не, не, заситих се. Напълно се заситих. Благодаря ти! (тук прочутият израз – Златни ти ръце! )
Буке – Ниязи, да не са напразни усилията ти.
Ниязи – Сега ще отида да говоря с дядо ми.
Харун и Орхан, уж, ще пият заедно. Харун започва да пита за мотора, а Орхан отговаря, че ще заминава надалече. Тогава Харун му казва, че Орхан ще му липсва. А Орхан отговаря, че Харун на него сега му липсва и пита, кога ще се прибере вкъщи.
Харун – По-добре да остана за известно време тук. Орхан – Според мен е по-добре да дойдеш вкъщи. Харун – аз не се разбирам много с баща ми, в къщи много ще се нараним взаимно. Орхан – Е, разбрах. Моят баща не ме притеснява, но татко Яшар, но той не е истинският ми, родният ми баща. … Аз малко ще повървя…
Преводачката на японеца казва, че при тези условия не може да стане съдружие. Шахин ще чака да дойде Синан, за да продължи да пита.
Емине обяснява на Енвер, че Синан е отишъл по работа при Шахин и казал, че ще се върне късно. А Ариф вмята, че не трябва да се оставя Шахин да обърка главата на Синан и към Емине – Какво ме гледаш, да не би да е лъжа?
Ниязи не иска да сяда на вечеря, казва че е ял. – Дядо, понеже трябва да говоря с теб за нещо.
Шахин представя Синан на гостите като свой син, а на самия Синан обяснява, че Бахар има 1000 умения, знае английски разбира се, но по техническите теми не е много добра (а нали уж беше завършила Техническия университет). А пък гостите от сутринта мълчели и не обелвали дума. Какъв бил проблемът – искали 51 %, т.е. упралвението да е в техни ръце. Мъжът не бил толкова зле, с него можело да се разбере човек, но съпругата му рускиня, тя пречела. (Ей, таз рускокоска, само…) Ама, как й се усмихва Синан.
Ниязи благодари на баба си за дето е донесла ядене на Буке. Ала, бабата казава, че Буке всичко си знае и сама да направи. … и започва страшната музика придружена от звука на изпопадалите вилици и ножове…
Синан – Разбираемо, това е ваше право да изисквате 51 % от акциите, въпреки това при тези трудни условия за печалба, би било от най-голяма полза за вас да оставите водещата роля в ръцете на местния партньор, който има изключително влияние в целия район.(Тук преводът е директно от английски, на турски е съкратен и не става дума, че Шахин контролира региона).
Рускинята – Добре, какво бихте направили ако сте на мое място? Предпочитам един честен отговор.
Синан – Добре, честно казано, бих съжалявал да нямам партньор като една такава хубава жена като Вас самата.
Енвер отпраща Онур да си чете книжки и – Е, драги Ниязи, кажи сега!
Ниязи – Дядо, мислих много, но не исках да взема решение преди да те попитам. Дядо, … аз ще си наема къща в центъра на града, … ако позволиш.
Енвер – Момчето ми, ние доведохме Буке тук като наша снаха. И тя е вече част от семейството ни. И при това положение, най-правилното е, тук с нас да живеете. Разбира се, занапред вие ще си свиете гнездо, ще имате деца. Но, при сегашното положение, е по-добре тук с нас да живеете. И ти повярвай на дядо си, синко!
Ниязи – Разбира се, дядо.
Нермин – Татко, до ден днешен не съм ти казвала дума, но онова момиче няма да дойде в тази къща като снаха. Дадох съпруга си на морето, погребах единия си син в земята, … утре синът ми и мен ще накаже. За Бога, и аз имам чувства.
Ниязи – Майко.
Енвер – Нермин, виж, дъще, ти си майка, разбира се, Ахмед си отиде много-мнгоо рано, но недей повече да обвиняваш онова момиче. До днес всички ние ти показахме разбирането си. Но да оставим децата си така без закрилник в един ъгъл, това не ни отива.
Нермин – Татко, не исках да проявявам неуважение към теб, но … но ако онова момиче дойде в тази къща, … повече няма да видите моето лице!
Енвер – Ниязи, скъпи! Утре доведи Буке вкъщи!
Емине – Дядо, а, мама?
Енвер – Мелахат, приготви за момичето лятната стая!
Сцената пред дома на Шахин, мисля не се нуждае от обяснение – изпратиха Макото Бей с любезности.
А пък Ресул – уж гледа собствената си продукция – нали същият актьор играеше в първите серии на „Животът продължава”. И, усеща се когато Орхан иска да смени канала, казва му да не го променя – нали е ATV! Гледал бил той, новините, които никога не свършвали, а отново започвали. Ресул сънувал, че синът му е супер, подреден, точно като него работлив, ама … какъв е неговият син всъщност. Орхан му казва, че все пак е негов син, да не говори така. Харун е добър, той много обичал баща си. Ти си негов баща, пък и може ли човек да не обича баща си, нали така. Човек обича баща си, при това как обича. Дядо, моят …. (Ресул е заспал вече).
