Не желае да оцветява и да учи на 5г

Осиновеният ми син също много не желае да оцветява но с него си поговорихме че без наука няма сполука и изведнъж ни разбра и започна да иска да му пишем букви и да му даваме да оцветява аз му казах че не го насилваме а ако иска но той пойска.Очудих се как може цял ден това да прави вечерта преди да го сложа да спи ми каза че трябва да се учи за да стане шофьор  така че го попитай какъв иска да стане и му разкажи за професйте ако си е избрал му кажи че без да учи няма как да стане с Бобчо така действаме. Успехи миличка 

Аз също пробвах с това ,че ако не знае някои неща няма да може да прави други,които толкова иска!Ефект никакъв !Онази вечер ни заяви ,че той няма да работи,като порасне,а ние трябва да му даваме пари!От устата на 5 годишен  ...забих просто и не можах да отвърна  Напоследък се случи няколко пъти да му казвам,че не можем сега да му купим дадено нещо,защото в момента нямаме толкова пари,а след няколко дни ще му вземем.Той реши ,че трябва да хода на работа с бебето.

и какво толкова има да забиваш! Детето е на 5, нормално е светът да се върти около него! Бебето си е бебе, то е твое, не е негово!

Забих от неочаквания отговор.До сега не беше споделял такива идеи .Къде писах ,че бебето не е мое ,а негово ?!

Не си го писала, но си изненадана, че те е пратил с бебето даа работиш. Ми, нали затова си родител, за да му осигуряваш разни неща, включително да му купуваш! Поне е вдянал дотолкова, че парите не се берат по дърветата, а родителите ходят на работа, за да ги изкарат (дори да не е ясно точно как)! 

Аз да споделя, че продължава да не иска да оцветява, но за сметка на това има интерес към цифрите. Прави прости сметки, интересува се кое е това число и това ми дава надежда, че не отглеждам тъпоъгълник  все пак. Всяко нещо с времето си.

Децата ходят на детска градина и на училище не толкова, за да развият потенциала си, да прояват гения си или да открият талантите си, колкото за да усвоят правилата в обществото. Според мен, проблема при сина ти, Пани, е че той отказва да спазва правилата, да изпълнява поставените задачи. И това е проблем. Обясни на детето защо човек трябва да прави и неща, които не иска да прави, защо трябва да изпълнява условията на поставените задачи и му обясни, че няма избор дали да прави тези неща или не. Ако ти не искаш да се грижиш за него той ще остане без грижа, ако не сготвиш няма да яде, ако не работиш няма да имате нищо и тн- това е трябва. В живота има неща, които трябва да бъдат свършени независимо дали искаш или не, та това че не иска да оцветява няма никакво значение и детето трябва да го разбере. Иначе в училище и като цяло в живота ще бере ядове, а и вие с него.

И не виждам нужда от психоанализа какво го е блокирало, кой е виновен и тн, детето просто трябва да знае какво означава трябва и да го спазва. Пък после да каже, че това е тъпо, че не го иска, че мрази учителката, теб, света, но да свърши каквото се иска от него. Това е важно умение, което куца на мнозина и колкото по- рано се усвои, толкова по- добре за всички. Иначе тръгваме по пътя на индиго- неразбрани- творци- мислители, т.е. хора които не се справят добре с живота си в обществото.

Твърдо не съм съгласна с последното мнение. Това си е рецепта за чисто унифициране на децата, подтискане на талантите и незачитане на нуждите им.
Голяма работа, че не иска да оцветява! Ще се научи, когато е готово и ако е готово. В никакъв случай не бих го натискала и не бих му втълпявала чувство на вина. Та той е на 5 години! Какво значи, че е проблем и че трябва да изпълнява задачи...Напротив, очевидно е, че има тук някакъв блокаж, страх от провал и детето има много повече нужда от подкрепа и разбиране, отколкото от натиск...И то за някакво прозаично нещо като оцветяването... Редица педагогики отричат оцветяването и залагат на много по-безмислени на пръв поглед занимания, но развиващи много по-ефективно финната моторика - Валдорф, Монтесори.

И накрая - значи само хора, които спазват правилата се "справят добре с живота си и в обществото"?
Напротив, на фона на днешното уеднаквяване оцеляват и се справят различните - тези, които са научени да мислят, да са креативни, да не "спазват правилата", ако са безмислени, да се аргументират. Тези които не им е втълпявано от ранна детска възраст, че небето може да се рисува единствено синьо или, че ако излезеш от очертанията ще бъдеш наказан?!
Но това си е мое мнение, философия, която важи за моето семейство и моите деца .

