Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 20

Благодаря Таня,
а какво значи детишари?

Ние сме сами на този свят.Нямаме баби и дядовци,вуйчовци и лели.
Може и за това детето ни е диво,защото е само с нас

На мъжа ми родителите са починали преди 20 години.
Аз имам жива майка,който никога не е имала отношение към единственото си внуче,алкохолно зависима е,мързелива и т.н.Брат ми е с голяма кариера,той е манипулиран цял живот от майка ми.Той няма семейство,няма отношение към детето ми,а мен мрази.
А детето е виждало вуйчо си за 5 години около 10 пъти,а толкова харесва вуйчо си.Не го вижда но му помни името.
Тежка е моята.....
Няма кой да го взима от детската ,освен аз или баща му.Баща му го взима с кола.
Аз преди празниците отидох да го взема,ще ви разкажа един случай.
Отивам в 16ч,казвам си ще се разходим през градинката,ще вземем трамвай като нормалните хора.
Още като го взех,започна да скача в локвите,после минава през калната трева,аз го моля да вървим по асфалта.Той не.И по една време,като легна по гръб в калта и се смее,крещи,въргаля се.Целия в кал.Аз почвам да плача,моля те стани....моля те.Текат ми сополи,сълзи.
Идва едни човек и казва "Я ставай,защо ядосваш майка си?"
Детето се уплаши и стана....той има респект от чуждите хора,но от нас не.
Едвам го завеждам на трамвая ,качва ме се и почва да крещи.Тъпкан трамвай.Иска да седне,никой не отстъпва,той крещи,всички ни гледат...аз умирам.Най накрая седна.После иска да слиза след 2 спирки.Слизаме,за да нямам проблеми.Отива по стар маршрут,в магазин за вафли.Вътре крещи.Излизаме и отива при един гараж,стъмнява се ,а той тича нагоре надолу.Минава половин час,срещам не познат мъж и го моля да му се скара за да си тръгнем.Мъжа му се скарва,нашия изкрещява смеейки се и продължава да стои там.Аз изпаднах в криза,щях да получа инфаркт,задушавам се.Тръгва ме си,на 5 метра пада на земята,лежи на плочките на тротоара,аз плача...хора спират ,гледат.Аз го дърпам за ръката,той пищи......едвам го довлякох в къщи...пих валерян и осъзнах колко много е зле той......и ние всички покрай това нещо.......плач,плач изревах всичките сълзи.

Преди 2 години ,така през лятото от нерви бях хванала херпес....да не ви казвам къде

Какво лепило ползвате за Велкрото върху ламината?

От каква възраст е възможно хидро и хипо терапията.искам малкият да започне нещо[/b]

ДОбре де,въпросите ми ли не са на място,че не ми отговаряте.

Какво лепило ползвате за Велкрото върху ламинираната хартия?

Няма значение на колко години е детето за хидротерапия. Може от ден първи на раждането да се прави такава, защото както знаеш бебето расте във водна среда (околоплодните води) и е нужно само да си припомни това. Във фондация воден път ще го вземат http://vodenpat.com/web/ или Стоян Церовски http://vbox7.com/play:fad2adc8 .
За хипотерапия можеш да се обадиш на някои от местата, където се провежда и да попиташ - например в Божурище. http://konnabaza-bojurishte.com/index.php?option=com_content& … id=29&lang=en

Margi_Z_Margi_Z, не мога да ти отговоря на въпроса как да издържиш ти и нямам сили да те успокоявам, защото със сигурност всички ние изпитваме същата болка като твоята. Не можем да ти дадем решение за теб, но можеш да ни попиташ как да помогнеш на детето си. Забележи, че всички ти даваме съвети за подобряване на неговото състояние.

Благодаря Таня,
а какво значи детишари?

Ние сме сами на този свят.Нямаме баби и дядовци,вуйчовци и лели.
Може и за това детето ни е диво,защото е само с нас

На мъжа ми родителите са починали преди 20 години.
Аз имам жива майка,който никога не е имала отношение към единственото си внуче,алкохолно зависима е,мързелива и т.н.Брат ми е с голяма кариера,той е манипулиран цял живот от майка ми.Той няма семейство,няма отношение към детето ми,а мен мрази.
А детето е виждало вуйчо си за 5 години около 10 пъти,а толкова харесва вуйчо си.Не го вижда но му помни името.
Тежка е моята.....
Няма кой да го взима от детската ,освен аз или баща му.Баща му го взима с кола.
Аз преди празниците отидох да го взема,ще ви разкажа един случай.
Отивам в 16ч,казвам си ще се разходим през градинката,ще вземем трамвай като нормалните хора.
Още като го взех,започна да скача в локвите,после минава през калната трева,аз го моля да вървим по асфалта.Той не.И по една време,като легна по гръб в калта и се смее,крещи,въргаля се.Целия в кал.Аз почвам да плача,моля те стани....моля те.Текат ми сополи,сълзи.
Идва едни човек и казва "Я ставай,защо ядосваш майка си?"
Детето се уплаши и стана....той има респект от чуждите хора,но от нас не.
Едвам го завеждам на трамвая ,качва ме се и почва да крещи.Тъпкан трамвай.Иска да седне,никой не отстъпва,той крещи,всички ни гледат...аз умирам.Най накрая седна.После иска да слиза след 2 спирки.Слизаме,за да нямам проблеми.Отива по стар маршрут,в магазин за вафли.Вътре крещи.Излизаме и отива при един гараж,стъмнява се ,а той тича нагоре надолу.Минава половин час,срещам не познат мъж и го моля да му се скара за да си тръгнем.Мъжа му се скарва,нашия изкрещява смеейки се и продължава да стои там.Аз изпаднах в криза,щях да получа инфаркт,задушавам се.Тръгва ме си,на 5 метра пада на земята,лежи на плочките на тротоара,аз плача...хора спират ,гледат.Аз го дърпам за ръката,той пищи......едвам го довлякох в къщи...пих валерян и осъзнах колко много е зле той......и ние всички покрай това нещо.......плач,плач изревах всичките сълзи.

Преди 2 години ,така през лятото от нерви бях хванала херпес....да не ви казвам къде