Публикувана: 11 дек. 2012, 18:08 ч.
Последно мнение: 20 фев. 2013, 20:15 ч.

Подсъзнанието може всичко 54 /Линкове за всички техники има на първа стр.

76 506
737
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява датата 12.12.12 и има ли някакви специални ритуали или обичаи, свързани с нея?
Какво представляват новолунието и силният период при писане на желания, защо хората пишат желания по време на този период и какво представлява самото писане на желания по време на новолуние?
Какво представлява феноменът, при който хората вярват, че мислите им създават тяхната реалност и оказват влияние върху събитията, карайки ги да се сбъдват?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява датата 12.12.12 и има ли някакви специални ритуали или обичаи, свързани с нея?
  
  Датата 12.12.12 се счита за специална поради три повтарящи се цифри в деня, месеца и годината. Някои хора вярват, че на такива дати се спускат духовни лъчи от Космоса, които хармонизират пространствено-времевата матрица, съзнанието и аурата на човечеството. Въпреки че няма специфични ритуали или обичаи, свързани с тази дата, някои хора изразяват желанията си в специални моменти като 12:12 часа, вярвайки, че това може да допринесе за сбъдванията им.
- Какво представляват новолунието и силният период при писане на желания, защо хората пишат желания по време на този период и какво представлява самото писане на желания по време на новолуние?
  
  Новолунието е фаза на Луната, когато тя не се вижда от Земята. Това се счита за подходящ момент за писане на желания, тъй като вярванията предполагат, че в този период Вселената е по-склонна да подкрепи сбъдващите се желания. Силният период при писане на желания може да варира за различните хора и да бъде свързан с различни астрономически или енергийни събития, като например новолуние или други астрономически подреждания. Новолунието е фаза, когато Луната не се вижда от Земята. Хората пишат желания през това време, защото смятат, че Вселената е по-отворена да помага за сбъдването на желанията по време на новолуние. Писанването на желания по време на новолуние символизира идеята, че в момента, в който Луната се появява отново след изчезването си (новолуние), ние „посява“ нашите желания, които придобиват форма и се проявяват във физическата реалност до следващото пълнолуние. Тази практика включва писане на желания под знак на зодиака, съответстващ на текущото новолуние, както е описано в книгата на Жан Спилър.
- Какво представлява феноменът, при който хората вярват, че мислите им създават тяхната реалност и оказват влияние върху събитията, карайки ги да се сбъдват?
  
  Този феномен може да бъде свързан с интуицията и вярата на хората в силата на мисълта и енергията. Някои хора вярват, че позитивните мисли и емоции привличат подобни събития и енергии, което може да обясни усещането, че мислите им създават реалността им или оказват влияние върху събитията, карайки ги да се сбъдват.
- Какво представлява фън шуй и какво значение има за деня 12.12.12?
- Каква е новата тема и защо хората изразяват благодарност към автора?

# 510 30 ян. 2013, 11:00 ч.

Мнения: 2

Цитат

Когато нещо те дразни или ти пречи, или просто искаш да се оттървеш от него, не трябва да бягаш и да се ядосваш. Или свикваш да го игнорираш тотално, т.е. не позволяваш да ти влияе на емоциите и решенията- когато бягаш от нещо всъщност ти му даваш място и влияние в живота си. Или се изправяш лице в лице с дразнителя, приемаш го за малко, после му казваш окей, видях те, разбрах, усетих, преживях, хайде сега чао

Точно

# 511 31 ян. 2013, 18:39 ч.

Мнения: 548

Колко лесно е било!!!Ще си го сложа на бюрото,вместо да се опитвам да променя накого!Благо-даря! Wink

# 512 31 ян. 2013, 18:43 ч.

Мнения: 548

Цитат на: ppetinka в ср, 30 яну 2013, 11:00

Цитат

Точно

Колко лесно,кратко точно и ясно!!! Wink

Ще си го сложа на бюрото и всеки ден да ми напомня,че не аз ще променя хората. Laughing

# 513 1 фев. 2013, 00:41 ч.

Мнения: 19 993

Запис да ви следя Simple Smile

# 514 1 фев. 2013, 14:12 ч.

София
Мнения: 44 379

Обаче се плаша от себе си. Знам, че всяка картинка, която съм градила дълго време в съзнанието си /оттам и в подсъзнанието/ се осъществява някой ден.
Всеки път, като се скараме с ММ и аз започвам да си навивам наум как ще стана успешна и самостоятелна и ще се разделя с него. Ще си тръгна с децата или нещо такова.
А той е виновен - прави ми скандали за глупости - защо манджата имала такъв вкус, а не онакъв и оттам ... той не можел да яде като хората, а само той работел, а аз нищо не правя и бля-бля и т.н.
После уж ми се извинява, уж се сдобряваме, обаче чувствам как едни черни капки капят кап-кап и пълнят една чаша дълбоко в мен.

