Приказки за осиновени и осиновители

За мене думичката "терапия" е един вид синоним на "лечение". Защо тогава родителството (вкл. обикновеното) да се нуждае от "лечение"? Психотерапията е за хора, а не за техните житейски роли.Тя бива различни видове и някои постигат хармония чрез едно (примерно, чрез психоанализа), докато на други същото това не помага, а се повлияват от друго (например, от когнитивни методи и т.н)... Аз лично отговори на доста житейски въпроси намирам точно с четене на литература.... А ако почувствам, че имам нужда от лечение на душата, няма да се посвеня да потърся необходимия специалист.

Приказки за осиновени и за осиновители според мене наистина е нещо, което липсва на пазара у нас, но лично аз бих предпочела не "приказкотерапия" и не толкова уж "ровещи в душата" разкази... Там опасността да се залитне в неочаквана посока е голяма...

Ами то терапията си е лечение. За това мисля и на специалистите им се казва - "детски терапевт", "кинезитерапевт", "психотерапевт" .....
И мисля, че нашата задача е да предотвратим болката на нашите деца.

Ние не можем да предотвратим болката на нашите деца.
То ако можеше, мамата ми щеше да ми я е предотвратила моята  - да, ама, не.

Ние трява да ги отгледаме здрави, да ги възпитаме да са щастливи и способни да си поемат своя житейски път.

Става с четене на приказки, но точно с тези не става, както стана ясно.

няма да споря ...вероятно е до човек. Аз съм много самоанализираща се. Смятам, че родителството е път на развитие и на отделните участници и на връзката като цяло, през който път е добре пътуващите да изпитват радост и пълнота и дълбочина в себепознанието и познаването на другия. За да може това да се постигне трабва да мислиш и да анализираш  ... сега, на мен това ми доставя радост... интересно ми е, човърка ме. Писала съм ви - разтревожих се когато в първата година на осиновяването  не открих нищо да ме тревожи . Тогава се разрових в душата си и то стана  еднааааа ...  
Тогава Мираета и Теа ме спасяваха  поотделно


Литературата провокира. Може да събуди определени чувства, мисли, да даде идеи ... Психотерапията помага в самоанализа ... Нещо като да отидеш на профилактичен преглед без нищо да ти има и да се окаже, че не е съвсем 6. Просто не ми се вярва, че има хора, които се правят качествено сами ... но сигурно всичко има по белия свят.

Фуси, да разбирам ли, че според тебе онези, които не ходят на психотерапия, не се справят качествено с родителството?

охххх  
Смятам, че тези, които не четат и не анализират случващото се, колкото и добре да се справят, биха се справили по-добре ако го правеха. Под добре и качествено разбирам конкретния индивид да се чувства в хармония и детето му също ... да няма драми, бягства от вкъщи, агресия и нараняване.

Терапията освен лечение, може да бъде и профилактика .

Това е посл. ми пост по този топик, защото не ми се спори - наистина  

Здравейте,
Радвам се, че имах възможност да чуя мненията ви. В някои от тях намирам, че сте прави, но в други -тълкуванията на моите думи нямат нищо общо с това, което съм казала.

За съжаление, няма да мога да участвам активно във форума. Направих го по молба - като цяло не участвам във форуми.

На терапевт не се ходи непременно и само ако имаш проблем. Така се прави в България, но това не важи за много други държави - да не забравя това уточнение.
Аз не съм терапевт - да повторя и това, че като че ли не е ясно. Аз съм автор. Фактът, че се интересувам от юнгианска психология не ме прави нищо повече от това.

Обещах по-горе да пусна информация за приказкотерапията:
http://www.ierg.net/confs/2003/proceeds/Perrow.pdf
Теодора Стамболска пише за приказкотерапията, но не откривам линка. При желание ми пишете на dianagocheva@abv.bg и мога да изпратя материала й. Той се отнася за предмета и задачите на приказкотерапевта, за жанровете в приказкотерапията, за теорията на вълшебствата и за видовете приказки, включително психотерапевтични, авторски, психокорекционни, вълшебни...

