Въпроси към младите шофьор(к)и? – 10

Пробвах и назад веднъж, но тротоара нали е висок, голямо форсиране беше докато я кача, затова избягвам там. Хм, emerald_eyes,  даваш ми идея за разграфените паркинги. Май ще ходя на такива места да се уча. Поне няма да удрям никого Иначе и на мен ми е по-лесно назад. Тук случаят е, че идвам от уличката и директно качвам на тротоара като свивам вляво. Ако е накриво, давам малко назад с врътнат волан в необходимата посока и после пак малко напред, за да я изправя. Но това като не паркирам между две коли. Има да се уча...  Нелка*, браво за паркирането на тясно пространство назад! В моите очи това си е висш пилотаж 

А какви са ви наблюденията за шофиране в дъжд? Утре може би ще ми се наложи да пътувам в посока Драгичево следобед, а дават бури. Досега не съм карала в дъжд.

Здравейте, момичета
Сега видях темата, досега пишех в другата за каращите шофьорски курс.
Колко ми е познато всичко, за което пишете и ми се иска да споделя с някой, който ще ме разбере, защото опитните шофьори имам чувството, че никога не са били новобранци  Аз имам книжка от юли и карам от тогава почти само сама, просто защото ММ не може да ме изтърпи  Голямо навикване и мрънкане пада. Беше ми купил колата още преди да си взема книжката , защото семейната ни е голяма и не става за градска и в началото дойде с мен 2-3 пъти до работа и 1-2 пъти из града съботно-неделно. После каза, че не може да ме изтърпи вече и да се оправям сама. Та така, вече 2-ри месец карам до работа и обратно, което не е  голямо разстояние. Имам си маршрут и си го познавам и не е толкова страшно, освен когато някой светофар вземе, че спре да работи В началото гасях колата, особено в нанагорнище, но вече почти не ми се случва, поне в кръстовища. Понякога гася докато паркирам. Успоредно паркиране изобщо не съм опитвала, освен ако няма голямо място да спра. Иначе назад на огледала си паркирам добре мисля, само дето все оставям голямо разстояние до тротоара примерно, не мога да преценя колко да се приближа и започвам наново. ММ ми казва, че изгарям повече газ при паркиране, отколкото да ида до работа Макар, че се чувствам по-уверена в шофирането като кача ММ да ходим някъде той си продължава да си опява и да бръмчи, че не съм включвала на скорост, когато трябвало, че в баир трябвало на еди каква си скорост, пък надолу да съм изключвала от скорост, пък защо съм изчаквала всички и съм им давала предимство, и на светофар съм намалявала ако е на зелено, а аз просто като няма секундарник и се притеснявам да не влезна на жълто в кръстовището.
Такива ми ти работи Но все пак ако не ме беше изнудил да карам сама никога нямаше да се науча 

Още инструкторът ме предупреди, че ако не карам като ММ, ще мрънка. Дори да е правилно, ако не е както той е видял ситуацията, значи не е ок. И той така правел, и нямало как да се избегне. Та затова гледам да попивам каквото сметна за добре, но не споря и не се стресирам ако нещо не му харесва. Той ми е спокоен де, не съм го сваляла още

Ами, като не може да те изтърпи, да не се вози при теб. Моят и той се изнервя, но му прави чест, че не се обажда поне. Аз не карам като него и не искам да карам като него, той шофира изнервено и на моменти агресивно (въпреки че ако го питаш, въобще не било така).

Съжалявам, че се намесвам но все пак искам да обърна внимание, че наклон надолу се спуска на същата скорост на която същия наклон се изкачва...Твоят ММ не е изобщо прав да изключваш от скорост на наклон - ще запалиш спирачките...някой по-компетентен да се включи...

Съгласна съм за наклона.

По принцип е така, и той го казва, но като има стаж 20 години зад волана и си има негов стил на каране, който очаква и аз да придобия с моите 2-3 месеца Аз още гася колата от време на време, той ми говори за икономии на гориво и за обороти, в които колата била най-икономична и не се мъчела Аз да мога да стигна до работа без проблеми си ми е достатъчно, а че ми гори малко повече - това да му е кусура 

Аз да си призная, все още си ме е страх, като се качвам да карам. А и гледам, когато мога да се движа с метрото, да се движа с него, чета си, слушам музика. Иначе като висна в едно задръстване и всеки се ръга отвсякъде, еми то аз вече идвам на работа изнервена, какво остава цял ден да се нервирам. Няма никаква култура на шофиране у нас и това си е. Адски ме напряга тази пътна обстановка.