  Бояна, има правота в думите ти, макар и да не съвпадат с моето мнение и подход. Благодаря ти! Не съм съгласна с последната част от поста ти - не мисля, че на всяка цена трябва да го принудя да прави нещо. Мисля, че ролята на педагога в тази възраст е да го заинтригува да направи нещо, а не да го насилва. Когато караш някого да направи нещо против волята си, било то и дете, то го намразва. Приемам детето си като личност, макар и с много малък житейски опит и речников запас, с който да изрази желанията и емоциите си, но все пак личност, която трябва да уважавам и да се съобразявам до някаква разумна степен.

И аз не съм много съгласна. Проблем с правилата и спазването им може да има дете, което като цялостно поведение отказва да спазва правила, а не защото не иска да оцветява. Доколкото помня (сори, ама не ми се рови назад), детето има проблем с оцветяването и вкъщи, и в градината, и навсякъде, ако ще и на Луната да му поставят  задача да оцветява. Това не е проблем с правилатта, а с дейността. А може и на инат да прави - колкото повече го каратт, толкова повече да се съпротивлява, но пак не е проблем с правилата на учителката.

Това е то трябва, можеш да не искаш да оцветяваш, но трябва. В училище има много предмети, които не са интересни, не са лесни, не са приятни по никакъв начин, но се налага да се изучават.
В живота на възрастните е така, а училището готви за това, а не за да бъдеш следващия Пикасо. Съжалявам, че е обезкуражаващо, но повечето хора не стават творци от ранга на Пикасо, нито бизнесмени от ранга на Бил Гейтс. Стават служители, работници и тн.

Разбира се, това е идеята на масовото образование- детето да се научи да е възрастен добре вписан в нуждите на обществото, а не самотен и неразбран творец, който следва собствените си нужди. В живота в общество, от работата до семейството следването на собствените нужди определено не е ежедневие, но подтискането им е. Може да ти се плува в басейн, но да трябва да си на работа, може да ти се ходи на бар, но да стоиш у дома със семейството, може да ти се обикаля света, но да се налага да изкараш пари, за да си платиш тока. Не знам за какъв живот смятате да готвите децата си, но ако не сте богати наследници по- добре е да подпомогнете масовото образование да си свърши работата, а тя е да създаде пригодни за обществото хора. Ако тези хора имат някакъв необикновен талант, гений, заложби те ще ги изявят, дори ако умеят да изпълняват поставени задачи, които не им харесват и не им се правят, всъщност това умение е от голяма помощ. Нито изкуството, нито друга човешка дейност може да се овладее без "трябва", без да преодолееш нежеланието си да правиш неща, които не искаш да правиш.

Едно пеене например, попитайте кой да е известен певец дали новият му хит не му е втръснал до смърт още в звукозаписното студио. Само например. Та ролята на педагога може да е да заинтригува детето, а ролята на родителя е да го научи да прави и неща, които не иска или не му се правят в момента или по принцип, неща безсмислени, вероятно ненужни за човека или неразбираеми за него в момента. В желанието си да отгледаме велики хора, свободни духове и невероятни индивидуалности изобщо пропускаме това. За жалост много възрастни не го умеят, особено в нашата страна и затова тук много трудно се работи.

ПП Пани, уважението няма нищо общо, а доколкото има детето ти го дължи на учителката и нейната работа, на която не трябва да пречи да бъде свършена. На теб не ти се готви вечер, но сигурно го правиш и това не пречи да бъдеш личност и да имаш уважението на останалите. Това са задължения, в живота ги има в изобилие и по- добре да не учим децата да гледат на тези задължения като на жертване на своята индивидуалност и свобода, да не говорим за правото на уважение.

