Никотиновият глад изчезва между 5 и 7 дни, другото е психическа зависимост и, разбира се, е индивидуална. В случая коментирах никотиновия глад.
Никотиновият глад е най-малкия проблем. Абстиненцията може да продължи с години и това да няма нищо общо с нуждата на организма от никотин.
Затова е популярна и фразата, че няма бивш пушач. Повечето са в риск да започнат да пушат отново при евентуална провокация от околната среда.
При подходяща мотивация и психическа настройка отказването не е никакъв проблем. Естествено ако спираш цигарите с нагласата да пушиш отново след като родиш например, няма как а не ти липсват и да броиш дните, когато ще можеш да пушиш отново. Или пък ако си разколебан тип "Ох, ще издържа ли една седмица, а месец как ще изкарам...", много ясно че си обречен на неуспех или можеш да е гърчиш и терзаеш с години. То затова има програми, консултации, книги.
Но, да, никотиновата зависимост е смешна и силно е преекспонирана заблудата колко трудно е да откажеш цигарите.
но пък чак фатално не ми е, не забелязвам и някой около мен да е намалил/отказал цигарите. Може и да има такива, но човек, ако сам не пожелае, нито закон, нито нещо друго ще го откаже. 
