Подсъзнанието може всичко 54 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Tanya111, много интересно наистина. Не го бях чувала този сериал. Вероятно за това се казва да благодарим и за лошите неща. Всяко от тях ни учи на нещо или направо ни насочва в нова, добра посока в живота.


  Заспала си при помирисването на възглавницата, както се казва  Би ли споделила моля те това упражнение    Аз съм едва на трети ден, но много се запалих. Голяяямо мислене пада всяка сутрин, а и всъщност в течение на целия ден, но изкристализират неочаквани неща. Сега само искам да питам и да спя, да питам и да спя 

Mam4е, 

За да не съм съвсем голословна и независимо дали тачите днешния "празник", ето ви по едно късметче на всички (клик) 

Фил, пак срам - пак заспах!  Каня те на гости за обмяна на опит!!! Ще си питаме и ще си спим,  а после ще анализираме отговорите.  Сънищата са много забавно нещо, а и аз винаги съм имала много ярки и живи такива, но не се втелявам да се хващам за образи и да търся пророчества. По-скоро си ги изучавам и се опитвам да разбера неразбираемото за бедния ми мозък. 
По-късно ще напиша, по-точно ще препиша, упражнението от книгата, че сега бързо трябва да се облека и да изляза.
Прекрасен ден, момичета!   

Привет, nikolexa
ето още един съмишленик.
Пиша в тази тема и търся съмишленици, защото точно тема на мен страшно много ми помогна в израстването /доколкото съм успяла/. Тук прочетох за първи път за книгите,за които става въпрос. Беше доста отдавна и не обърнах внимание. Скоро ги прочетох.
В темата съм от началото - вече почти 5 години съществува темата. Като знам и аз какви съм ги писала в началото. Много бях отчаяна и търсех помощ. Сигурно съм изглеждала смешна в очите на останалите, които са били напред с нещата. Но такава съм била преди....
Та книгите наистина ми помогнаха:)

Извинете ме, моля, може би съм пропуснала, обаче за какво търсите съмишленици?

verano azul,  представих си го това доста сектантско 


Я ми кажете, срещали ли сте, хм, техники за задържане или подреждане на мисълта. И друг път ми се е случвало, но напоследък обръщам повече внимание - идва ми нещо наум, искам съзнателно да го запазя, но го забравям (или завирам някъде). Не става дума за къде са ми ключовете и очилата, а за идеи и хрумвания  Нещо за съхранение/подреждане/създаване на връзка с идеята ... в стил НЛП вероятно, знам ли...?

Ето това, което аз се опитвам да правя от "Пътят на интуицията" на Пени Пиърс:

" Програмиране на сънищата
Представете си една топка от светлина с размерите на топка за голф. Поставете в нея едно изречение, което точно да описва целта ви. Бъдете конкретни: "Искам да посетя Залата на летописите, намираща се под Сфинкса и да си припомня древните тайни на Египет." или:"Искам да посетя покойния си дядо и да разбера кака е той." Тази техника може да бъде използвана също така за програмиране на припомнянето на сънищата през деня:"Искам да си спомня моите най-важни сънища."
Поставете топката от светлина с намиращото се в нея послание във врата си, близо до основата на черепа. Представете си как тя разпръсква вложената в нея цел през цялата нощ в подсъзнанието и продълговатия мозък. След това можете да заспите."