# 515 1 фев. 2013, 14:29 ч.

Мнения: 1 351

Цитат на: L'Agent в пт, 01 фев 2013, 14:12

Все едно чета себе си . Нашите разправии са за далеч по - важни неща . Как се възпитава дете , при положение че тоя не е психолог или педагог , а шофьор /да не обидя някой/. Все едно аз със незавършеното си юридическо образование да давам акъл на кметът или министрите как да си вършат работата. Как искал да бъде на моето място да се забавлява с детето а аз да ходя на работа , като чели да отглеждаш астматиче е купон - голям. .....Но , когато се опитва да ме ядоса си казвам ЩЕ ВИДИШ ТИ КАТО ПРЕУСПЕЯ ....И КАТО СИ КУПЯ КОЛА ЩЕ ВОДЯ ДЕТЕТО ПО ПОЧИВКИ И РАЗХОДКИ ...И КАТО МИ ПИСНЕ ОТ ТЕБ ЩЕ ИМА КЪДЕ ДА ИЗБЯГАМ ОТ ВЕЧНО КРИТИКУВАЩАТА ТИ ОСОБА ВЪВ СПРЕТНАТА ВИЛИЧКА.....ЩЕ ВИДИШ ТИИИ. Малко по детско му , но някъде бях чела че така обръщам негативната мисъл в позитивна.

# 516 1 фев. 2013, 14:51 ч.

Мнения: 298

Боже явто това е масово при повечето мъже,вечно трябва да мрънкат,особено когато са уморени.
Пример вчера,защо не си измила печката преди да готвиш.А предния ден я бях почистила,но се цапа като се използва,нормално е.Но трябва да я чистя преди всяко готвене.После изпуснала си малкия по англ.ез. нищо не знае,а малкия носи шестици по англ.ез и други подобни.Когато се прибере от работа винаги ще намери за какво да направи забележка,но аз се примирявям,защото е чудесен баща,гледа децата винаги когато може,помага и в къщи,дали ще зготви или ще пусне прахосмукачка,но вечното мрънкане е много дразнещо.И аз все си викам ще видиш ти когато успея,но и за миг не си помислям да го сменям,обичам си го с всичките му кусури,просто идеални хора няма.

# 517 1 фев. 2013, 15:01 ч.

София
Мнения: 44 379

Интересното е, че моя не мрънка, държи се добре през повечето време,даже не обръща внимание на някои неща.
Обаче понякога като подпали за някоя дреболия ... А то му се е натрупало за съвсем друго де - уморен е, нямаме пари, в работата му е трудно. Ама това не значи че трябва да си го изкарва на мен. И хем си казвам,че няма да му се връзвам, ще мисля положително, ще се обичаме и ще се оправим заедно със всичко, хем някъде наум си навивам, че някой ден ще се чупя.

# 518 1 фев. 2013, 15:25 ч.

Бургас
Мнения: 57

Последните няколко поста ме върнаха с години назад. Същото се случваше и в моята къща - децата, яденето, домакинската работа и какво ли още не - всичко според него беше ненаправено или зле направено. Бях млада и ми минаваха, какви ли не мисли през главата. Първо обвинявах себе си, че наистина не правя нищо, после него, после избора си и т.н., каквото ви мине през ум. Но в един момент реших, че и дявола не е толкова черен, като мен и е време нещо да се промени. Не знаех, какво, нито кога, нито как, но исках промяна.........И тя дойде, на възраст 35 год. реших да направя нещо за себе си. Записах да уча висше образование, последваха курсове, квалификации и естествено след тях добре платена работа. Да знаете, как се промениха нещата.
Естествено в началото на следването бях поставена пред избор от мъжа ми - или развод или университета. Казах, че ако е решил да се развежда университета не му е причина, ако реши да го прави, аз нямах такива намерения. Месеци наред ми се сърди, говорихме си "служебно", но аз не се отказах.
Сега, години след това ме дава за пример на големия син, как съм учила и завършила с отличие, без в къщи да са лишавани от нещо в домакинството или да съм искала спокойствие, за да уча. Стана ясно, че дори не са разбрали, как и кога съм намирала време за лекции, за четене, за изпити. Алилуя, имало Господ. След големи терзания намерих признание. Не ме топли, но поне е някакво успокоение. Последваха много книги за самопомощ, този форум и моята лична промяна. Най-вече промених отношението си към нещата. Сега от време на време пак си мърмори и изказва недоволство, но аз го приемам кротко, не се засягам, не се чувствам виновна, не обвинявам живота си. Пращам му положителна енергия, ползвам Хоопонопоно и така всичко минава леко и отшумява бързо.
Мъжете са си мъже, чувстват се длъжни да недоволстват, особено когато жената не работи. Имат усещането, че защото носят пари, ние трябва да сме им длъжни........да, да, ама не. Седнете и си помислете, колко много сте направили за семейството си, за децата си, нищо не се получава от самосебе си. Всичко се дължи на нас - жениите, ние крепим домашното огнище, ние сме силните, можем всичко, стига да го поискаме. Я си представете, че една седмица не готвите, не водите детето на училище, не перете, не чистите, не пазарувате и каквото ви дойде още на ум - какво би се получило само ако една седмица откажете да правите всичко това. Какво, като той е напазарувал месото - ако вие не го сготвите, то ще е само парче развалено месо, какво като е купил салата - ако вие не я нарежете и приготвите, тя ще е само безвкусна трева и пр. и пр. дреболии, които вършим без да си даваме сметка. И после да чуем, че нищо не правим..........моля ви.
За мене жена е еквивалент на супер-човек. Аз се събудих, направете го и вие. Сега сме много по-щастливи и осъзнати.