Ниязи – Сега, говорих с дядо. Не иска да ни остави да се отделим. Не се натъжавай веднага, пък и дядо каза, че Буке е наша снаха и трябва да живее заедно с нас. Така каза, казвайки така, и аз нищо не отговорих.
Буке – Ниязи, познаваш майка си, а и Емине ме…
Ниязи – Да, не съм забравил, ти не си мъчи главата с тия глупости. Щом дядо е казал последната си дума, темата е приключена. Ето това е! … Но, ако ти не искаш, отивам при дядо ми, ще говоря с него, ще го склоня.
Буке – Не, дядо Енвер е най-възрастен сред нас, щом като той е казал така, на нас не ни отива да престъпваме думата му.
Ниязи – Буке, благодаря ти!
Шахин – Ах, Мерием, да беше видяла, сякаш е бизнесмен от 40 години. Каза две думи, убеди ги. Сам се е изучил така. Бъдещето му е много бляскаво. Ще видиш. Само, Господ да даде да застане на чело на бизнеса.
Енвер – Объркан съм, синко. Гледам бреговете на Черното море и чакам да дойдат спомените. Винаги съм се съвземал, и сега, малко повече съм наскърбен. Идва ми добре, след като погледам, това ми говори на това, ето тук – моето фамилно име. Ето, животът е такова нещо, синко,…
Синан – Дядо, аз не съм приел предложението за работа.
Енвер – Хайде, Господ да ти дава спокойствие!
Шахин се възхищава как Синан е преобърнал мнението на китайците. Японци, китайци, те всичките са все такива (показва)… Шахин продължава да се възхищава от Синан, а Бахар се притеснява заради рускинята. При това, Синан не е приел предложенеито за работа, но пък Шахин му е приготвил такава изненада, че веднага ще се съгласи.
Хаджер ходатайства Ресул да вземе Харун да поработи в магазина. Какво щяло да стане с това момче. Ресул не го иска в магазина, да не се меси, да работи сам, толкова голям мъж, какво ще става с него сам си знаел.
Яшар обяснява, че снимките от училището трябва да се скрият, за да не ги види Ресул. Фехиме му казва да ги скрие в чекмеджето.
Шевкет поучава Харун, че Ресул ще си намери друг човек за лодката, в това толкова голямо Черноморско крайбрежие. Обаче, Харун нямало да говори с баща си, грижата му била друга, щял да започва всичко наново. Пита Шевкет, дали ще вземе лодката, но всъщност това не го засягало, а търсел работа. Щял да разбере, ако няма нужда от работници. Шевкет, обаче бил взел вече друг, обещал бил. – На кого обеща, бате?... Разбирам, бате…
Шенай – Тръгвам, Ахмед! Принудена съм да си тръгна. Като погледна, във всичко и навсякъде, си ти. Моля те, прости ми! Не издържах, да съм толкова смела, колкото теб. Не ти казах, че те обичам. И по пътя си през този живот няма да те забравя, но може би като си тръгна оттук, болката по теб ще затихне малко. Нали ми беше казал, Ахмед, аз ще те обичам все така до смъртта. Обещавам ти, и аз ще те обичам до смъртта.
Мелахат – Заминаваш ли на някъде, чедо?
Шенай – Отивам при майка ми, лельо Мелахат. Не мога да остана повече тук.
Мелахат – Преди много време още разбрах, любовта наранява, понякога те засяга и си е отишла надалече, да бях се оглеждала, но няма отговор, Нашите мъже тук, не говорят много за любовта си…
Шенай – Той ми го каза, в последния ден, когато го видях. Ако и аз бях му казала, ако бях…
Неджми чете заглавието във вестника „Хопаспор отново е несретник със загуба от 3:0”
Мелахат – Да обичаш е като един дълъг път, за да кажеш, че обичаш, винаги предполагаш че остават още няколко стъпки, отлагаш го за утре, но за някои любови няма утре… Приемаш грешките си, страдаш заради мечтите от миналото, и какво ли не правиш за да загърбиш съжалението, опитваш се да начерташе един нов път за себе си. Път, който никога няма да изоставиш и ще следваш, заедно с твоите „ако”…
Фатма – Нали видяхте, главата на Ниязи е объркана, искал да напусне къщата.
Емине – Добре, че дядо не позволи.
Фатма – Значи е станал домошар.
Емине – Много по-лошо стана, како Фатма.
Фатма – Е, какво е станало?
Емине – Батко Ниязи щял да доведе онази безсрамна злощастница вкъщи.
Мелахат – Виж, чедо, за разлика от теб, аз да ти кажа нещо. Разбирам огъня в сърцето ти. И аз съм майка. Много добре знам, какво е да се откъсне част от душата. Но огънят в теб с яростта и ненавистта се превръща в опустошение. Започва да опожарява – първо теб, после тези които обичаш. Моля те, покажи малко разбиране към децата. Ако дадеш право на Ниязи, какво толкова ще ти се случи.
