Моля за съвет. относно дъщеря ми

Колкото повече говориш и я упрекваш, толкова повече ще я отдалечаваш от себе си и ще я подтикваш към него...Което пък ще удължи времето до осъзнаването на реалностите, които те дразнят.
Желая ти много сили и още повече търпение! 

Ох, Лети, вярно е, че колкото повече й говориш, толкова повече тя ще го иска. Приятелките й? На какво мнение са относно връзката й?

Бащата има ли контакт с дъщеря ти? Може би и той трябва да поговори с нея, знам ли?

пак опирате до бащите 
спор няма , че те са жизнено необходими за възпитанието на децата.

Добре, айде да не са прословутата капка генетичен матриал!
Някой истински близък роднина, май ако има леля или друг близък роднина ще свърши повече работа от нищожествата, наречени БНД!

роднина , предполагам ,че е пак от мъжки род. и същият този роднина за теб ще свърши повече работа , а за някоя друга ще е пак тищожество.

Съжалявам за тревогите на авторката, но не вярвам такова поведение да се случва "неочаквано". Аз също имах тежък пубертет, влюбвах се крайно неподходящо, имам сложни отношения с майка ми и все пак думата й се слушаше. В случая освен откраднатите пари другото не е чак толкова страшно.  Но тези "инциденти" за мен са в резултат от по-продължителни проблеми в общуването, родителския авторитет и възпитанието. 

Наистина разговор с дъщеря ти е хубаво да проведе човек, към който тя има респект и много харесва - някой роднина, близък до семейството ви. При нас това е кумата ни и като кръсница на големия ми син, която той много харесва, каквото и да му е казала или посъветвала, за него е с много по-голяма тежест, отколкото ако му го кажем ние с баща му. Просто му влиза в главата, а не му минава покрай ушите. Не е нужно да и се кара или нарежда, достатъчно е ей така между другото да и подметне няколко пъти мнението си, че има нещо съмнително в това момче, че не му/и се нрави и т.н. В главичката и ще се загнездят тези думи и червеят на съмнението е възможно да проработи в нея. Ще стане по-наблюдателна и внимателна към приятеля си. Всяка девойка иска да се изфука с готино гадже и близките и приятелите и да го харесват. Когато разбере, че това не е така, ще застане нащрек, ще се запита защо, ще и се поотворят очите. Всички тези "ще" са с пожелателен,  но не задължителен характер, разбира се, зависи колко е влюбена и податлива на манипулации от негова страна. Давай и по-малко пари, колкото за една закуска (макар че е възможно и да започне да гладува) - 2-3 лв, така няма да успее да събере пари за анцунг и ще е интересно как ще реагира младежът, когато не си получи коледния подарък навреме. Колко годишна е дъщеря ти? Много кофти ситуация, майко, дано се справиш! От опит знам, че в тийнейджърска глава е трудно да вкараш какъвто и да е акъл, но трябва да се опитва!

Bongo - кефиш
Към авторката....
Е кво лошо има да му купи анцуг? Спестяваа си детето и купува. Ти не използваш ли финансова баща и?! Това е видяла - това прави.
Аз съм мъж и бих ти казал какво бих направил , НО
1. няма да можеш да го направиш
2. ако се опиташ да го направиш, ще станешна и жалка.
3. ко ще кажеш за първите 2
4. не бих го допуснал /дорде е мъничка змията, с крака да и строшим главата/

