Всъщност на предавка слизам по наклони, предимно когато е заледено/ заснежено. Като наистина нямам предвид някакво баирче, а дълги участъци от пътя.
- Публикувана: 17 дек. 2012, 13:46 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2022, 15:11 ч.
Въпроси към младите шофьор(к)и? – 10
Интересно ми е как ще се спуснете от Златните мостове до Бояна, например, с изключена от скорост кола и без да натискате постоянно спирачка.
Че кой е този луд?!?
За това е шофьора има участъци и за изключена скорост и за предавка /без да даваш газ/.
За това именно е шофьора - включваш изключваш сменяш предавка - каквото е нужно.
Зависи и от колата и от времето и от трафика около теб - а пусни си го спокойно като пред теб има някой дето е на втора и на всеки завой натиска спирачки - няма как да стане.
И да шофьора владее автомобила не той него.
... някой дето е на втора и на всеки завой натиска спирачки...
Глупости.
... някой дето е на втора и на всеки завой натиска спирачки...
Глупости.
това ми прилича на заяждане, затова не смятам да пиша повече
само почакай да ти се случат тези "глупости", че и какви още само дано тогава да реагираш "умно" и да няма последствия
опитах се да споделя опит
но на заяждания на дребно не мисля да отговарям
Да на наклон може да изключиш от скорост, но ако наклона е голям от инерцията ще развиеш по-висока скорост - та преценява се на място. Всичко зависи от автомобила шофьора, обстановката. Принципно е глупаво в наклон да даваш газ - защо ти е, след като земното притегляне си върши работата. Ако развитата скорост е висока се включва на предавка - според наклона - така двигателят играе роля на своеобразна спирачка и намаля скоростта - противопоставя се един вид на инерцията.
Точно така. При остри завои не се забива спирачка, а се превключва на по- ниска предавка, за да се убие инерцията. Много практика се иска и навик да боравиш с предавките. На мен ми побеля косата от яд, докато се науча, но после го оцених.
Сега остава да се науча да потеглям по наклон нагоре.
Приемам съвети, защото баща ми отказва да ме научи. Не ми трябвало било 
Leaves, да тръгна по наклон нагоре за мен беше най - трудната част от цялото приключение "шофиране". А не е като да не ми трябва - малко преди къщи има такъв наклон, и точно там е кръстовище със светофар.
Спомням си, малко след като съм взела книжка, се налага да карам колата на мъжа ми /аз книжка взех на кола на дизел, такава започнах да карам след като получих книжката./ Колата на мъжа ми е на газ, в същия момент и със съединител, дето реве за смяна /Кофти комбинация за напълно начинаещ шофьор./ Та спирам аз на това кръстовище, че червен светофар свети. Тръгвам да потеглям на зелено, ама нали моя милост за първи път усеща какво значи "изхабен" съединител и съответно колата не просто ми тръгва назад, ами и настрани. Уплаших се, и в паниката съвсем не знам какво да правя. Идваше ми да зарежа там колата и да пратя мъжа ми да си я прибере, ама оставя ли се по средата на най - натовареното кръстовище в града.Зар - зор тръгнах аз, прибрах се в къщи почти разревана и трепереща като лист. Мъжа ми първо се стресна като ме видя, после се посмя малко на мой гръб. След това седна да ми обясни как се тръгва на наклон със ръчна. Каза, че принципно вече така не учат на курсовете, че по - добре би било да се науча да тръгвам на полусъединител, но ако искам да пробвам и този начин. Пък да реша как ще ми е удобно.
Та след това, до скоро почти /значи две - три години/, аз на наклон тръгвах с вдигната ръчна спирачка. Така поне бях спокойна че колата няма да ми тръгне пак назад. В един момент започнах да се усещам, че ръчната си я пускам още преди да тръгна, но щом така ми бе спокойно. Вече се научих да тръгвам на полусъединител, но още от време на време, ако някой спре прекалено близко зад мен, си вдигам ръчната, ей така за собствено спокойствие.
Но този начин например, след като го бях споделила с една приятелка, се оказа че при нея не е по - лесен. По - трудно и било, гасила колата така и затова впрегна всички сили и се научи да тръгва на полусъединител. На мен ми отне повече време, мчоже би защото варианта с ръчната ми дойде лесен и не си давах много зор. Накрая вече от инат се научих да тръгвам на полусъединител.