# 519 1 фев. 2013, 15:48 ч.

София
Мнения: 1 246

Прочетох себе си в части от историите ви. Мислила съм много и моето обяснение е, че сега се сблъскват два несъвместими стереотипа - на домакинята (генотипно неизбежен) и на работещата жена. И съвсем естествено се очаква да си хем отличничка във всичко, хем да си винаги усмихната и да поемаш и успокояваш нервите на работещия мъж (дето в днешно време също не винаги е такъв).

Но не съм осъзнала процеса на промяната - защо в единия момент готвите заедно, а в следващия ти се правят забележки за чубрицата, горе долу като на L'Agent в коментара. Аз се разделих с мъжа ми точно заради този постоянен психо тормоз, който ми вдлъбваше канчето като упорити капки, все едно някой постоянно те чука с чукче по главата. Като се събрахме беше много щастлив, че готвя например (аз обичам, успокоява ме), щото дотогава като студент се изхранвал с чипсове и вафли - цитирам. Не усетих кога започнах всяка вечер по нощите да готвя с ден напред, защото вечер няма време, а ако случайно изпусна да е манджа и направя на момента аламинут - обявяваше, че това не е храна и едва ли не съм мърда. Малката като беше на етап захранване всяка сутрин ставах по-рано, за да й сваря и направя домашни пюрета за деня, в някакви много изключителни случаи сме купували бурканчета.

Отне две години в опити на оправяне на положението и месеци след като бях сигурна, че няма шанс и искам раздяла. Беше ме страх (включително щото ме заплашваше да "ми вземе" детето). Чашата преля, разделихме се и след известен период на гледане на криво в момента сме дори приятели.

Както се казва в борсовите коментари - това не е препоръка, де Mr. Green

Всъщност най-трудно ми беше мнението на околните, в началото се опитвах да обяснявам, като питат (щото изглежда като голяма драма сама майка) и всички реплики бяха "ама това са битовизми, не можете ли да ги разрешите". Все едно трябва да ям бой, за да имам основание да избягам. А минах през всички стратегии - караници и обяснения, защо съм на различно мнение; съгласяване и опити за угаждане на всичко (невъзможно естествено); игнор.

Извинявайте, че ви натоварих Blush

Като прочетох постовете и ми изникнаха стари емоции. Ще взема да ги обработвам Simple Smile

Прекрасен ден и уикенд!

# 520 1 фев. 2013, 16:59 ч.

Мнения: 608

Момичета, четейки последните постове, ми се потвърждава тезата, че нещата с хората и състоянията или етапите в живота им, през които минават са доста сходни. И че може би никъде го няма Принца на бял кон. Е да, ама ако винаги правим компромиси със себе си, това не ни ли скапва и изтощава и унищожава по малко. Аз за себе си искам да съм удовлетворена и спокойна. Но не, вечно вря и кипя и си мисля, че причината е в мен и във вечното ми желание всичко да е перфектно и да става точно както АЗ си го представям/ а то никога не става така/. Това много ме фрустрира и ядосва. Мисля си още, че може би трябва повече да се поставям в "обувките на другия", защото често не се замислям, как човека, който ме е ядосал интерпретира нещата, как ги чувства. Ами това са мислите ми, които провокирахте отново. Simple Smile

# 521 2 фев. 2013, 20:16 ч.

BG
Мнения: 390

Сложно нещо са това мъжете.

# 522 2 фев. 2013, 21:02 ч.

Мнения: 1 351

Цитат на: ИРА в сб, 02 фев 2013, 20:16

Сложно нещо са това мъжете.

Не са сложно , ами непостоянно.
Rolling Eyes

# 523 2 фев. 2013, 22:19 ч.

Мнения: 1

аз пък да ви споделя. За пореден път се разочаровах от манталитета селското държание на комплексирани жени. Такива които ти де пишат за близки защото имат изгода, мислейки че не забелязваш.....талкова са ми ясни такива. Обичам да ги оставям да ме мислят за заблудена, за да видя до къде могат да стигнат и дали ще се усетят. Жените тип селска тетка пишеща ти се за близка.....е лицемерна клюкарка,хранейки се от злоба,клюки и дребни номерца. Ладвам се че аз не съм такава и че днес отново отсях боклука от качеството. Нямям време за губене с фалшиви хора.Исках да споделя с вас това защото знам, че вие ще разберете. Тези хора са урок.