nikolexa е мастер в темата 

Малко е отминала темата, ама ми направи впечатление този пост и реших да споделя личен опит. В началото на семейния ми живот имах подобни периоди - думи, които ме нараняваха силно, а въпреки това зная, че мъжът ми ме обича, казва го и го доказва много пъти. Но когато изпадне в "черната серия", думите му и енергията му - толкова силни, че ме убиват - започвам да плача и не мога да се спра с часове след това, сякаш ме изцежда до шушка и ставам като празна обвивка. Реших, че не може така и му казах, че трябва да говорим много сериозно. Не в момент на разправия, казах му, че искам да говорим за нещо много важно, което се отнася до двама ни, но търпи отлагане, докато има достатъчно време и настроение да ме чуе. Като седнахме да говорим, обясних, че аз повече така хем не мога, хем не искам. Не съм се оженила, за да плача ежедневно или през два дена и да се чуствам като парцал. Оженила съм се, за да съм щастлива с мъжа ми - и ако се чувствам нещастна, няма причина този брак да съществува повече. Много ясно обясних, че ако не направим промяна, просто ще си тръгна, защото така се чувствам, сякаш нещо умира в мен всеки ден.

Той беше изненадан, че се чувствам чак толкова нещастна, защото прави много неща за мен, за да съм щастлива (това беше вярно) въпреки че виждаше, че плача и се оказа, че не разбира защо почвам да плача в един момент. Обясних, много подробно, ясно, с крушки и черешки, като в детската градина. Когато чуя думите ".... (цитат)..." - се чувствам - еди как си. С доста примери. Обясних, че това е борба за енергия и той е по-силен.

Установи се, че той много ме обича и иска да съм щастлива, но не се усеща кога се случват "случките". А те са - когато е уморен, притеснен, има здравословен проблем и т.н. Не може да различи кога идва "черната серия". Научихме се да я различаваме. Стигнахме до споразумение, дебело подчертавам тази дума, че когато се появят признаците (които изяснихме), това значи, че му е криво и той ще се опитва да си оправя кривото, без да ми го сипва на мен на главата. Ако трябва - да излиза навън, докато се оправи, ако трябва - да спи, ако трябва - каквото трябва... Аз - по същия начин.

Това обаче беше само половината от работата.
Другата половина си беше лично моя - да си поема отговорността за това, как се чувствам. Когато чуя еди-какви си думи, защо се разстройвам, след като знам много добре, че ме обича и не иска да ме нарани съзнателно - значи аз правя изборът да се обидя? Ми да взема да го сменя този избор, и да избирам да си казвам - това е умората, която говори в него - дай му да яде нещо, остави го да човърка компютъра или неговите си работи, не му приказвай - и ще стане отново хомо сапиенс след известно време 

Та така. Лесно изглежда, като го пиша, всъщност ни отне месеци, ако не и година.  Имам щастлив брак сега, а се чувствах, сякаш се разпада. Дано моят опит да помогне и на вас.

Ако мъжът ми избере друга, аз работа с него нямам повече. Не е задължително да определя това, че е избрал друга, като "предателство". Всички се променяме. И аз съм обичала захарен памук като малка, но сега да не го видя. Ще ме боли, че ще остана сама, но не виждам защо трябва да хвърлям някакви вини върху другиго - там нищо не мога да направя. Бих си отишла и бих се погрижила да си вдигна самочувствието, за да мога да си намеря друг, който да ме обича. Казвам го като жена, която го е направила - не точно с мъжа си, но с този преди него. За щастие.

Таня, опитала ли си да се префокусираш - какво точно ти липсва? Ти го обличаш в думите "той ми липсва" - защото свързваш щастието си с него, но тази мисъл те вкарва в дупка, защото него го няма и няма да го има. Ако имаш щастлива любов и добри взаимоотношения с друг, пак ще си щастлива, няма нужда да гледаш света през сламка, обърната към него. Хвърляй сламката и се огледай - има толкова много хора по света, жадуващи за любовта, която можеш да им дадеш и търсещи взаимност. 

Честит празник, момичета и момчета! Кой какъвто го празнува, но за мен е Св. Валентин! Обичайте се и бъдете обичани!