Търси си внимание и признание детето.
Аз на твое място ....ми щях да ида с нея и да му купя анцуг. /ако имаш възможност де/.
Първо щях да и обясня защо и чета смс-ите.
После щях да и кажа. Ето на, купуваме анцуг на твоя човек и му го подари, НО...следващите 3 месеца ще ти давам по 5 лв., че да го удържа.
Парите не се дават по дефолт!
Не си научила дъщеря си да цени парите.
Та кат купя анцуг и  я "лицензирам", ще и казвам - ами няма да ти купя това, нали купихме анцуг на чужд.
Откъм задника, че през носа ще и го изкарам, НО ще го купя и дам да го подари.
После следват лишения.
Не брутални, а тънки.
"мамо може ли сладолед"
-Избиваме анцуга,маме.
Примерно де.
Да разбере първо, че когато раздава НАШИТЕ пари, то се отразява на НАС и в частнос ТЯ.
Чак после ще проведа разговор, който ТИ не си провела и за който ТЯ е явно неподготвена.
..................
Имам и аз един 7 годишен пайтак, дето кат видя, че има много и почна да разздава и троши....малко порева, малко повиках, ограничих му да е "само за него".  Да видиш как почва си пази нещата. Явно и даваш мн пари. Извини ме, но една пица да си купи и т.н. не е 7 лв.
И при моя има бедни, ама бедни деца /не че аз съм богат/ и стават някои неща.
Първото нещо беше да разбере /още не е съвсем разбрал/, че тея неща се купуват. Мога да купя на 20-те деца, но на него няма друго - кое избира?
Егоизма и захапи.
Давам пример - лятото моя похаби 3 топки, че да ги носи на други.
Аз само му казвах, че после други няма има.
Когато остана без топка го пратих да иска от другите.
Той се разплака
Сега има нова топка и си я пази.
Дано ми схващаш мисълта.
То е процес, а не 2 думи в кухнята. Ако нямаш сили и капацитет да го "вървиш" тоя процес - хич не се и захващай.
Щото има и кофти моменти.
Да речем, че моя искам да ритаме и аз му казвам, че ще ритам, но само с нормална топка - знам, че няма такава....той се разочарова, мен може и да ме боли, но как иначе ще цени.
Та такъв е процеса.
Няма и купиш анцуг, а ще я изведеш в хубаво време. Когато каже, че няма анцуг и кажи, да си го потърси при оня.
Но това е ако имаш силно родителско присъствие.
Стоварваш и задължения къщни. Натоварваш я с всичко - да няма много време.
Има/ше/ един лаф в казармата:"Един новобранец винаги трябва има работа. Остане ли без работа и почва да си мисли глупости".
Успех
п.п: При положение, че съм отървал работата....щях да кажа на черкаата да доведе вкъщи момъка. Пред нея да я питам :"Кажи моето момче - какво имаш нужда да ти се купи и ще ти го купим". Така я обезоръжаваш от тръпката на "тайната".
Припомни си какво е било като си дете и сама ще стигнеш до извод.

Идеята да се купи анцуга, а после да се ограничат джобните, е добра
И мнението на приятелките й за господина какво е? Не могат ли да й повлияят по някакъв начин?

 

Кефиш. Необичаен подход, но май действа.

Това последното може да не е чак толквоа лош подход. Все пак майката на младежа подарява разни неща на дъщеря ти, може пък тя да се чувства длъжна да отвърне със същото и заради това са тия подаръци към него.
Според мен има още един вариант ако дъщеря ти прави всчико на инат, вземи наистина покани момчето да се опознаете и почни да го хвалиш пред нея, докато и втръсне. Ако ти каже че са се сдърпали - питаш какво му е направила, ако се оплаче - изкарваш нея виновна. Не пропускай да кажеш колко го харесваш и как го разбираш примерно защо има такова поведение. Доста често хората са настроени така, че докато им дърпаш кокала си го пазят, като им го подаваш не го искат.

Да обясняваш на дете в пубертета, което си мисли, че е влюбено, че момчето е неподходящо, е крайно неподходяща постъпка според мен. И аз имах връзка, в която съм купувала и подарявала, защото семейството на момчето не се грижеше за тези нужди. Но аз вярвах, че го обичам, че той е единствен и т.н. В началото също като дъщеря ти съм бягала от училище, успехът ми падна. А какво направи майка ми? Покани го у дома, даде му шанс, опознаха се и вместо аз да ходя в тях на вечеря, той идваше у дома. А аз се сприятелих с майка ми много заради приятелското и отношение и разбиране. После когато той ме заряза, а аз преживях първото си любовно разочарование тя пак беше до мен. Най-вероятно тази тинейджърска връзка ще приключи по същия начин, но до тогава е най-добре да подкрепяш дъщеря си и вместо да й сочиш с пръст по колко грешен път върви да действаш като приятел. При мен поне това действаше безотказно.

Поли, мисля да приложа твоята идея когато и при моята дъщеря се стовари адът на първото влюбване в неподходящ момък 

Навремето майка ми подхождаше по най-тъпия начин, като обясняваше как той никак не е за мен, неговото и нашето семейства били "от различна черга" и т.н. В резултат - вероятност да напусна училище още в 9-ти клас, а за успеха - да не говорим! Добре, че дойде момента на първото зарязване, та всичко си стъпи на мястото!

Извинете за спама, но просто ми хареса идеята!