идеята на масовостта е "да си като другите". За мен не е никаква трагедия, нито неспазване на правилата, нито евентуален проблем вбъдеще, ако детето не иска да оцветява. Все пак не говорим за отказване да пише в първи клас, нито отказ да си измие ръцете или да е въпрос на безопасност. Нека слагаме малко здрав разум покрай нещата, които децата трябва да правят в ДГ! Тази история с "трябва" много ми напомня на казармата - няма значение дали нещото, което карат войниците е смислено, важното е да следват сляпо правилата, и щом ротният (учителката) е дал заповед, значи трябва да се изпълни, защото от войника не се очаква да мисли, а да се подчинява. Ако примерно, някое от моите деца ходеше на ДГ на 5 и не оцветяваше по команда, то щеше да си има неприятности с дисциплината, а не с това, че ако не се научи да оцветява, ще има проблеми с писането. Говорим за деца в ДГ, които ако не ходеха на ДГ никой нямаше да прави проблем от това, че детето не оцветява само защото майката е казала, че е време за оцветяване, и най-вероятно детето пак щеше да знае да спазва правила.

Няма трагедия, естествено, въпросът е принципен. И тук не става въпрос за насила, като терор, а на детето да се обясни, че се налага да прави и неща, които не са му приятни или не харесва много. Не е въпросът в самото оцветяване, а в умението на родителя да обясни защо и как трябва да се изпълняват поставените задачи. Не е нужно да се залита в трагедия, да се правят аналогии с казарма и прочее, това е оцветяване, не е тичане до хоризонта и обратно и жертване на живота. От погрешното и болезнено тълкуване на детските задължения като унижаваща ги принуда се стига до лоши резултати в училище, защото учителката не е заинтригувала детето, вместо то да се научи само да се грижи за себе си, за мотивацията си с помощта на родителя.

Сигурно не е трудно да се обясни защо са важни тези неща. Ако говорим за дете на 3 вероятно е добре да си играе, да не се напъва да оцветява щом не иска, но в предучилищна възраст ще е само от полза детето да разбере как работи системата и как то ще участва в нея. Разбира се, ако в системата има неправда и унижения е работа на родителя да се бори с тях, но не виждам къде е мястото на притесненията, за които чета по- горе, когато става въпрос едно просто оцветяване...

(И това във форум, в който преобладаващата част от родителите от години  войнстващо убеждават такива като мен, че е наложително е децата да бъдат шамаросвани, пошляпвани и наказвани от най- ранна възраст, за да станат хора. Учудвате ме)

Значи е борба за налагане на авторитет, а не заради смислеността на заданието! Затова дадох примера с казармата, защото принципът и в казармата, и в ДГ е един и същ - има един началник, който дава заповеди и е по-важно подчинението, а не резултатът, нито дали заданието е бягане до хоризонта и обратно или оцветяване на всяка цена. Ако детето не отказваше да оцветява, а започваше да драска както му падне, то формално щеше да е изпълнило задачата, защото щеше да е правило нещо върху листа, подчинявайки се. Опасявам се, че аз ако бях, хич нямаше да си правя труда да карам детето да оцветява в градината. По-скоро би ме притеснило защо изобщо не иска да оцветява и дали има затруднения и отказва да правви други неща, свързани с фината моторика и концентрацията на вниманието. Дори, ако съм на сегашния си акъл и опит, би се опитала да се спазаря с детето да говоря с учителката да не го карат да оцветява там, но да оцветява вкъщи, ако ми е толкова важно това оцветяване. На по-голямо дете мога да обясня, че понякога е по-добре просто да изпълни задачата, ако не е нещо кой знае какво, дори да не му допада, за да няма разправии и оплаквания, макар нна мен да не ми е важно, но за да няма проблеми с учителката вбъдеще, т-е- бих била откровена, защото детето ще ме разбере. Обаче на 5-годишно как да му го обясня! Като нищо ще се раздрънка.

Абсолютно подкрепям и мисля като Andariel .

author=Бoяна

Не знам за какъв живот смятате да готвите децата си, но ако не сте богати наследници по- добре е да подпомогнете масовото образование да си свърши работата, а тя е да създаде пригодни за обществото хора.

Това "трябва" и този натиск бих наложила единствено за обичайни дейности и изграждане на полезни и необходими "здравословни" навици  - миене на ръце след разходка, подреждане на играчки, пиене на лекарства при болест, пресичане на улица, возене с колани и подобни наистина важни за детето, здравето и живота му навици. Там вече няма място за компромиси, но отново всичко става с много обяснения и примери, а не "защото аз казах".

Силен натиск при дейност като оцветяване, която лично аз считам за напълно ненужна, не бих наложила. Изобщо за базистни умения и неща свързани със самооценката на детето.

Относно масовото образование, много се надявам да успея да НЕ му позволя да си "свърши работата", поне с моите деца:) За момента успявам доста успешно и съм изключително доволна от резултата:)