Прелиствам си аз пресата /виртуално/ и виждам статия в sega.bg /не пиша и рекламирам, че не знам дали е разрешено : "България се топи" /който иска може да си я прочете в рубриката "Наблюдател"/ .
Интересното в случая са коментарите под статията, а не самата статия - тя е поредния "бошлаф".
Но там се наблюдава едно нещо. Някои казват, че жените не са възпитани в раждането на деца и това да им е основната ценност.
Някоя пък казва, че мъже няма вече и няма сигурност....
Няма да изпадам в подробности и глупотевини.
Въпроса е, че някак трудно има и може да стане спойка, между мъж и жена.
Прехода ли е виновен, нашите родители ли?....
Поотделно се справяме някак, но пък излиза, че ни е трудно междуполовата "доверчивост".
Брат ми е с бая години по- голям от мене и няма проблем. Аз имам проблем да се доверя на жена и да и дам ключове за у нас.
Да речем, че аз имам кофти опит.
Какво беше това "нулево поколение", което не мисли, че и за тях са се лишавали и съобразявали.
Що за чудо е тоя феномен :"Аз съм най- важният на Света и Той/Светът/ ми е длъжен".
Аз просто се замислих.
Реват майки, че нямат пари да си гледат децата, а в следващия момент питат :" Къде мога да подаря дрехи, че гардеробите са ми пълни".
Филмите ли са виновни ли, ширещата простотия, преди години ли?
Осветлете ме с ваше мнение.
Точно къде и кога взехме да измисляме поводи....чрез дете/ца да измисляме простотии и да "воюваме".
Кога точно едно дете се превърна от "радостта на две фамилие &Co." в някаква такава идиотска разпра.
Просто се замислих днес и се позачудих.
Кога се превърнахме в идиоти? Кога спряхме да се надпреварваме за прегръдки към децата, а почнахме да се питаме :" Крилце или кълка/от детето/" .
-Ами детето?
- бе заеби - то ще се оправи!
Станахме изроди, в търсене на....то даже и незнаем на какво.
Търсим под вола теле - туй търсим.
Забравихме как се говори нормално. Не търсим чичката от ОФ, да ни вразуми, а се чудим на кой адвокат да платим, дето после ни разправя смешките "на по кафе".
Просто се чудя, кога забравихме, че трябва да кажем на децата си : "Сине/дъще, аз ще легна на земята и това ще е килима, по който ти ще направиш първите си стъпки в Живота".
Осветлете ме!