А с колата на мъжа ми се скарах тотално, след като две пъти ми я дава с уверението, че има достатъчно газ и двата пъти се оказва, че тц, нямало и газта ми свършва някъде по средата на града, и аз се виждам в чудо как да я дръпна някъде да не пречи /Защото нали господина си усещал кога му свършвала газта, ама точно тогава не бил обръщал внимание/
Спомням си, малко след като съм взела книжка, се налага да карам колата на мъжа ми /аз книжка взех на кола на дизел, такава започнах да карам след като получих книжката./ Колата на мъжа ми е на газ, в същия момент и със съединител, дето реве за смяна /Кофти комбинация за напълно начинаещ шофьор./ Та спирам аз на това кръстовище, че червен светофар свети. Тръгвам да потеглям на зелено, ама нали моя милост за първи път усеща какво значи "изхабен" съединител и съответно колата не просто ми тръгва назад, ами и настрани. Уплаших се, и в паниката съвсем не знам какво да правя. Идваше ми да зарежа там колата и да пратя мъжа ми да си я прибере, ама оставя ли се по средата на най - натовареното кръстовище в града.Зар - зор тръгнах аз, прибрах се в къщи почти разревана и трепереща като лист. Мъжа ми първо се стресна като ме видя, после се посмя малко на мой гръб. След това седна да ми обясни как се тръгва на наклон със ръчна. Каза, че принципно вече така не учат на курсовете, че по - добре би било да се науча да тръгвам на полусъединител, но ако искам да пробвам и този начин. Пък да реша как ще ми е удобно.
Та след това, до скоро почти /значи две - три години/, аз на наклон тръгвах с вдигната ръчна спирачка. Така поне бях спокойна че колата няма да ми тръгне пак назад. В един момент започнах да се усещам, че ръчната си я пускам още преди да тръгна, но щом така ми бе спокойно. Вече се научих да тръгвам на полусъединител, но още от време на време, ако някой спре прекалено близко зад мен, си вдигам ръчната, ей така за собствено спокойствие.
Но този начин например, след като го бях споделила с една приятелка, се оказа че при нея не е по - лесен. По - трудно и било, гасила колата така и затова впрегна всички сили и се научи да тръгва на полусъединител. На мен ми отне повече време, мчоже би защото варианта с ръчната ми дойде лесен и не си давах много зор. Накрая вече от инат се научих да тръгвам на полусъединител.
А с колата на мъжа ми се скарах тотално, след като две пъти ми я дава с уверението, че има достатъчно газ и двата пъти се оказва, че тц, нямало и газта ми свършва някъде по средата на града, и аз се виждам в чудо как да я дръпна някъде да не пречи /Защото нали господина си усещал кога му свършвала газта, ама точно тогава не бил обръщал внимание/
Александа, благодаря много за споделения опит 
На мен веднъж само ми се наложи така да потегля и за малко да се забия в колата зад мен. И се чувствам все едно въобще няма да потегля следващия път, защото кой знае къде ще намеря пак наклон да потегля...Но ще го потърся, за да няма изненади
За самия шофьорски курс..При мен беше пълен фарс. Учебна кола ми се падна Мазда 3. После се качих на 20- годишен Форд. В града добре, ама извън- шок и ужас
Така започна обучителнният курс при баща ми. За един месец обиколихме всички черни пътища и роднини на труднодостъпни места. И пак се уча.
На мен веднъж само ми се наложи така да потегля и за малко да се забия в колата зад мен. И се чувствам все едно въобще няма да потегля следващия път, защото кой знае къде ще намеря пак наклон да потегля...Но ще го потърся, за да няма изненади
За самия шофьорски курс..При мен беше пълен фарс. Учебна кола ми се падна Мазда 3. После се качих на 20- годишен Форд. В града добре, ама извън- шок и ужас
Така започна обучителнният курс при баща ми. За един месец обиколихме всички черни пътища и роднини на труднодостъпни места. И пак се уча.
Leaves, това се свиква с опит, повтаряне и усет. Макар че докато карах курса си мислех че тръгването на наклон не ми е никакъв проблем /явно инструктора ми е "помагал" със съединителя, или спокойствието че има някой до мен/. Но като останах сама с колата и след разказаната случка - бях готова дори да се откажа от шофирането, защото си мислех, че съм некадърна направо.Но с малко повече инат, и след доста време, научих се... Не че понякога не се обърквам и колата не ми тръгва леко назад, но бързо се успокоявам и си тръгвам като нормален човек. Та и ти ще се научиш По един или по друг начин.
А, нали знаеш, човек се учи докато е жив. Все изниква някаква ситуация, в която научаваш нещо ново. Особено ако се наложи и неволята да викаш
По един или по друг начин. А, нали знаеш, човек се учи докато е жив. Все изниква някаква ситуация, в която научаваш нещо ново. Особено ако се наложи и неволята да викаш
Aлекcандрa, същият проблем го имам и аз с колата на приятеля ми! От дизелка минах на газ с изхабен съединител. За полусъединител почти не можем да говорим. Гаснела ми е на светофар, ама какво да правя - аварийни и докато не тръгне пак... че и на моменти ми дави газовото като тръгвам и не пали. 