Мила , благодаря   

*Мила*                  
страхотен коментар БРАВО че сте се преборили явно трябва да последвам примера ти , когаро ММ се завърне в БГ. Странното е че от както започнах да чета "СИЛВА" започнах да сънувам всяка вечер и то някакви супер сбъркани неща.
Снощи сънувах , че ММ ми подарява годежен пръстен , а аз трябваше да впрегна всички сили за да не разбере той че пръстена е Ужасен    ако ми го разтълкувате  ще почерпя     

Мила, благодаря за добронамерените съвети! Аз отдавна не съм на 20 и това, което казваш съм го тренирала вече няколко пъти. Така, че, разбира се, знам, че и това ще мине.

Щастлива съм с много други неща, защото аз съм тази която съм. Благословена съм с интересен живот. Живяла съм себе си в много ситуации. Имала съм невероятни шансове да правя избори и да поема отговорността да избера точно коя искам да бъда в много различни неща. Аз съм прекрасна жена - интелигента, смела, силна, чувствителна, топла, грижовна. И за да бъда такава не ми е необходим никой страничен човек. Въпреки, че за да науча всичко това, точно тези странични хора са били моето огледало. Така, че знам коя съм, знам какво мога. Както и знам, че съм и всичко останало /т.е. мога да съм и тази, и всяка друга/.

Но ми липсва милата му, добра усмивка. Усещането за изчезналия свят, в миговете, когато сме били едно. Липсват ми ръцете му, деликатните му пръсти, топлата му кожа. И гласа му. И огромната му енергия. Несломимата му воля. Начина, по който ме разбира, дори да не съм казала и дума. Разни такива неща...

Ако се върна назад във времето, мога да кажа такива неща и за другите мъже, които съм обичала. И те са ми липсвали навремето. И на тях съм дала много любов. И те са ми дали много /кой колкото е можал/.

И да, разбира се, че зад ъгъла ме чака някой друг и с всеки ден аз вървя към него.

В случая говорихме за прошката. И аз се опитвах да формулирам, че имам проблем с това, че болката от моята незрялост, периодически се връща. И че аз изцяло и напълно приемам, че всичко това е моя отговорност, но всъщност, въпреки, че това е моя отговорност и аз дори и за минута не бягам от нея, този човек ми причини болка. Отказвам да приема, че някой има право да се държи така с мен. Въпреки любовта ми. Въпреки прошката ми. Въпреки това, че тъй като не го приемам - не съм с него вече.

Ей това исках да постна онзи ден, когато заговорихме за прошката, но чак сега успях да го открия:

Медитация за прошка
Пример за пречистваща медитативна прошка, която премахва негативните натрупвания в душата.
Затворете очи, влезте в ролята на тъжен несретник. Вие сте в празен киносалон. Наоколо е тъмно. Екранът засега е празен, но вие знаете, че филмът ще е за вас.
Как е направен, за какво се разказва, не знаете. Тревогата ви нараства, прорязва ви болка. Всичко скъпо, което сте имали, си е отишло безвъзвратно, сякаш не е било: в миналото си виждате само неприятности, разочарования, унижения, обиди... Паметта ви връща към тях, продължава нататък, към младостта, към детството... първите горчивини... празна обвивка вместо бонбон... съседчето ви взима играчката... и още нещо. и още, и още...
Екранът светва, там се движат някакви силуети, сенки, лица... Вглеждате се без напрежение, образите стават все по-контрастни, започвате да разпознавате някои лица.
Вижте, това са хора, с които животът ви е срещал. Мнозина са ви карали да страдате, на други вие сте вгорчавали дните... Никого от тях не сте викали тук специално, но те са дошли, те са тук, следователно и те, и вие имате нужда от тази среща. Следователно трябва да поговорите с всеки.
Мислено влезте през екрана, станете участник в действието, кажете на всеки, който ви е обидил, нещо от рода на: "Да, ти навремето направи нещо, от което много ме заболя. Ужасно мъчно ми беше, но всичко е вече минало, вече го няма - аз ти прощавам!..."
Не се задържайте при никого за по-дълго, вървете от човек към човек, но говорете с всеки, дори с хора, които не познавате, изслушайте всички и им простете, и поискайте прошка от тези, на които вие сте причинили болка.
Дръжте се нежно с всички, особено с близките си. Близките ни причиняват най-големи страдания, но те често не знаят какво правят... простете им всичко.
Ако сълзите ви бликнат, не ги сдържайте... Плачете, плачете, сълзите носят облекчение, с тях изчезва всичко, което ви е мъчило и потискало, всичко, което повече няма да се върне.
Стоп!
Мислено си кажете: "Достатъчно, бях в миналото, но само защото аз го поисках. Вече не съм това, което бях по-рано, животът ми е истински. Лошото, което е било, няма нищо общо с мен, в мен няма място за него. Да, в живота ми имаше много грешки, обиди, огорчения и разочарования, но аз живея, значи съм имал силата да надмогна лошото, следователно ще имам силата да продължа напред, правя всичко по силите си, за да не стана както едно време, искам да съм нов, друг човек... Вече съм друг. Мисля, чувствам, дишам — и това само по себе си е щастие, а по-рано не го разбирах и не го ценях.
Всичко, необходимо за щастието, е с мен и в мен, имам цел в живота и нищо не ми пречи да се движа към нея. Млад съм, уверен съм в силите си, ще направя всичко възможно животът ми да е пълноценен, щастлив - знам, че ще успея." (Ясно формулирайте конкретната си цел, движението към която ще изпълни живота ви с радост, със смисъл. Деца, семейство, работа... Всеки с приоритетите си.)
Ако успеете да направите тази тренировка на нужната вълна, ако успеете искрено и от все сърце да простите на засегналите ви всички стари и нови огорчения, ще почувствате неимоверно облекчение, сходно дори с блаженството. Душата ви ще се освободи от тежкия гнет. а "непослушният" образ на младостта ще се приплъзне на освободилото се място, ще се слее с вас и ще стане част от същността ви.
Възходи - падения, приливи - отливи, ден - нощ, топлина - студ, светлина - мрак... За света, в който съществуваме, са характерни ритмични качествени движения на материи и енергии към полярни точки. Нашите настроения се ръководят от същата обща закономерност. Ние сме ту безпричинно мрачни, ту весели; ту чувстваме, че можем да направим чудеса, ту откриваме, че нещата не вървят и ни е яд на "двете ни леви" ръце. Състоянието ни подлежи на промени, които на пръв поглед никак не зависят от нас.
А всъщност от настроението ни непосредствено зависи качеството на протичане на оздравителния процес. Според публикации на американски учени 30 процента от хората, страдащи от тежки онкологични заболявания, преодоляват това зло.
Психологически изследвания на излекуваните сочат, че всички те са оптимисти по природа и не само не са оплаквали горчивата си орис, но дори не са и помисляли за нещастен край. Не са се борили за живота, а са живели (всеки ден, всеки час, всяка минута), радвали са се на малките си сполуки и не са се предавали при несполуките. Вярвали са, че облаците, помрачили хоризонта им, непременно ще се разпръснат. Неслучайно унинието е един от най-тежките грехове в християнската идеология.
Ето защо за всеки от нас е толкова важно да умее да се справя с приливите на меланхолия (потиснато състояние на духа). Как да го направим, използвайки навиците, придобити от тренировките на емоциите, ще разберем от следващата глава.

"Тренировка на тялото и на духа", Норбеков

Има и още един интересен начин описан в друга негова книга, но засега онлайн я намирам само на руски, но в краен случай ще копна нужното място, а с превода вярвам ще се справите...

Таня 

verano azul, последният абзац от текста, по мои наблюдения, е много точен.  Поначало, ако човек се стреми да гледа по-леко на ситуациите в живота си, с вяра и радост, живее по-леко, изпитва повече удовлетвореност и привлича много повече радости.

verano azul , благодаря за написаното. Аз правя нещо подобно, но мисля, че понякога не можем(поне аз) да простим толкова бързо. Нещата се получават с времето, с осъзнавамето, с отминаване на болката, обидата и т.н.
Според мен  не трябва да се насилваме да простим на всяка цена, при мен се получава, когато съм готова, от самосебе си.

