Въпроси към младите шофьор(к)и? – 10

И аз да се запиша. От 28.03.2014  скитам с колата, още като взех книжката пред КАТ се метнах зад волана. Няма такава свобода! Решавам, паля колата и тръгвам. Няма Ще ме закараш ли, няма маршрути с ГТ, родих се направо! Само хората с лъскави коли дето са все с предимство малко ме стресират на моменти, но определено не бих се отказала заради джунглата по пътищата. Спокойно и по правилата, това е към което се стремя при шофиране. Около 6000 км вече навъртях, за щастие безаварийни.

Здравейте,
Време е да се запиша и в тази тема.
Миналата седмица си взех практическият изпит успешно и след 20 дни ще си взема книжката.
Поне се успокоих,че не само аз се притеснявам като седна зад волана.
Паркирането не ме притесняваше,докато бях с инструктора.По време на курса си паркирах като пич,без грешка.И на изпита леко пооплесках нещата.
Имам намерение ,като си взема книжката да почна да карам отначало на по-къси разстояния.Ще си преборя този страх,та ако ще света да се обърне.
Поне ще плащам само за частите,половинката е автомонтьор.
Шегувам се,че ще се уча да карам на неговата кола,а като се науча ще си купя моя.

Браво Нелка*
Аз вече съм доста по-спокойна с колата, но гледам да не си повярвам много, че да не стане опа
Но да, има доста джигити, които е трудно да предвидиш какво ще направят.
Най ме побъркват тия дето не знаят, че имат мигачи или карат с неработещи стопове.

Ах, мигачите... че що са им, нали и без това всички ще разберат след маневрата.  Не успявам да не псувам и онези, дето се редят най- отпред в някое задръстване и после ме натискат да им давам път. Пък балъците да чакат.

Ох, момичета имам огромен проблем, направо ми се реве  
Имам книжка от половин година. Учебната кола беше същата марка като личната ми, дизел и двете. За няколко месеца свикнах с шофирането, качвах се в колата с удоволствие, почти нищо не ме затрудняваше и притесняваше.
Ноо, продадохме колата и си взехме нова и то на бензин. И АЗ НЕ МОГА ДА ПОТЕГЛЯ С НЕЯ  
Постоянно я гася, да не говорим пък на баир, въобще не мога да отлепя. Вече се качвам с притеснение, крака ми трепери на съединителя, когато спра на кръстовище, да не би пак да изгасне. От удоволствие, шофирането се превърна в кошмар за мен.    То на изпита по кормуване не се притеснявах толкова.
Колата не мога да я сменя за сега, така че не знам точно какво да правя, а искам да шофирам.

Още в началото на курса имах този проблем, защото не бях докосвала волан. Инструктора ме заведе на един празен паркинг и там тръгвах и спирах до припадък. Докато не започнеш да усещаш колата и съединителя- тръгваш, спираш, тръгваш, спираш....ще се справиш. Никакво отчайване!

Здравейте!
Може ли да ми препоръчате инструктор с кола автоматик ... Имам нужда от опресняване на знанията и особено в паркирането, че и "количката" ми е огромна - Ровър ... А трябва да съм вече самостоятелна, за да мога да "обслужвам" дечинята ...

И аз съм така, на моята си кола нямам проблем нито със съединителя, нито с газта, но колата на мъжа ми въобще не мога да я карам. Имам чувството, че само да погледна газта и тя вече е качила 2.5 оборота  за това си търкалям моята си калинка.

Като седнах да карам на тате колата - Лагуна комби, цял кораб и то дизел, все едно не се бях качвала никога да карам. Голям зор беше докато се разберем. Предпочитам си клиото, благодаря. С на ММ колата ми беше по-лесно, нищо че и тя е голяма хонда Акорд, но явно защото е бензинова като моята. Ноо от моето си по-хубаво няма. С нея най-си паснахме.

И аз съм така, от Голф на газ се качвам на Пежо комби, дизел. Още не съм си взела книжката от КАТ и само из квартала карам по малко, но е тегаво. Това с паркинга е много добра идея, и аз ще направя така.

Здравейте!

