Bad Food

Хиър, така е, но това го виждаме ние, които не сме отраснали с тази храна и не купуваме 95% от храните в магазина.
За мнозинството родители и деца, това е храна, която ядат редовно.
Аз лично се отказах да водя тази битка, макар да бях надъхана, особено през първата учебна година. 
Пресен спомен ми е Джейми Оливър и подсладеното мляко в Калифорния. половината смятаха, че е прав, другата половина не виждаха нищо лошо, нали е мляко, без да отчитат, че съдържа захар, колкото една кутийка кола... Така е и с пицата, която като е с "пълнозърнесто" тесто, е достатъчно за някои.

Да, наистина е различно, ако не си расъл с истинска готвена храна.

А видя ли, че царевицата и бобовите се водят зеленчуци? 

Кейси направи ми впечетление че млякото, на картинката, от линка, който си дала е fat free. Пьлно безумие особено  в комбинация с бургера.
В нашето училище може да се закупи обяд само от тази компания и се доставя на място, няма кафетария. Обяда излиза кьм 4.5-6.

http://www.thelunchlady.ca/programs/menus

Фейам, не разбрах кое е грешното да не харесваш факта, че другите предпочитат картофи с майонеза?

Linden:) и в тукашните кафетерии нямаш избор да купуваш, каквото си искаш. Има меню за обяд и всички се хранят едно и също, с изключение на тези, които си носят домашен обяд.
Само дето, дистрикта отговаря за храната на всички училища. Храната се доставя от различни места в щата или страната и в съответното училище, само се претопля. Замразено, бързо, евтино...така както са свикнали от години.

Вечерница, аз определения не съм раздавала. малко в повече ми идва толко' здравословност и мисля, че ясно го казвам от няколко поста. на мен пържените картофи с майонеза са ми вкусни (особено ако не са пържени в 3-дневно олио, ама мисля, че това рядко се случва вече  ) и съм достатъчно убедена, че са вкусни за повечето хора, ако не им е втълпявано колко са вредни.
не демонизирам никоя храна, моето кредо е: умереност. 
смятам, че основната цел на храненето в т.нар. напреднали страни, е да доставя удоволствие. инак, може да караме и на полезни корени, или хапчета с нужната ни енергия и витамини

оооо, моите колежки, като диетстваха и ядяха салата - 3 листа маруля, 1 домат и 1 консерва царевица. и тя била зеленчук 
после се чудеха защо не слабеят 

като дете ядях само пържени картофи. дни наред.
като тийн започнах да се интересувам кое е здравословно, как да комбинирам храните и пр.

Ние имахме у дома една супер бедна зима, когото ядяхме всяка вечер пържени картофи.

Това ми е такава болна тема. Има напъни и напредък, но като цяло републиканците бойкотират всякакви опити за правителствена регулация, същевременно се възползват от царевичните субсидии и тоя царевичен сироп се блъска във всичко. Още от времето на Рейгън са блокирани опитите да се ограничи рекламата насочена към деца, и въобще всякакво ограничение и регулация се приема като оскверняване на свещената им лична свобода  Та общо взето всеки се спасява сам, ако му пука и има възможност. Ако не - си дебелее. Дебел, но свободен 

Опитите за вкарване на здравословна храна често са просто погрешни и обречени на провал. Не е само че плодовете и зеленчуците са по едно-две увехнали стръкчета, както някой вече спомена. Решили са да окастрят точно истинските храни от мазнини и захари, уж да ги правят "здравословни" (щото в тях е проблема видиш ли), което ги прави отвратителни на вкус, и много ясно че никой няма да иска да ги яде - обезмаслено мляко, прозрачно като вода; всичкото пилешко е почти изцяло само гърди, т.е. сухо бяло месо без никакъв вкус; дори свинското е селектирано така че да няма грам мазнина в него и става на подметка като го сготвиш; ястия и сандвичи с яйца се готвят без жълтъците; гарнитурата от зеленчуци често е голи сварени броколи или нещо от сорта, без сол, без подправки, ядено насила като лекарство. Сурови плодове и зеленчуци от магазина - безвкусна пластмаса. Ами ще се мръщят децата. Не само че майките им не могат да готвят, ами и продуктите са лишени от всякакъв вкус. Затова хората масово компенсират със силните вкусове на лошата храна - много сладко, много солено, много мазно.

Опитите за здравословно хранене, които правят в училищата, с които сме имали взимане даване са абсолютен въздух под налягане. На хартия всичко е перфектно, менюто звучи страхотно, шоколади и газирани напитки няма. Обаче ако отидеш на обяд с децата, хем тогава за родителите се стараят повече, виждаш преварените зеленчуци, засъхналата салата и плодовете за десерт. Плодовото кисело мляко бъкано със захар и ароматизатори се води здравословна опция. В гимназията имат машини за храна. Шоколади и газирани напитки няма, но има плодово и шоколадово прясно мляко. Като му погледнах етикета и помолих сина, ако може да избягва да го купува.
Та затова се старая в къщи да ги уча, не разчитам, че друг ще ги научи. А като станат тиинове наистина загубваш контрол какво и къде ядат.
За работещ родител е супер трудно от скрач да приготвя храната. Аз често разчитам на готови сосове. Само уикенда евентуално се вихря в кухнята и не ползвам полуфабрикати.