Ами... то си е за страх.   Аз карам от няма и месец, всеки път има по някоя ситуация, която не е по моя вина. Но няма как.

И аз със страх се качвам в колата. Откакто я оправих и "заведох" на оглед за каското, си виси на паркинга зад блока. Иначе ми е удоволствие да шофирам като е по-спокойно. Сега лятото е млако по-нормално и търпимо в София.
На всичкото отгоре обичам да ходя и честно казано изобщо не ме влече да отида с колата някъде из града. Предпочитам метрото, някой автобус. Знам на коя спирка да сляза, не се напрягам дали няма да се случи нещо с колата, раздвижвам се. Въобще се чудя, ако не ми трябваше за дълъг път(което на всичкото отгоре е на двата месеца веднъж), за какво ми е кола? Някак не ми се шофира заради самото учене. Друго си беше на курсовете с инструктора. Сега ей така да тръгна из улиците да си карам, за да свикна, а в същото време да ме е страх, че може да се случи нещо... не ме влече.

Не, че съм компетентна, но карам вече 6 години кола. Наклон ли е-колата я изключвам от скорост  По маршрута към къщи има баир, дълъг сигурно половин километър- като я пусна, по инерция изминава сигурно още толкова по равното. Е, за какво да е на скорост? В същото време, ако трафикът е натоварен, се случва да го качвам и на втора! Не виждам как действа това правило, аз дори за пръв път го чувам...

За такова "правило" за първи път чувам и аз при наличие на професионален шофьор в къщи. Дори и инструкторът не ми е казвал такова нещо.
Първоначално мъжът ми ме учеше при наклони да пускам на по - висока предавка, без да давам газ. След това, когато вече се поуспокоих, започнах да усещам колата, абе когато свикнах, започна да ме учи, не, да настоява, при наклоните да изключвам от скорост и да карам по инерция. Когато съм сама, карам както ми е по - спокойно, кога по инерция, кога на по - висока предавка, абе как ми дойде отвътре.

Това "правило" е от неписаните правила и принципно е така, но естествено има и субективни фактори - много ясно, че при задръстване ще се съобразиш с трафика. Затова е необходимо и "задволанното устройство", наречено шофьор. През цялото време трябва да мислиш и да преценяваш ситуацията. Да на наклон може да изключиш от скорост, но ако наклона е голям от инерцията ще развиеш по-висока скорост - та преценява се на място. Всичко зависи от автомобила шофьора, обстановката. Принципно е глупаво в наклон да даваш газ - защо ти е, след като земното притегляне си върши работата. Ако развитата скорост е висока се включва на предавка  - според наклона - така двигателят играе роля на своеобразна спирачка и намаля скоростта - противопоставя се един вид на инерцията. Но това са неща, които пак казвам се преценяват на место - нещата са субективни. Лека и безаварийна.

Интересно ми е как ще се спуснете от Златните мостове до Бояна, например, с изключена от скорост кола и без да натискате постоянно спирачка.

lеxie, не съм от София и не знам за какъв път става въпрос. Но например, да ти обясня в моите случаи.С уговорката, че е извънградски път /тук, в града, са малко пътищата с наклон, понякога докато реша да изключа от скорост и то наклона свършил./ Та извънградско обаче, защото нали живеем по баирите, наклони колкото ти душа иска - с километри, и за да е по - забавно - завой до завой и между тях пак завой. В началото ги спусках на втора - трета и на обясненията на мъжа ми, че трябва да ги вземам на четвърта поне /в най - добрият случай по инерция / го гледах така, сякаш иска да ме убие. Страх. При мен чувството страх в началото бе огромно /да е жив и здрав баща ми/. Постепенно обаче, явно с отпускането и осъзнаването, че ти владееш колата, а не тя теб, започнах да се опитвам да изпълнявам обясненията му. От известно време се опитвам и по инерция да ги спускам. Общо взето - къде преценя, натискам спирачка, къде преценя включвам на някоя скорост. Аз съм задволанното устройство, аз преценявам как ще ми е спокойно. Ако нещо реша, че този ден не ми ден за каране, и няма как да връча ключовете на друг, и на втора дори съм спускала....
Общо взето - гледам пътя пред мен и преценявам. На непознати пътища винаги съм с едно наум.