На ръчна тръгвам много рядко, ако някой ми се е забил отзад в колата на абсурдно разстояние или ако съм паркирала на наклон.
По-удобно си е, нищо че тръгвам после с въртене на гуми и мръсна газ.
За полусъединител почти не можем да говорим. Гаснела ми е на светофар, ама какво да правя - аварийни и докато не тръгне пак... че и на моменти ми дави газовото като тръгвам и не пали. На ръчна тръгвам много рядко, ако някой ми се е забил отзад в колата на абсурдно разстояние или ако съм паркирала на наклон.
По-удобно си е, нищо че тръгвам после с въртене на гуми и мръсна газ.
На ръчна убий ме, не мога да тръгвам! Изобщо не съм го прилагала този метод... Благодарна съм на инструктора ми навремето- прекарваше ме през всякакви стръмни улички, баири, наклони( то в нашия град са наистина много, не е трудно да направиш маршрут с такива) и ме учеше до припадък на този полусъединител.
С рутината и това се отработва, не се плашете! Аз се учих на дизел, после карах семейната дизел, сега карам бензинова и бензин/ газ. Служебните и те са различни. Но се качвам и карам, вече не правя никаква разлика между нафтата и бензина. Свиква се! Кураж!
С рутината и това се отработва, не се плашете! Аз се учих на дизел, после карах семейната дизел, сега карам бензинова и бензин/ газ. Служебните и те са различни. Но се качвам и карам, вече не правя никаква разлика между нафтата и бензина. Свиква се! Кураж!
Аз съм най- сигурна и с двете 
Настроила съм се, че не искам да чупя коли и да бутам хора. Моята книжка е на няколко години вече, но рядко карам. Затова кача ли се, си знам възможностите с автомобила. Веднъж ми изгасна на кръстовище и не мога да я запаля...Не знам дали е само на моята кола така- трябва да изчакаш известно време, защото ключът блокира. От тогава не е гаснала 
Ама страхът е голяма сила.
На моя инструктор за едно нещо съм му супер благодарна. Научи ме, че 'ей там зад храсталака' може да има всевъзможен обект, който трябва да го очаквам от дистанция. Както и какво може да произтече от дупка на пътя, в която да се натресеш с нужната скорост Ей такива сценарии, които само един инструктор може да ги съчини, за да ги помниш цял живот 
Настроила съм се, че не искам да чупя коли и да бутам хора. Моята книжка е на няколко години вече, но рядко карам. Затова кача ли се, си знам възможностите с автомобила. Веднъж ми изгасна на кръстовище и не мога да я запаля...Не знам дали е само на моята кола така- трябва да изчакаш известно време, защото ключът блокира. От тогава не е гаснала Ама страхът е голяма сила. На моя инструктор за едно нещо съм му супер благодарна. Научи ме, че 'ей там зад храсталака' може да има всевъзможен обект, който трябва да го очаквам от дистанция. Както и какво може да произтече от дупка на пътя, в която да се натресеш с нужната скорост
Ей такива сценарии, които само един инструктор може да ги съчини, за да ги помниш цял живот 
И на мен наскоро ми се случи по един не толкова голям наклон да тръгна на ръчна. Честно казано не помня преди 10 години как ни беше учил инструктора - с ръчна или без 
Досега не бях я използвала, но тогава нямам идея защо, натискам спирачка, а колата си тръгна назад все едно съм я оставила ей така. Вдигнах бързо ръчната, че имаше кола зад мен, а онзи доста близо беше спрял. Тръгнах си на ръчна и много добре ми се получи. Само дето до следващия светофар си карах така Усетих се чак като спрях на червено. Добре, че беше близко светофара. То нямаше и как да се развие висока скорост между двата. Бяхме си малка опашка от коли и докато се изтегли всеки...
Един приятел ми каза, че на наклон повече от 40% без ръчна няма да мога и да тръгна. Аз поспорих, че не се съмнявам в способностите си и усета си за полусъединител
Все пак мисля, че определено е по-сигурно да тръгнеш на ръчна по наклон 
А да ви се похваля, че вече посвикнах преди светофар да си сменям предавките на по-ниски. Преди, както си карах на трета, така си и спирах, после изключвам от скорост и си държа спирачка.