Първо, весели Коледни празници, много ми е драго да те видя.

Ся, от моята камбанария нещата изглеждат далеч по-положителни. Говоря не за Щатите, дори не за Масачузетс, а за конкретния ни скул дистрикт, който е много напред в здравословното хранене. Не е идеално, разбира се, но все пак в готвенето за много деца има и неща, които не можеш да избегнеш, като вечните макарони§чийз. Обаче, примерно, мляко се сервира в стола само нормално прясно, никакви подсладени и ошоколадени. Tater tots (нещо като картофени кюфтенца) се правят from scratch, с продукти от ферма, с която училището е свързано. Четвъртък е бъргър, петък е пица, и в двата случая се носят от ресторанти, които използват уж натурални продукти и специално за училището оперират като кейтъръри.

Другото положително при нас е, че мнозинството от децата са или чужденци, или първо поколение, като моите. Та никой не се смее на детето, което носи обяд мусака/индийско/вегетарианско/суши и какво ли не. Просто "странната" храна е норма. В това отношение сме много lucky. Хумус с пита чипс, и моркови и целина е стандарта на снак.

В ресторантите детското меню става все по-прилично, пак ги има детските фаворити, но са доста по-добре изпълнени (за пример, няма вече chicken nuggets с неясен произход, има пилешки флейки, панирани, със сладки картофи печени на фурна, и пържените картофи са от картофи.)

Но да не се заблуждаваме, на мен ми е напълно ясно, че сме изкарали късмет в хубава махала, и се събираме с родители, които имат същите виждания и децата гледат едно от друго. Моята лична теория за боклуците, която се опитвам да вменя, е, че и от тях може да избираме по-малкото зло, и да ги ядем ограничено. Моите деца ядат чипс, бонбони, български вафли и всичко, но на всяко ядене имат пресна салата, и всеки ден плод. Така и си ги търсят, все още де.

В обществените вкусове също виждам промяна, народът, според мен, не иска да яде диетични храни, които са безвкусни, и да си компенсира с отровно лютиви подправки например, а по-скоро пресни неща, дори и висококалорични, но в сезон и наблизо отгледани. Пак да кажа, това e white middle class prerogative, за съжаление. Но набира сила, та кой знае.

Леко комично ми е например скорошната мода (от една-две години) за ядене на всичко от животното по фенси ресторантите, примерно в едно място, за което чакахме резервация два месеца, сервират цяла свинска глава, и всякакви вътрешности, кървавици и т.н. Там е foodie модата в момента. Но е много далеч от мейнстрийм.

Моят огромен проблем е с рекламата към децата, не само на храни, но и на всякакви боклуци и играчки, поради което моите гледат или само обществената телевизия, или ако гледат нещо с реклами, е записано на ДВР и превъртаме рекламите. Семейна стратегия ни е да се смеем на рекламите (което не означава, че големият ми син не иска всичко, което види на екрана, дори и да не е в нас). Ама, борим се, кво да правим.

Не съм запозната с официални данни и статистики, така че и аз ще споделям лични впечатления.

В Израел култът към храната е съпоставим с този в страни като Франция, Италия, и пр. Гърция (напр. в петък следобяд по комерсиален ТВ канал има над 4 часа посветени на програми за готвене). Но както и в др. страни тук класовото разделение е мн. силно по отношение на храненето. Има ги хората, които се хранят с дюнери (шуарма), пържени картофи, фалафел, и банички от многолистно тесто, обикновено направено с маргарин. Друга евтина алтернатива е един вид етно-ресторантчета с иракска (най-често), иранска, мароканска, арабска кухня, където основен проблем е използването на мазнина, иначе храната е Ок. На другия полюс са хората със средства, които се хранят със суши, фюжън храна или в еко-ресторанти, където сами отглеждат продуктите. В столовете (на университети и на някои по-големи фирми, в които съм се хранила) има 2 зали - за млечна и за месна храна, и в двете има свободен бар за зеленчуци и салати (с мен се шегуват, че навсякъде се храня за 12 шекела = 3$, защото толкова струва чиния, пълна с пресни зеленчуци). Така че по столовете съществува опция за по-здравословни порции, друг е въпросът доколко се възползват от нея.