Много за измислянето на приказки можете да прочетете от Владимир Проп: "Морфология на приказката", изд. З. Стоянов и "Граматика на фантазията" от Джани Родари. Втората, ако не се лъжа, я имаше в chitanka.info.

Ето и какво пише в Уикипедия:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B … D0%BF%D0%B8%D1%8F

Ето един модел в творческото писане, по който могат да се измислят приказки, зает от Вл. Проп:

1. Семейство - то може да е царско, на старец и старица, животинско и т.н.
2. Забрана - например царят и царицата забраняват на принцесата.
3. Нарушаване на забраната: например, принцесата отваря забранената стая.
4. Препятствието: принцесата хлопва вратата и се самозаключва. То е представено от антагониста.
5. Добрият герой - помощникът, който помага на протагониста да продължи действието.
6. Щастливото завръщане - принцесата се завръща у дома

Друг успешен модел се състои само от три точки:
1. Проблем
2. Път
3. Решение
Ако се затруднявате, някои от тези материали могат да ви помогнат. В юнгианската литература също има много книги с анализи на приказки - добра идея е да погледнете и тях, ако ви се занимава с приказки.
Мисля, че сами бихте създали най-подходящите приказки за децата си.
Много здраве и късмет ви желая. Весели празници!

Фуси, съгласна съм, че трябва да чете и да се анализира случващото се...

Ох, то и на мене не ми се спори...   Но само още две думи...   Имам приятели, които са по-скоро практици и не са чак такива аналитици (като нас ). Те си вършат задълженията тихо-кротко, имат известни успехи и в професионален и в личен план и си гледат децата... Те не биха чели книги от областта на психологията просто, защото нямат афинитет към това. За тях ключов термин е "организацията", а не "анализирането" и някак са оскъдни на приказки. Те не ровят в душите и не търсят хармония, а по-скоро ходят по почивки, организират си мероприятия... С приятели също не "задълбават" в темите, а остават на ниво: "Приятно ни е да си прекарваме почивните часове с вас". Имат уреден живот над средното ниво и са със самочувствие. Понякога, наблюдавайки такива хора съм си мислила, дали този стил на живот не е по-добър за децата ни... Искрено съм си задавала този въпрос, затова пиша сега, а не от желание за спор... Щото и аз съм от анализиращите... Но признавам, че не разбирам, защо трябва ако нямам проблеми да се притесня... 

Иначе мисля, че всяко нещо, което е прекалено, не е хубаво...

"Теодора Стамболска пише за приказкотерапията, но не откривам линка. При желание ми пишете на dianagocheva@abv.bg и мога да изпратя материала й. Той се отнася за предмета и задачите на приказкотерапевта, за жанровете в приказкотерапията, за теорията на вълшебствата и за видовете приказки, включително психотерапевтични, авторски, психокорекционни, вълшебни..."

Здравейте, приятели ми казаха, за това, че тук се е споменало мое изследване върху приказката и тъй като анонимно прочетох изказването и не съм съгласна се наложи да се намеся в разговора. Няма да ви губя времето, още повече, че темата е съвсем друга. Само ще кажа, че моето изследване е върху зараждането на Приказката и Кукления Театър и модела по който те комуникират и съдействат за Възпитанието на детето и го подпомагат в опознаването на света, моделите на поведение и в изграждането на ценностна система. Приказкотерапия и Куклотерапия никога не са ми били любими теми, поради което не съм се запознавала в подробности с тях още по малко да ги изследвам Линк към изследването "Приказка-Куклен театър модел за комуникация" няма, защото не съм публикувала, което ме навежда на мисълта да го направя, за да се избегнат подобни погрешни цитати . Благодаря, че изчетохте този текст. Пожелавам на всички родители тук здраве, късмет и много щастие дарено от малките принцове и принцеси, които отглеждате

Теодора Стамболска , благодаря за уточнението! Между другото, изследването Ви звучи много интригуващо...  Аз бих го прочела с удоволствие...  Хубав ден!