От Энергетическая клизма или триумф тети Нюры из Простодырово
Мирзакарим Норбеков


... Нам наносят огромный вред отрицательные эмоции, которые «засиживаются» в наших душах надолго и исподволь постоянно гложут и точат нас.
Чтобы от них избавиться, имеется лишь одно сильно и скоро действующее средство — Прощение.
Мы его применяли на занятиях первого уровня. Оно необходимо нам и сейчас.
Запомните: и здоровье, обретенное нами, развеется словно дым, и приумноженная упражнениями энергия нас скоро покинет, если мы не будем проводить это упражнение.
Поэтому прямо сейчас приступаем к работе по любой из наработанных вами схем.
Новичков отсылаем к варианту с киноэкраном, описанному в книге «Тренировка тела и духа».
Для тех, кому этот вариант кажется усложненным или абстрактным, предлагаем другую схему работы.

4. Прощение
Здесь не могу не вклиниться и не переадресовать вас к упражнению Прощение, описанному в книге вашего покорного слуги «Где зимует кузькина мать, или Как достать халявный миллион решений».
Сравните с тем, что прочитаете ниже!

Поздний вечер. Пустынная автобусная (или трамвайная) остановка. На душе легкое беспокойство.
Мы не знаем, какой номер сейчас подойдет, наш или не наш. Мы знаем только, что нужный нам автобус (или трамвай) прибудет из нашего прошлого.
Вот вдали, кажется, уже замигали огни. Они приближаются, разгораются и, ослепляя нас, замирают на месте.
С легким шелестом раздвигаются дверцы. Там — люди. Мы не знаем, много их или мало. Мы знаем только, что они здесь — ради нас и что с каждым из пассажиров нам надо поговорить. Глаза, ослепленные, фарами, долго привыкают к неяркому освещению.
Кто-то берет нас за руку, предлагая присесть. Не отнимайте руки, присаживайтесь и слушайте, что вам скажут.
Возможно, вы сразу узнаете собеседника, возможно, его черты появятся в процессе беседы. Слушайте, что он вам скажет, и попросите у этого человека прощения, если в словах его будет звучать укор.
Простите его, если он скажет, что виноват перед вами. Простите искренне, от всего сердца, и махните прощально рукой, когда он сойдет.
Скажите себе: «Он простил меня, и я простил его и простился с ним как с частью своего прошлого, которое никогда не вернется, потому что я никогда не буду совершать ошибок, которые совершал!» И перейдите к следующему пассажиру, а затем к следующему, и так обойдите всех.
Без возмущения принимайте укоры и, склоняя голову, говорите: «Да, я был в том виноват, простите меня».
Без гнева глядите в глаза тем, кто вас когда-то обидел, и говорите: «Вы были несправедливы ко мне, но это все в прошлом, впереди у меня новая жизнь — я прощаю вас!»
Поговорите со всеми — и с теми, что живы, и с теми, что умерли, и с теми, что сейчас далеко.
Машите рукой им вслед, когда они будут сходить на своих остановках.
По мере того как ваши спутники будут покидать салон ночного экспресса, в его окнах все ярче и ярче начнет разгораться рассвет. Это заря вашей новой жизни, которая ждет вас.
Скажите этому радостному, все разгорающемуся свечению: «Я чист, я готов к встрече со своим будущим, я освободился от тяжкого груза. Воспоминания мои будут лишь радостными, поступки достойными, а жизнь — счастливой и долгой».
Отдохните какое-то время, наслаждаясь стремительным бегом машины и музыкой, которая все сильней и сильней звучит в вашей душе.
Постскриптум
Кто-то сказал: если выстрелить в прошлое из пистолета, оно ответит выстрелом пушки.
Мы говорим: если осветить свою память фонариком нежности, она озарит ваш путь фейерверком надежд.
Надо отметить, что человек довольно часто в жизни находится в состоянии самопогружения, даже не подозревая о том.