Да се запиша и аз в темата  да си споделям и питам Чета още първата част и цели 10 ме чакат
Имам книжка от 10 години, но почти никакъв опит - малко извън града с колата на баща ми. Изкарах курсовете в малък град. Купих си кола преди месец като преди това взех 8 часа опреснителни курсове в София, за да свикна с движението тук. Последните 2 дори бяха само паркиране, но то ми е болна тема  За този един месец вече успях да си направя 2 бели Самото шофиране не ме притеснява толкова - мисля, че се справям добре и не съм толкова притеснена. Внимателна съм, движа си се в града основно с 40-50 км/ч, където не е обозначено, че може и с повече и където видя че не преча на бързо движещите се. Все още не съм имала някакви кофти ситуации на пътя.
Но да си кажа мъката.... с паркинга.
Зад блока уж има много място, но и много коли. Паркира се на тротоара и на улицата. За мен това на тротоара си е изпитание. Не самото паркиране, но после излизането от паркинга, защото се паркира и на улицата, която е до тротоара. Та аз, още първата седмица, успях да одера леко колата на съседа и без да забележа, с гумата съм му извила ламарината под предната врата. Не усетих как стана. Тръгвам назад, но не бързах да дам надясно, защото една кола до мен стърчеше и щях да я ударя иначе. Колата на съседите паркирана на улицата, но на отстояние горе-долу една кола от моята(т.е. моята е паркирана перпендикулярно на тяхната). И в момента, в който колата слезе от тротоара със задни гуми, давам аз десен и я изпуснах! Спирачката ли не зацели, но натискам, а колата върви - стана за секунди. Естествено изобщо не можах да реагирам за ръчна с моя нищожен опит. Положението на двете коли след това беше залепени на сигурно 1см една до друга, успоредно  Паникьосах се. Не питайте как я изкарах от там без да одрсакам допълнително. За щастие съседите се оказаха разбрани хора и не ми викаха или нещо подобно. Просто попълнихме протокол, за да им дадат пари от моята ГО.
Миналата седмица пак на този същя паркинг, излизам аз с колата, ще ходя към стадиона на танци, че ми беше уморено и не ми се чакаше по спирки след това. Този път по-сложна ситуация. Паркирала съм на същото място. Отзад на улицата, перпендикулярно на мен кола, вдясно кола и вляво лампа(към бордюра вече е стълба). Тръгвам аз назад бавно-бавно с пълен десен, че да не цапардосам тоя отзад. Гледам и този вдясно. И тъкмо, когато си мислех, че съм се справила успешно, закачам бронята на някакъв стърчащ пирон от лампата и отърквам лявата и част, под фара. Е, откачи се и някаква пластмаса долу предпазна се счупи. На всичкото отгоре оглед за каско след 3 дена. Е, с 300 зора и познати, намерихме човек, който ми я оправи вечерта преди огледа.
Така ме е страх да паркирам вече там и не знам как ще се справям! 

Та тъй... включвам се да чета съвети и споделяния, а пък дано скоро се ошлайфам Надявам се не съм досадила с големия си пост, но още ме държи студената вълна от тези случки.

didi_pidi, гледай внимателно огледалата, ако не се ориентираш, по-добре спри и погледни директно назад.  Интересно ми е, че успяваш да я паркира, ама при излизане я драскаш. Аз първите пъти като паркирах, бавно, бавно, с много маневри.

Иначе да споделя напредък - приятеля ми си взе нова кола и сега съм със старата му временно. Първа "самостоятелна" кола.  Голямо удобство си е ходенето до работа, ама първите 2-3 пъти я гасих на няколко пъти. На газ е, с леко захабен съединител и все още ми е трудно да й свикна, хем я карам от време на време от март месец. Обаче започнах да се справям по-добре и сега съм много щастлива. 

emerald_eyes, паркирането ми беше лесно, защото си паркирам напред, перпендикулярно и не между 2 коли, а реално до някоя отдясно или отляво Но те после се появяват още паркирали и така става сложно с излизането. Иначе огледалата ги гледам. Първия път просто май изпуснах колата и или не съм натиснала спирачка достатъчно, или тя не сработи... по-вероятно първото, въпреки че натисках уж, но някак беше твърда. Вторият път просто забравих за проклетия стълб на лампата от зор да не закача някоя кола, давайки назад и не гледах отпред какво се случва. Но си ми е за урок  Като цяло не съм свикнала още с габаритите на колата, а тя дори е малка. Понякога още закачам бордюри с гумата при завои на тесни улички.

Честита ти първа самостоятелна кола!

А опитвала ли си да паркираш назад? После излизането е много по-лесно, а и при самото паркиране с огледалата поне на мен ми е по- удобно. То направо закон си ми стана де, откакто се научих да паркирам назад. Само в хипермаркетите ММ ме кара да спирам напред, за да е по-лесно с багажа. Еми по- трудно ми е напред и при влизане, и при излизане. Все съм или залепена за колата до моята, или по диагонал. А назад се завирам без проблем на места, където после едва слизам от колата.

Аз като се замисля напред паркирам само, ако има много място отпред, т.е. на широк паркинг. На разграфените на хипермаркетите си паркирам назад. Май наистина ми е по-удобно... 
Виж успоредното паркиране за мен е пълен ад.