Нермин – Щом като той толкова много мисли за мен, защо не отпрати онова момиче у дома му, майко? Аз каквото имах да казвам, го казах. Това момиче няма да влезе в тази къща. А, ако дойде, …
Мелахат – Добре, дъще. И ти познаваш добре, баща ти. Щом е дал дума, никога няма да се отметне. Щом е казал, че Буке ще дойде тук, значи, че ще дойде! И на това никой няма да попречи!
Нияази имал дял в лодката, как може Ресул да не се посъветва с него. Ресул веднага опонира, да не би Ниязи да съжалява, че не е взел парите му. Ниязи нямало да вземе парите, друга била работата, Ресул веднага да нареди на рибарите да напуснат лодката. Ресул – Ниязи, ти си гледай твойте работи. Уреди този очернен брак! Ниязи – Чичо Ресул, моли се, че имам уважение към възрастта ти. Ресул изпъжда Ниязи с думите да си гледа работата, пък в по-удобен момент ще се върнат към въроса.
Шахин се похвали на някой друг бизнесмен по телефона, че Синан е уредил сделката и покани другия на обяд. Приготвил е стая за генералния директор Синан Авджъоглу.
Ниязи предупреждава рибарите да си отиват, че ще стане лошо. Илияс отива при Ресул и му казва че напуска, дал е ключовете на Харун. Ресул се опитва да го склони да остане, но като не успява, го праща да изчезва в ада.
Харун – Аз нямам нужда от твоята помощ, Ниязи. Ти си гледай твоята работа.
Ниязи – Аз не съм имал намерение да ти помагам. Аз мисля само за лодката. Ние ден и нощ влагахме енергия на тази лодка. С удоволствие и с разбирателство рамо до рамо печелехме. Сега като гледам, че отива в ръцете на друг човек, и ме боли сърцето.
Харун – Не си създавай вече толкова мечти за лодката. Ти сам се отказа от този зад гърба ти, Ниязи. Кое е добро за лодката, кое е лошо, за този, за онзи, … застани като закрилник на Буке! Момичето остана ей там…
Ниязи – Харун, ти не се тревожи за нас. Тази вечер заедно отиваме вкъщи. Ще заведа Буке у дома.
Нермин – Майко, синът ми е под земята. Тук погребах силното си като лъв дете. И сега как ще гледам как ще преминава покрай гроба на сина ми онова момиче, а майко? Ах, ах, скъпи ми, Ахмед!  Ах, сине, мой!
Мелахат – Нермин, …
Нермин – Майко, и сега какво да говоря на сина си? Да му кажа ли, Ахмед, брат ти ще доведе в тази къща твоята убийца?
Мелахат – Нермин, недей, дъще, …
Нермин – Да не го правя, така ли, майко, ха? Вие го правите, като довеждате онова момиче като снаха в тази къща.
Синан казва на Неджми, че Ниязи ще доведе Буке вкъщи. Ниязи се оплаква от Харун, ще трябва да си търси друга работа. Ох, …. Клюкарките само как възкликват – Ниязи и Синан отиват в чаената градина! А, пък Емине се затичва да съобщи на майка си.
Буке – Готова съм, и … Ниязи, страхувам се. Ами, ако майка ти…
Ниязи – А, какво има за страх, Буке? Ето, отиваме, …Буке, виж, и да се сърди, и да се обижда, тя е нашата майка. И тя си има правото, според нея си. Но със времето ще се промени към добро. Нали, така?
Емине – Мамо, … идват…
Нермин – Казват, че любовта е сестра на надеждата. Една надежда е да тръгнеш по път, чийто край е неизвестен. … И дори да не знаеш къде се намираш, вървиш с една вътрешна надежда. Вървиш, въпреки всички, които ти се изпречват насреща. На инат на всички тяк изправяш право нагоре глава. Поглеждаш ги в очите, без да те е грижа за тъмните им погледи. … Без да се плашиш отново вървиш направо към надеждите, … но понякога докато на теб се усмихва любовта, кара някого друг да плаче. … Защото любовта е породена от най-сладкото щастие и най-дълбоката болка на света. ….И понякога времето не може да е лек за всяка рана. … В сърцето остава завинаги гнета от преживените болки. … Това е то съдбата, най-неизлечимите рани в сърцето ти, ги нанасят, тези които най-много обичаш. … И отново се опитваш да живееш, погребваш в сърцето си болките от миналото и се вкопчваш в живота. Всеки ден е една нова надежда, за тези, които остават, и едно ново начало, за да се изцелят раните. … Въпреки това, когато болките престанат, харесва ли ти или не, виждаш, че любовта е именно такова нещо. В момента, когато си най-отчаян, една така сигурна ръка се протяга към душата ти, продължаваш да вървиш и приближаваш към тези, които обичаш…