Има реклами на зеленчуци (напр. на авокадо, на портокали), които не са свързани с даден производител, а са на националната агро-асоциация. То всъщност е за да се купува местно производство, не толкова заради здравословното хранене. Ние детски канали нямаме, но по тези, които гледаме има реклами и на Киндер Сюрприз и Нутела (които "майките избират, защото са здравословни"  ), и на разни закуски тип зрънчо или корнфлейкс.

В училище нямам опит, но в детска болница менюто е следното:
закуска: яйца (бъркани или варени), чаша салата (домати и краставици), кашкавал, подсладено кисело мляко, конфитюр, котедж. По желание може корнфл. с мляко или посладена овесена каша; за пиене - шоколадово мляко.
Винаги предлагат и някакви кремчета, които са блъскани със захар
обяд: пилешко/шницел/кюфтета в доматен сос; гарнитура: пюре/ориз с елда/леща или грах с царевица/моркови; чашка салата (зеле/моркови/ домати и краставици), пожелание - супа
За десерт - банан или мандарина, но само зимата (лятото не са трайни плодовете и затова не предлагат)
вечеря: студена паста (макарони с риба тон/ доматен сос/ грах и царевица), понякога пица или бъркани/варени яйца; млечни деликатеси (подсладени кремчета или кисели млека; котедж)
заб. заради кашрута храненията са раздели така, че сутрин и вечер се водят млечни, а на обед - месни

В болницата се майтапехме, че всички ще излезнем с диабет, но това е най-вече заради храна, която носят доброволци, обикновено пликове с джънк. Засипваха ни 

Детските градини за деца до 3 год. са частни и менютата им са Ок, само на празници има твърде много сладки неща, абсолютно неконтрулируемо... В училище си носят някаква закуска, много често самите родители мажат пита (от тези пити-джоб, които между другото са 2-3 пъти по-калорични от обикновена филия хляб) с течен шоколад. Иначе е прието тези пити да се мажат и с хумус или цедено кисело мляко (това тук се води сирене просто) или котедж и такива раздават и на децата в общинските градини (от 3 до 5 годишни). Но в петък са на сладки неща за по-празнично 
Машини с газирани напитки и чипсове/шоколадчета има и в болниците и в университета (поне, докато аз следвах, имаше), но със сигурност зная, че за училищата говореха да ги махат 

Фармарс маркетс има, но не са по джоба на всеки. Но хората пазаруват масово и от обикновените пазари, където храната е евтина и с нелошо качество (без да е био).

Ясно, не сме се разбрали.
Както и да е. Аз не съм втълпявала на никое от децата кое е грешно и кое не. Просто им харесва това, което се купува и готви у нас. А за това, че на щерката не и се вижда особено приятна тази комбинация - това си е нейно мнение, аз само я цитирах.

Интересна тема
За Англия вече доста са споделили. Аз да кажа за училищата (начален курс), с които имам опит 2 държавни и едно частно (доста традиционно англ. мъжко училище 7-13г). Това малко влиза и в темата за класовото разделение. Ще ми е интересно ако някои има подобни набл^дения от други страни да сподели.
Никъде няма машини за шоколади и тн. Има готвена закуска от 8 часа, за деца идващи по рано. Подходящи неща, питателна и приготвена на място. Долу-горе каквото предлагам в къщи (без пържен бекон и тнв къщи). На всички места децата в 10 часа имат мляко/вода и избор от плод, обикновено е готвен обяд на място. В държавните училища има опция за носене от вкъщи, в частното няма. В частното към 3 часа има short tea (плодове, сандвичи, бисквита). Ако се остава до по-късно има вечеря (пак готвена и балансирана).

Разликата между различните типове училища за храната, която забелязвам е в две неща качеството на приготвяне (и може би продуктите) и най-вече при самото протичане на обяда. В държавното училище, често се случва детето да няма време да си изяде всичко каквото иска и невинаги се следи какво са си избрали. В частното на една маса от 8 момчета седят по 2 учителя, които обядват с тях, окуражават ги и за маниери и тн. Лошото там е (по думи на сина ми) че само в един определен ден в седмицата може да искат допълнително. Разбирам ги готвачите, горките с подрастващи момчета ...

Иначе като тип кухня английската е месо и два типа зеленчук и това е долу-горе. Доста се прави да се ядат повече плодове и зеленчуци и да се променят навиците на нацията и правилно са започнали от училищата. Но навиците в семейството са много по-влиятелни
 

По повод нещо, написано от Mentha, да вметна само, че това колко кулинарни телевизионни предавания има, пък и колко кулинарни книги непрекъснато се публикуват, май не е от особено значение. Малко като кулинарно порно се получава, без контекст и без особен дългосрочен ефект. Никой не яде по-добре, само защото е блеял в телевизора и е видял някоя телевизонна звезда забърква засукана манджа.

В този поток на мисълта, публикуваните рецепти на някои от известните готвачи, са свръх-калорични- моята любима Nigella Lawson, да е жива и здрава, е като една фея на затлъстяването, повечето й творения са истински калорични бомби.