Вълци, вампири, ловци: предколедни желания и новогодишна приказка! тема 9

Въпросният британец обаче се забъркал в сериозен проблем - изгубил ума, дума и даже част от акцента (боже опази!) си по едно кухо, русо създание, което за пред хората ще наречем Катя. Та той прекарвал самотни дни и нощи, рисувайки понита, зайчета, пеперудки и дъгички, само и само да зарадва тъпото русо създанийце, а то, горкото, прекарвало времето си говорейки по телефона, пишейки във Фейсбук и коментирайки всичко що мърда с близката си приятелка Невидим брат номер 1.

И като стана дума за него - Невидим брат номер 1 открил Фейсбук покрай тъпото русо и решил, че вече може да си води записките за убийствата там. Станало обаче толкова напечено и толкова публично, че дори британеца се видял в чудо и се наложило да повика на помощ пиещите братя с каубойските ризи и дънките Levi's.

Е ето че те пристигнали в малкото градче...

...и после?...   продължи,че стана интересно!  

Отивам да гледам Бог. До сабахлем!

А не може, лягам, че утре е работен ден а и съм намислила да спретна нещо за Пръчката и голия ѝ гъз    

Друг ще го продължи, ама просветлете ме какъв е тоя tamamm

Лека и от мен тогава!

Мокка,тамаам е 'добре' на турски! 

...яхнали голямо, черно, лъскаво конче, щото обичали всичко да делят. По братски, не по равно. Лас Мигльо здраво опъвал юздите, гледайки премрежено и пренебрежително тълпата жени, късаща ритуално дрехите, нашепвайки благодарност за неземната хубост, която ги е озарила. Лас Муус пошляпвал дупИто на Импала, верният им жребец, тъй като бързал да се захване за работата.

Абе вие акъл имате ли? Не, не ми отговаряйте - нямате!  И натролили Здрача, божей! Нельо, догодина те турям за провокатор нумеро уно! 

Да видим, докъде сте стигнали.


Пошляпвайки, Лас Муус се озадачил от голямата концентрация лабилни жени, която ги посрещнала в Свръхтъпград, но феноменът си имал просто обяснение. В градчето всеки божи ден се провеждал ивент - колкото по-безсмислен, толкова по-успешен. В случая те били попаднали на Деня на есенните жълтурчета.

Тази година градчето се радвало на необичайно дълго циганско лято, та жълтурчетата били покарали извън сезона. Планирал се панаир на централния площад, с огнегълтачи, бира на корем в пластмасови чаши по 500 мл и заек чеверме. Последното бъркало в нежната душа на Драма Куин джуниър, който оглавявал местната организация за защита на животните. Макар народонаселението на Свръхтъпград да не подозирало за задните му мисли...

Именно по повод жълтурчетата се била отклонила от пътя си момата, която срещнахме в началото на приказката. Буба, както я наричали най-близките ѝ, била тръгнала да бере жълтурчета за тържествения венец, който жителите щели да закачат на входа на местния бар/ресторант/билярд клуб "Шардонето", чийто собственик била една видна градска уруспия на име Анка, по прякор Картечарката. Защото била бърза в отношенията си с другия пол.

А стига толкова засега.

 
И аз това се чудя Сега отивам да видя какво са причинили на Прекрасния снощи

На него нищо, ама ви оспамиха. 

А аз сънувах как Прешъс и, забележете, Майкъл Тревино  и още веднъж  се борят за вниманието ми.  Момчето-вълк си остана с една целувка, да не е капо. Тъкмо тръгнахме към залеза с Прешъс и ме събудиха. 

 

 

Какво се хилите, бре?  Я да пишете!

Записвам се и отивам да чета

Добре Пуци, ама не съм креативна...

На бара на 'Шардонето' гордо и надменно седеше загадъчна млада дама. Тя се опитваше да не се набива на очи в малкото градче, но неустоимите устни подчертани с липглос 'Сочна смокиня' не я оставяха незабелязана. Никой от Свръхтъпград не я познаваше и не знаеше нищо за нея. Отдалеч си личеше обаче, че е пристигнала тук с цел различна от тази на другите. Вероятно се чудите какво правят тук останалите? Тук има за всеки по нещо. Как така ли?

Всичко започна, когато един ден Буба се спъна в една шахта, блъсна се в един казан, ритна се в един стълб, тупна се в един пътен знак и накрая падна по очи върху един легнал полицай. Този нелеп инцидент доведе до ужасяваща синина на коляното й, което накара Драма Куин Джуниър да излее/буквално/ мъката си при гледката на наранената Буба и така сълзите му успяха да наводнят двете основни улици, които пресичат Свръхтъпград. От това излияние се стигна до подкопаване основите на кметството, под които се разкри една необятна свръхвселена. Беше открито, че под земята на градчето е съществувал живот много преди всяка друга позната ни форма досега. Установи се, че тук започва всичко свръхестествено. В подземните тунели всичко беше тематично разпределено- от градини с Бял дъб, през пирамиди обитавани от духове, до гори, където върколаци се разхождат на воля, но най- интересното откритие беше фабрика, в която се произвеждаха хора, които след това бяха прилежно транжирани, опаковани и приготвяни според вампирския вкус, който беше разнообразен. След последното, Чарлз Дарвин се изкопа сам- самичък и пристигна на място, за да се убеди с очите си в грешността на теорията си откъде аджеба е тръгнал човека. Проблема с откритията беше, че на повърхността хората искаха господство и както се досещате, свръхсъществата нямаше да се дадат без бой. Та ето за това бяха дошли всички тук. Всеки искаше нещо- един беше готов да трепе духове, друг да троши къщи с вампири, трети шкафове, всеки имаше цел в живота и тя бе свързана със Свръхтъпград.

Не и младата дама обаче. Тя не искаше нищо от никого. Напротив. Тя просто бе привлечена, сякаш полюс на магнит я дърпаше към себе си. Бе чувала за съществуването му, но не вярваше до предния ден, когато както танцуваше Копаница насред полето припадна и получи видение, където русоляв къдрокос синеок левент с плътни устни и убийствен акцент най- безразсъдно клепаше ризата, лицето и сакото си с върколашка кръв с помощта единствено на една бичкийка. Въобще нямаше нужда да размишлява дали да го потърси или не- тя просто знаеше че трябва да го открие и да успокои самотната му нежна душа по начин, който само тя може. Не, не го правеше за себе си, това беше задължение към благото на човечеството. Загадъчната дама се представи като ИваноФФ и след като допи коктейла си 'Строши му кокалите на тоя Ориджинал' вече беше готова да извърши самарянската си постъпка, сиреч да се отдаде тялом и духом на този, който иначе заплашваше да заличи цивилизацията, в случай че се почувства отново самотен.

Съжалявам, толкоз мога