Это происходит, когда мы любуемся бабочкой или цветком, собираем грибы или смотрим на серебро лунной дорожки, рассекающей гладь вечернего озера.
Мы замираем от прилива восторженных чувств в горах, окидывая взором величие убегающих за горизонт далей, нас завораживает панорама в иллюминаторе авиалайнера.
В такие минуты мы отстраняемся от всего мелкого и наносного в себе, и оно, теряя опору, выветривается из нашей души, уступая место высоким (позитивным, греющим нас) впечатлениям.
Эти спонтанные (случайные, разрозненные) самопогружения также несут нам здоровье (вплетая свои нити в орнамент нашего образа сверхэнергии) и силы (раскрывая энергоканалы, по которым позитивная энергия может в нас проникать).
Они словно играют роль партизанских отрядов, чьи кавалерийские вылазки наносят противнику (в данном случае нашему энергетическому нездоровью) весьма ощутимый урон.
Нам не следует пренебрегать этой помощью, напротив — мы должны всемерно стараться, чтобы она сделалась регулярной.
Почаще бывайте на природе. Подольше задерживайтесь в тех местах, где вас охватывают высокие чувства, окружайте себя красивыми вещами (особенно это полезно беременным женщинам, ибо их ощущения передаются детям, которых они носят).
У каждого бывают в жизни минутки сентиментальности, когда от стеснения чувств вдруг перехватывает горло, а на глаза наворачиваются вроде бы беспричинные слезы.
Не старайтесь их удержать.
Эти невольные слезы также свидетельствуют об очищении вашей души и о снятии с поверхности вашего защитного кокона отрицательных энергополей.
Итоги занятия
Коротко перечислим, что мы с вами сегодня усвоили.
1. Самопогружение — особое состояние человека, в котором его дух способен направленно и наиболее эффективно воздействовать на все (в том числе и энергетические) структуры его организма.
Оно многократно усиливает результативность любых видов тренинга тела и духа.
Это состояние парения, скольжения мысли.
Оно похоже на облако, которое может либо стать грозовой тучей, либо покрыть пушистой периной все небо до горизонта, либо рассеяться без следа.
2.  Наш образ сверхэнергии может быть правильно сформирован только в состоянии самопогружения.
Представляйте себя такими, какими вам хочется быть: волевыми, собранными, настроенными на скорое и победное достижение любой из поставленных перед собой целей, а затем отпускайте свой дух «на волю».
Облако, которому он уподобится, раз за разом будет принимать все более четкие очертания, необходимые вам.
3. Любое самопогружение очищает нашу внутреннюю сущность от наносных наслоений, но лучше всего этому способствует упражнение «Прощение».
Почаще прибегайте к нему.
Оно сильно действует, но никогда не вредит.
4.  Созерцание, сопряженное с позитивным переживанием, — также самопогружение.  Оно несет нам исцеление, бодрость.
В такие моменты все наши чувства словно покрываются искристой росой.
На созерцательный лад нас настраивают произведения искусства, пейзажи, длительные прогулки без суетных дум.
Старайтесь обращаться к таким акциям регулярно. Невольных слез не сдерживайте — они очищают.
Держите себя открытыми для восприятия красоты. Помните — чувство прекрасного заложено в нас не зря.
Все, что красиво, нам полезно. И польза эта выражается в притоках чистой энергии, поддерживающей в нас молодость и продлевающей жизнь.
Развивайте в себе чувство прекрасного.



Дано не съм досадна с тези дълги текстове, но все на някого може да са полезни, а досега май не съм ги срещала тук - затова и си позволявам да ги постна.

kalinanb, така и трябва, според мен - когато му дойде времето!  Каквото и да правим принудително, не се увенчава с успех, нито пък е красиво.