Досега не бях я използвала, но тогава нямам идея защо, натискам спирачка, а колата си тръгна назад все едно съм я оставила ей така. Вдигнах бързо ръчната, че имаше кола зад мен, а онзи доста близо беше спрял. Тръгнах си на ръчна и много добре ми се получи. Само дето до следващия светофар си карах така Усетих се чак като спрях на червено. Добре, че беше близко светофара. То нямаше и как да се развие висока скорост между двата. Бяхме си малка опашка от коли и докато се изтегли всеки...Един приятел ми каза, че на наклон повече от 40% без ръчна няма да мога и да тръгна. Аз поспорих, че не се съмнявам в способностите си и усета си за полусъединител
Все пак мисля, че определено е по-сигурно да тръгнеш на ръчна по наклон А да ви се похваля, че вече посвикнах преди светофар да си сменям предавките на по-ниски. Преди, както си карах на трета, така си и спирах, после изключвам от скорост и си държа спирачка.
Зависи от наклона приятелят е прав при такъв наклон си трябва ръчна - номера е да се усеща съединителя и да си наясно кога "зацепва" това с практика става - няма значение от вида гориво.
Не е проблем да върнеш 10-тина 20 см. а този отзад ако се е залепил толкова близо си е за негова сметка, длъжен е да остави дистанция все пак. Но на разстояние 0,5 м. и при тръгване да го допреш едва ли въобще ще има каквито и да е последствия - не че трябва да се случва разбира се далеч съм от тази мисъл, но не е толкова страшно.
didi_pidi - внимавай, при някои автомобили да движиш с пусната ръчна може да блокира и да спре да движи - случвало ми се е - явно беше замръзнала и не е отлепила при пускането на ръчката - та ръчка спусната, не светеше и лампичката странно, но блокира - размърдах малко ръчката и пусна, та си продължих по пътя.
Не е проблем да върнеш 10-тина 20 см. а този отзад ако се е залепил толкова близо си е за негова сметка, длъжен е да остави дистанция все пак. Но на разстояние 0,5 м. и при тръгване да го допреш едва ли въобще ще има каквито и да е последствия - не че трябва да се случва разбира се далеч съм от тази мисъл, но не е толкова страшно.
didi_pidi - внимавай, при някои автомобили да движиш с пусната ръчна може да блокира и да спре да движи - случвало ми се е - явно беше замръзнала и не е отлепила при пускането на ръчката - та ръчка спусната, не светеше и лампичката странно, но блокира - размърдах малко ръчката и пусна, та си продължих по пътя.
Не го знаех това за ръчната. Ще внимавам повече за в бъдеще. Забравям я понякога, но досега повече от 100м така не съм изминавала. Все пак то се усеща, че колата не върви нормално, а и свети лампичката на таблото.
За наклона вероятно си права. Нямам толкова опит и чак по такъв наклон да ми се е налагало да тръгвам без ръчна, но пък си мислех, че все пак като си знаеш момента на зацепване на съединителя, тя ще си тръгне напред с малко повечко газ.
Да ви разкажа една случка, която още не мога да осмисля. Завивам аз на светофара на Стамболийски на ляво по Мария Луиза и си карам плътно вдясно, тъй като ще завивам по Тодор Александров в посока Орлов мост. Пристроявам си се в дясна лента съвсем както си му е реда и един ми свири. Преди това гледах в огледалата, въпреки че нямаше как да го засека - движа се най-вдясно. Свири ми и застава до мен и ме гледа странно. Викам си: какво пък сега съм направила? Зави и той надясно. Така и не можах да разбера да ме изпревари отдясно ли се е опитал при положение, че нямаше място или какво.... Все още не мога да си обясня какво се случи и защо ми свирка този идиот. Мигача си погледнах инстинктивно, беше си десен и го пуснах съвсем навреме.
За наклона вероятно си права. Нямам толкова опит и чак по такъв наклон да ми се е налагало да тръгвам без ръчна, но пък си мислех, че все пак като си знаеш момента на зацепване на съединителя, тя ще си тръгне напред с малко повечко газ.
Да ви разкажа една случка, която още не мога да осмисля. Завивам аз на светофара на Стамболийски на ляво по Мария Луиза и си карам плътно вдясно, тъй като ще завивам по Тодор Александров в посока Орлов мост. Пристроявам си се в дясна лента съвсем както си му е реда и един ми свири. Преди това гледах в огледалата, въпреки че нямаше как да го засека - движа се най-вдясно. Свири ми и застава до мен и ме гледа странно. Викам си: какво пък сега съм направила? Зави и той надясно. Така и не можах да разбера да ме изпревари отдясно ли се е опитал при положение, че нямаше място или какво.... Все още не мога да си обясня какво се случи и защо ми свирка този идиот. Мигача си погледнах инстинктивно, беше си десен и го пуснах съвсем навреме.