Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 169

„Ти си един от четириматата ми смъртни врагове! И така ще бъде докато съм жива! …Не се занасяй с мен!...Искам да се разведа с теб. Искам да се отърва от теб. Искам да се събудя от този кошмар. Искам всичко това да свърши!”

Фатмагюл: Ако не искаш да се прибираме в къщи, можем да се разходим още малко.
Керим: И ти си така, нали?
Фатмагюл: Как?
Керим: Като майка ми. Просто съм се заблуждавал.
Фатмагюл: Не разбирам. Защо?
Керим: Забрави ли Мустафа?
Фатмагюл: Керим, какво ги говориш? Заради безсънието, говориш небивалици.
Керим: Аз те осъдих на този брак.
Фатмагюл: Онова е едно, това е друго.
Керим: Кое? Кое е различното, Фатмагюл? Кое? И аз те обичам. Принудих те да бъдеш с мен. Виж…Виждал съм в теб това, което съм искал да видя.
Фатмагюл: Аз съм това, което виждаш. И което чувстваш.

В помеждутъците на избоялата тръстика, непрекъснато мисля за писмото на Енисе към Керим.Чак сега успявам да утихна от грижи и да споделя моите мисли. Старая се да погледна през очите на Керим и чувствата към майка му. Иска ми се да си обясня неговите думи на гроба й във финалната сцена. Керим каза:
Обичам те, мамо!
Научих много от твоята история!
Ще ставам баща.Всички ме карат да се чувствам, че съм достоен за това!
Защо да не ти простя?
Моля да бъда извинена, ако не цитирам точно, но карам по спомен.

Много силна сцена, в която намерих отговори за писмото на Енисе или по-точно разбрах какви отговори е получил Керим.

Обичта към майка му е синовна и кръвна, но  тази любов е била винаги насочвана от Мерием. Отговорите за това, че е поддържала любовта на детето Керим към майка му, Мерием даде още при срещата си с  Фахретин, обяснявайки му защо е отделяла Керим от баща му и защо не е дала това жестоко писмо на Керим. Тя е решила да скрие болезнената истината от Керим и така каза и на Фахретин при тяхната среща. Каза, че в такъв момент детето е имало нужда да вярва в някой от родителите си и е решила това да бъде майката. И аз бих постъпила така. Естествено е при изоставил го баща и самоубила се майка, някой трябва да остане в съзнанието на детето. Може би това винаги се отрежда на майката или на покойника. За мен Мерием е взела правилно решение. Ако Фахретин бе потърсил Керим, надали тя е щяла да се противи, въпреки, че е скрила писмото и според някои е постъпила егоистично.

Задавам си винаги въпроса какво научи Керим от историята на майка си? Може би, че  липсата на любов води до самоубийство? Надали. Да, липсата на любов води до непълноценност, до несигурност, до комплекси, да параноя и прочее себеотричащи чувства. Майка му е влязла в този цикъл на себеотричане. Волята й е прекършена от родителите й. Дадена е като стока на непознат човек, само и само да бъде съпруга и майка. Да бъде майка по природните закони, без зачитане на нищо друго, тоест да бъде една утроба за поколението на непознат и после мразен мъж. Много непреодолима ситуация за младата Енисе. Като прибавим и традициите, определени от Корана, обстоятелствата за тази млада жена са я поставили в безизходица.
Самият Фахретин показа, че е простил и разбрал нейното нещастие. Самата Енисе признава, че любовта на Фахретин я е изгаряла отвътре, понеже тя не е можела да му отговори със същата, дори не е можела да се смири и да приеме безлюбовие. Дали тя не е чувствала, че дете, което расте в среда, в която липсва любов ще бъде в живота си нещастно? Според мен - да. По тази причина тя предпочита да не наказва детето си за грешките на големите и да го остави в безлюбовие, а да го остави на любящият му баща. Тя е жертва на любовта и желае любов  за детето си. Такава любов може да му даде само обичащият баща, който е искал това дете и е обичал майка му. Тя самата, която се е чувствала само утроба е разбирала, че детето винаги ще усеща липсата на любов у родителите си и най-вече у нея самата. Голяма безизходица и катарзис за тази жена, за която единствен изход е смъртта.
За нея това е било най-правилното решение и тя е свършила със себе си. Не я оправдавам, но не я съдя. Разбирам положението, защото в живота има много майки, които не могат да приемат децата си, заченати и родени по нежелан начин. Такива майки развиват психични отклонения въз основа на  себеотрицание, което с годините се задълбочава и стига много често до фатален край. Ако няма фатален край, то децата на такива майки винаги имат отклонения, защото винаги чувстват липсата на истинска обич.  Те стават асоциални, комплексари, агресивни, започват с пороци и прочее. Децата имат най-точната преценка за искреност в любовта. При психопрофили на престъпници  почти винаги има доказателства за липса на майчина любов.
Всъщност Енисе с това е предпазила Керим. Да, всичко е много жестоко за Керим, но той я разбра и го каза на гроба й. Това стана в периода след оневиняването му в съда и най-вече след като разбра ,че ще става баща. Много преплетено като ситуации, но много верни чувства на един бъдещ баща.
Керим разбра, че любовта, на която той заложи и за която се пребори го пречисти, за да прости на  майка си и да я разбере. При него стана по жесток начин, но го научи да прости и да  продължи напред.
 Фатмагюл разбра дълбоката му нараненост, помогна му чрез любовта си и бъдещото бащинство да придобие сила,  да прости на майка си, с което дойде и признанието „обичам те, мамо„. След това лесно беше решението името на дъщеря им да бъде Енисе. Така Фатма му доказа любовта си и благодарността си, че я направи бъдеща майка на желано дете.

Извинявам се за разбърканите мисли, но клавиатурата ми не може да ги стигне в порядък.
Сигурна съм, че много неща не съм могла да опиша, но започнах пак да си плача, гледайки сцената от 80 епизод с плачещият Керим на майчиния гроб. Спирам, защото вече ще захълцам.